Запознайте се с дейностите на инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт". Статията се обновява постоянно от създаването на Коалицията през юли 2020 година.
Две световни предизвикателства застрашават здравето на хората и възможността за нормален живот на Земята. Това са климатичната криза и загубата на биологичното разнообразие. Тези два проблема са взаимносвързани и тяхното решаване трябва да се извърши чрез общ подход и политики.
Около това се обединиха експерти и политици по време на Международния конгрес по биоразнообразие в Марсилия. Събитието е най-големият форум преди важната Международна среща за климата на ООН COP 26 във Великобритания, където всяка държава трябва да представи своя план за борба с глобалното затопляне. Именно в тези т.нар. национално определени приноси е важно да бъдат едновременно включени и двете предизвикателства: глобалното затопляне и загубата на растителни и животински видове, посочват експерти.
Как се подготвя България за COP 26? Научете отговорите на специалната ни конференция "Пътят към COP 26: изборът на България". Регистрирайте се тук.
"Климатът, природата и човечеството са неразделими. Борбата с климатичните промени и с дерегулацията на свързани с климата дейности са неразривно свързани със защитата на растителните и животинските видове и с възстановяването на биоразнообразието," сподели френският президент Еманюел Макрон, който откри Конгреса в Марсилия.
В френския град са и ключови ръководители от Европейския съюз, включително изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за мащабната програма за икономическа и обществена трансформация на ЕС - Европейският зелен пакт (Зелената сделка). Пактът трябва да превърне Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 година.
"Крайно време е да започнем да се отнасяме към кризата със загубата на растителни и животински видове със същата степен на спешност, като с климатичните промени. И двете кризи застрашават нашия живот, като решаването на една криза не може да се случи без решаването и на другата.
Нашата природа страда, океаните и горите са в много тежко състояние. Но ние можем да помогнем на природата.
Великобритания, която е домакин на предстоящата през ноември Международна среща за климата COP 26, избра биоразнообразието за един от своите приоритети. Затова по време на конференцията в Глазгоу ще се обсъждат активно общите политики за решаване на климатичната и природната кризи, включително в контекста на зеленото възстановяване от пандемията.
Според британският министър на околната среда Джордж Юстис на форума COP 26 е важно ясно да се поеме ангажимент за включване на борбата за спиране на загубата на биологичното разнообразие и възстановяването на застрашените растителни и животински видове в климатичните политики на държавите.
"Когато разрушаваме природата, ние подкопаваме основите на човешкото съществуване [...]
По време на COP 26 ние искаме да започнем световна междуправителствена инициатива за устойчиво използване на земите и почвите и за устойчива търговия с горски и земеделски суровини и продукти."
Колко е тежка кризата с биоразнообразието?
Преди броени часове над 9000 растения и животни бяха официално обявени за безвъзвратно изчезналите от Земята. Това стана по време конгреса в Марсилия, когато Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) представи обновения Червен списък на застрашените от изчезване видове на световно ниво.
Досега експертите на IUCN са анализирали над 135 000 растителни и животински видове, като в момента 28% от тях са пред риск от пълно изчезване - или над 38 000 вида. Основните причини са климатичните промени, изсичането на горите, разрушаването на местообитанията заради човешката дейност, замърсяването на околната среда, нелегалната търговия.
Експертите на IUCN припомнят, че половината от пойните птици на световно ниво са със силно намаляваща популация, акулите в океаните са намалели с 71% спрямо 1970 година, а глобалното затопляне и топенето на ледовете се очаква да застраши над 70% от колониите на императорските пингвини до 2050 и над 98% - до края на века. Големите котки досега са изгубили 90% от техните исторически местообитания и популация и в момента в цял свят са останали едва 20 000 лъва, 7000 гепарда, 4000 тигъра и едва няколко дузини лемури.
Намесата в местообитанията и нарушаването на баланса в природата застрашават не просто растителните и животинските видове, а също и човечеството и възможността да има условия за живот на Земята, припомнят от IUCN.
"Ние се сблъскваме с огