24 май на утвърждението и опровержението

Денят на просветата е празник на българската значимост


От Моята българска история, публикувана на 23 май 2017

Денят на българската писменост и култура е може би единственият наш празник, който е общо кратно на две идентичности

На българската национална и на православната християнска. Няма да отидем твърде далеч, ако кажем, че делото на светите равноапостолни братя Кирил и Методий е спойката, която прави тези две идентичности неразделими една от друга. Писмеността, която първоначално е била създадена за богослужение, векове по-късно, през Възраждането, е станала двигател за създаването на национално самосъзнание, каквото много европейски народи вече са имали в началото на 19 век.

Тази двоякост на българската идентичност я е правила здрава и непробиваема през вековете, но крие и своите слабости

Защото ако нашата писменост е носител на всичко, което ни отличава, то е достатъчно тя да ни бъде отнета и с нашата свобода и независимост ще бъде свършено. Това далеч не седи по този начин при други народи, които могат да сменят азбуки и граматики заради удобство или от политически съображения. При положение, че в писмеността е ключът към нашата свобода, важно е на този ден да си припомняме и утвърждаваме историята на тази писменост и да я браним. Защото на кирилица днес пишат 300 милиона души и всеки би желал да има право или монопол върху нея – все пак културата е най-мощното средство за политическо влияние. Разбира се, писмеността е много повече от геополитическа играчка – тя е книгата от която четем, за да познаваме себе си.

Денят на българската просвета и култура е ден на българската значимост в световен план.

Денят на просветата е ден на опровержението – преди всичко на нашите собствени исторически комплекси и недостатъчно национално самочувствие. Русите приемат християнството от цар Симеон през 10 век, а българската църковна литература, изнесена и спасена в руските манастири през 14-ти и 15-ти, става основа за разцвет на духовния живот в Русия. Така от българските земи през Моравия, Киев, Русия и чак до Средна Азия делото на будителите разнася българския отпечатък по далечни земи.

Тази година стана популярно да се спори дали 3 март е подходяща дата за национален празник и не е ли по-добре всъщност той да бъде на 16 април.

Освобождение или Учредително събрание, Санстефански договор или Търновска конституция, общото между тези дати е, че те отбелязват утвърждаването на българската националност de jure, по документи. Има само един ден, когато отбелязваме българското национално битие de facto – това е 24 май.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Актуално