Андрей Ковачев: Без Западните Балкани, проектът за мирното обединение на Европа е незавършен

Разговор за отговорностите на европейските общества и предизвикателствата пред интеграцията


От МOVE.BG, публикувана на 30 януари 2018

Д-р Андрей Ковачев е български евродепутат и заместник-председател на Групата на Европейската Народна Партия (ЕНП). Той е член на Председателството на Европейския Парламент (Квестор), член на Комисия по външни работи, Подкомисията по правата на човека и член на Делегация за връзки със Съединените американски щати. Г-н Ковачев е и Заместник-член на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС – Бивша югославска република Македония.

Поводът за настоящото интервю е дискусията, организирана от MOVE.BG  в контекста на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, на която Андрей Ковачев ще бъде специален гост. За европейската интеграция на Западните Балкани и историческата роля на българските общности в тях с него разговаря Цвета Дряновска: 

 

Откъде идва личният Ви интерес към външната политика на Европейския съюз (ЕС) и региона на Западните Балкани? Как стигнахте до решението да работите точно по тези въпроси?

 

Това винаги ме е интересувало, още от времето на следването ми. Завършил съм природни науки, но се интересувам от демокрацията, от това, че аз самият съм израснал и съм бил в училище, когато в България нямаше демокрация. Така че с ентусиазъм и с голяма надежда през 90-те години очаквах промените и участвах като обикновен човек на улицата в многото митинги на демокрацията. Много бавно се случи тя в България и по-трудно отколкото в други централноевропейски държави, което забави страната ни – както с приемането ни в Европейския съюз, така и сега – все още виждаме, че много по-бавно наваксваме изоставянето от времето на комунистическата диктатура. Една от мотивациите ми е точно това – да спомогна за преодоляване на това наше минало в целия регион, включително и на Западните Балкани, където в Титова Югославия също е имало една система, която е потискала и репресирала особено българите в Македония и в Сърбия.

 

Разкажете ни по-подробно за ролята на Европейския парламент (ЕП), в който сте евродепутат, в процеса за евроинтеграция на региона на Западните Балкани?

 

Всяка година Европейският парламент гласува препоръки към страните от Западните Балкани, които имат аспирации да станат част от Европейския съюз в т.нар. „доклади за напредък“. За съжаление, много често препоръките се четат селективно от правителствата. Положителните биват показвани на преден план, а тези, които са по-сложни за тях и които не желаят да последват, не се споделят. Това е голям проблем, защото без следване на всички препоръки на Европейския парламент няма как след това в него да има мнозинство при гласуването за присъединяване. Но аз смятам, че лека-полека елитите в тези страни разбират колко е важно да работят в интерес на своите граждани. Те са ги избрали с идеята държавите им да станат част от Европейския съюз. Европейският парламент има важна роля в този процес – ние работим много тясно с Европейската комисия, с комисаря по разширяването Йоханес Хан, а аз отговарям за разширяването в Европейската народна партия като заместник-председател, отговарящ за Западните Балкани и Средиземноморието.

 

Wesetern Balkans

 

 

В Европейския парламент, Вие сте и член на Делегацията в Съвместния парламентарен комитет между ЕС и Бивша югославска република Македония. С какво се занимава тази делегация и как участвате в нея? Промени ли се работата й след смяната на правителството в Македония?

 

Работата е проблематична, защото от страна на Македония винаги има някакъв проблем – или е в опозицията, или в управляващите. Преди беше в управляващите, а сегашната опозиция пък бойкотира и не иска да участва. Ние искаме на срещите с колегите ни от Събранието в Скопие да има представители и на управляващите, и на опозицията – иначе нямаме пълноценно сътрудничество или пък не може да дебатираме само с една част на парламента. Затова и много често тези срещи се отлагат – поради невъзможност да бъдат представени всички партии в Македония или пък когато поради техните вътрешни борби, решават да блокират. Това е доста често срещано явление – в Албания го имахме, когато опозицията реши да бойкотира и да не участва в заседанията на парламента. А това значи и да не участва и в такива международни парламентарни делегации.

Народните представители са избрани да формират политиката на съответната страна в парламента, а не навън – затова се нарича и парламентарна демокрация и затова призоваваме винаги да критикуват съответното правителство, но да работят в парламента и да участват в заседанията. С удоволствие участвам в този парламентарен комитет, защото имам възможност да се срещам с колегите от парламента на Македония, но смятам, че е не особено ефективен. Поради огромните забавяния и това, че македонската страна не е единна, нямаме много планирани срещи.

 

Очертахте изявата на политическите елити и правителството като усложняващ фактор в процеса на евроинтеграция. Според Вас това ли е най-голямото предизвикателство в момента?

 

Две са предизвикателствата – първо, самият Европейски Съюз не изявява огромно желание за ново разширение. Няма как тази липса на обявена година, в която съответната страна да стане член на ЕС, да няма негативни последици. Всяка от тези страни казва „Дайте ни годината! Кога ще се присъединим?“. Европейският Съюз отговаря, че не може да определи такава година, защото няма яснота и единство по този въпрос. От значение е и скоростта, с която самите Западни Балкани ще приемат европейското законодателство и то трябва да се приеме не само на хартия, а и да се спазва. Важно е и държавите да се присъединят към Общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз. Това например е огромен проблем за Сърбия. Сърбия не се включи в санкциите, наложени на Руската федерация след незаконното анексиране на Крим и след намесата на Русия в източна Украйна.

 

Споменахте, че част от затрудненията за евроинтеграция на региона идват от самия Европейски съюз. Преди няколко месеца г-н Юнкер обяви, че тази година ще се изготви стратегия за присъединяването на Сърбия и Черна гора към ЕС и това се тълкува от някои като интеграцията на региона на две скорости: с водещи и изоставащи. Съгласен ли сте, че има такова разделение и до какво би могло да доведе то?

 

Основният принцип на ЕС е всеки да бъде оценяван според своите качества и според това какво е свършил. По тази причина, всеки кандидат се оценява отделно, а не в група или в комплект с някой друг. Затова и мисля, че е възможно Македония да навакса изоставянето си спрямо Сърбия и Черна гора. Не е тайна обаче, че Косово и Босна и Херцеговина остават доста проблематични като инфраструктура на самата държава. Особено в Босна и Херцеговина вътрешните политически сили в трите части на конфедерацията - Федерация Босна и Херцеговина, Република Сръбска и област Бръчко - често са на различно мнение за бъдещето на страната. Европейската Комисия и президентът Юнкер де факто не биха имали желание да разделят страните, а да ги оценяват поотделно в зависимост от техния напредък. Важно е обаче да се каже, че нямаме готовност не толкова от европейските институции, колкото от европейските общества за това да се приеме нова страна членка в следващите няколко години. И затова ние трябва да работим тук, с нашите европейски национални и граждански общества, за да се подкрепи идеята, че е по-добре страните от Западните Балкани да бъдат приети в ЕС, отколкото да бъдат източник на нестабилност, и то почти в центъра на европейския континент. Ако такова присъединяване не се състои, тази нестабилност може да се пренесе от региона към държавите на ЕС.

 

Карта на Босна и Херцеговина според Дейтънското споразумение от 21 ноември 1995 г.

 

 

Темата за стабилността и интеграцията на Западните Балкани е приоритет и на Българското председателство на Съвета на ЕС. Играе ли роля Европейският парламент в целия процес и какви са целите, които Вие искате да постигнете през тези шест месеца?

 

По време на Председателството Европейският парламент няма да има роля, различна от тази, която има по принцип в региона на Западните Балкани. В Парламента имаме комисия по външна политика, на която аз съм член. В нея разглеждаме докладите за напредък и изслушваме представителите на тези държави. Хубаво е, че в сегашния председателстващ трио формат – България, а след това и Австрия и Румъния, и трите страни са съседи на Западните Балкани и ще поставят този приоритет като свой, така че в следващата година и половина процесът за интеграция ще бъде поставен на дневен ред от европейските институции и от страните членки. Тук голяма роля трябва да играят и медиите, както и активността на правителствата и гражданските общества от страните на Западните Балкани. Тяхното положително или отрицателно представяне ще повлияе на европейското обществено мнение по разширяването на ЕС. Не можем да кажем точно кога ще се случи, но то трябва да се случи.

 

Вие споменахте гражданското общество. Какво е положението на българското население, което живее отвъд западната ни държавна граница, и спазват ли се правата на българското малцинство в Западните Балкани?

 

Аз бих използвал определението български общности. Това досега беше огромен проблем, свързан с десетилетното разединение на континента – с политиката на Югославия, на комунистическа Титова Югославия. Тук трябва да сме съвсем прецизни и ясни от историческа гледна точка и да знаем коя е била движещата сила, за да се стигне до сегашната ситуация. Идеологията, която е дискриминирала нашите сънародници, останали по стечение на историческите обстоятелства извън пределите на родината. Преодоляването на насилието се случва много бавно. За съжаление, в Сърбия инерцията от миналото съществува все още. Въпреки че правителството в Белград казва, че не иска да продължава с тази политика, на местно ниво в Босилеград и в Цариброд виждаме, че инерцията от миналото, от репресивните структури на комунистическата власт в Югославия, продължава.

Виждаме, че желанието на сънародниците ни в Цариброд за възстановяването на историческото име на града, подплатено с три писма на Общинския съвет до Белград, не е уважено. В Босилеград нашата общност е разединена отвътре заради човек, който също работи по инерцията на старите репресивни служби. Много малко са формираните паралелки с обучение на български език в училищата. В продължение на 10 години ни залъгваха по отношение на учебниците на български език – за сръбските учебници, преведени на български. Когато най-накрая бяха разпечатани, бройките бяха малко – 30-40 екземпляра за учебен предмет, което е крайно недостатъчно.

Западните покрайнини са най-изостаналата част от Сърбия. Поради липса на перспектива младите хора просто ги напускат. Какво трябва да се направи? – да се засилят икономическия обмен и търговията с България, да има повече инвестиции в Цариброд и Босилеград. А не да се гонят инвестициите – и едно българско инвестиционно намерение не се осъществи в Босилеград поради „добрата работа” на местната власт.

В Македония десетилетия е работено срещу българската идентичност – още от 1944 г. Първоначално с много репресии и убийства. Когато казваме, че Македония е манипулирала историята си, трябва да знаем, че в България историята също е изключително манипулирана. Пак по инерция от миналото събития и процеси се представят по начина, по който са представяни по време на комунистическата диктатура, а не по обективния начин, който не е нито ляв, нито десен. Трябва обективно да се представя това, което се е случило. Дошли са на власт Титовите комунисти, решили са, че ще изпълнят решенията на Коминтерна и ще направят нова нация – всичко, което е свързано с България, е трябвало да бъде унищожено. Затова го има „Кървавия Божик” – хиляди българи са убити по време на коледните празници в началото на 1945 г. Затова имаме концлагерите като „Голи Оток”, затворите, „Закона за македонската национална чест” – този, който заяви, че е българин, отива директно в затвора. Първоначално това големите репресии срещу българите. След това стават „по-меки” – не можеш да си намериш работа, ако си българофил или бугараш, както също са наричали хората, които не крият българското си самосъзнание – „предавници“ на Македония. Съществували са най-различни форми на дискриминация и натиск.

Включително, за съжаление, и след обявяването на Македония за независима държава, което България първа призна и подаде ръка, ние видяхме, че инерцията от миналото продължава. Чак сега, толкова време по-късно, след подписването на „Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество” и признаването на факта, че имаме обща история, забелязваме някаква светлина в края на тунела.

 

Тържествено посрещане на министър-председателя на Република България в Македония

 

 

Разбира се, всеки е свободен да се идентифицира според своите чувства. Много е важно да се каже ясно, защото иначе се манипулира – никой не кара насила някого да бъде българин, да се чувства като българин. Ако някой иска да бъде етнически македонец, то това е негово свещено право и ние го признаваме. Но той няма право, поради това, че се чувства етнически македонец, да променя цялата история на човечеството, започвайки от Александър Македонски и Филип Македонски, през цар Самуил, през Братя Миладинови и плеядата възрожденци… Тези хора са починали и не могат да се защитят. Кощунство е да променяш националната идентичност на хора, които вече не са между нас.

Това беше голямото разединение между нас и предишното правителство в Македония – на Никола Груевски, който 10 години се опитваше да налага македонска идентичност, базирана на манипулиране на историята. Нямаше как да стоим със скръстени ръце или пък да ръкопляскаме на проекта „Скопие 2014” и на големите паметници из цяла Македония. Провокациите към Гърция също бяха големи – летището беше кръстено на Александър Велики, магистралата към Гърция носи същото име. Това няма как да не дразни гърците.

Третата страна, в която има компактно българско население, е Албания. Там проблемите са свързани с тези в Македония, защото по времето на Комунизма тези хора са били принуждавани да се декларират като македонци. А това са исторически български общности и аз съм изключително радостен и горд, че с помощта на Европейския парламент тази огромна историческа несправедливост беше поправена. Вече официално в Закона за националните малцинства в Албания е вписано и българското национално малцинство. Българските етнически общности в Мала Преспа, Голо Бърдо и в Гора. Европейският съюз изигра решаваща роля поради мотивацията на Албания да стане част от него.

В Косово също има стара историческа българска общност – горяните в Косовска Гора. Европейският съюз играе изключително положителна роля, за разлика от несправедливостите и войните, които са се водили през годините. Само чрез Европейския съюз можем да преодолеем това, което ни е разделяло. През последните 2000 години горе-долу на всеки 20-30 години на нашия континент е имало войни. Всеки е обяснявал колко по-важен е от своя съсед и как с военна сила трябва го превземе и да си върне териториите, които твърди, че са негови. Идеята на ЕС границите да са символични е много важна цивилизационна стъпка в посоката на това да спрем да се избиваме на нашия континент, а да си сътрудничим. Да не казваме, че дадена земя е наша и да сме готови да си я върнем с военна сила, а да направим така, че дори да не забелязваме границата, когато я преминаваме. Както се случва в Западна Европа. Когато просперитетът от двете страни на границата е съизмерим, то това деструктивно поведение ще загуби своята инерция. Нашата цел не е да покажем колко България е по-велика от Сърбия, а да направим живота на хората от двете страни на границата добър. Да се развива икономиката и да има перспектива за младите хора, така че те да останат тук, а не да емигрират в Германия или някъде другаде.

За мен това е смисълът на идеите на Моне и на Шуман за създаването на Европейския съюз и за мирното обединение на континента. До обединението със Западните Балкани то още не е завършено.

 

Каква е ролята на гражданските общества в региона, а и в България, за да се преодолеят трудностите и да се подкрепи процеса за интеграция на Западните Балкани?

 

Ролята на гражданското общество е много важна – всички ние сме граждани, включително и политиците и служителите на европейските институции. Неправителствените организации имат ключова роля да информират обществата в ЕС за важността на присъединяването на тези страни и за ползите от този процес. Това включва и геополитически предимства, които не бива да остават на заден план. Външни играчи като Русия, Саудитска Арабия и Турция не стоят със скръстени ръце и използват своята агентура в тези страни, за да засилят влиянието си върху обществените нагласи там. Русия например, която има исторически интереси към региона, използва разединението на ЕС, за да повлияе на общественото мнение в тези страни, че пред тях има друга перспектива, която не води до евроинтеграция или влизане в НАТО. Затова и гражданското общество и медиите играят особен важна роля за изграждането на нагласи спрямо предимствата от членството в ЕС като най-добър вариант за бъдещето на съответната страна.

 

Във връзка с общественото мнение и неговото формиране, Вие имате доста изявена позиция по темата за фалшивите новини и дезинформацията и тяхното отрицателно влияние. Кои според Вас са най-вредните фалшиви новини в Европа или България в момента?

 

Това е цяла индустрия, спонсорирана както от частни, така и от държавни институции, която е много целенасочена. Например, прави се анализ кои са най-чувствителните теми за българското общество, и точно там се прицелват масирани фалшиви новини. За България например е установено, че важни теми са Православието, кръщенетата, шкембе чорбата, ракията, розовите домати, така че фалшивите новини, често ще казват, че ЕС е забранил тези неща, че работи срещу нашите интереси и традиция и че иска да ни обезличи. Преди известно време излезе и новина, че Европейската комисия и комисарят по присъединяване на нови държави членки, Йоханес Хан замислял кого да засели на български територии, тъй като след 2035-та година по нашите земи вече нямало да има българи. Тази новина беше разпространена от много медии в страната. Незабавно се свързах с г-н Хан и казах, че непременно трябва да опровергае тази новина. Той излезе с официално съобщение, че подобно изявление никога не е правено – реагира на фалшивата новина с истината, и то почти веднага. Истината е единственото средство, което може да спре фалшивата новина.

Фалшиви новини има и в другите европейски страни членки. Темата за миграцията например не се използва само в България, а и в Германия. Успехът на партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) с над 10% в последните парламентарни избори беше базиран на тази тема – миграцията и колко е лоша политиката на толерантност към мигрантите. Всяка тема, която е проблемна за ЕС и държавите членки, се използва от определени политически играчи и е подпомогната от пропаганда, идваща от източните ни съседи. Затова и следващата седмица в ЕП ще имаме дебат на тема руската пропаганда срещу ЕС.

 

Andrey Kovachev

 

 

Трябва ли държавите членки на ЕС да полагат повече независими усилия на национално ниво, за да се справят с този проблем?

 

Всяка страна трябва да положи максимални усилия. Европейската комисия направи няколко стъпки в тази насока. Имаме създадена експертна група по въпроса с фалшивите новини, която наблюдава какво се случва във всяка страна членка. В Чехия например беше създаден специален отдел към тяхното Министерство за външни работи, който да следи за фалшиви новини и пропаганда. Мисля, че всички други страни членки трябва да последват този пример. Това не е контра-пропаганда, а наблюдение върху явлението – например проследяване откъде се финансират подобни сайтове.

 

И последен въпрос – какъв съвет бихте дали на младите хора в България (а и извън нея), които искат да работят за едно по-добро и европейско бъдеще на страната ни?

 

Съветвам ги да не се отчайват и да имат упование, че въпреки всичките трудности, нещата вървят в правилната посока към повече възможности и перспективи за младите хора. Разбира се, вярно е също, че реализацията и постиженията в живота на всеки човек зависят и от него. Пожелавам успех на всеки млад човек в реализацията, която сега е възможна както в България, така и в Европейския съюз. Тази възможност я нямаше преди и ако сравним какво беше положението преди 10, 20 или 30 години, трябва да си дадем и тази оценка – в момента има много повече възможности за младите хора и имаме много повече свобода от всеки друг период от българската история.

 

Автор
още по темата

още от Актуално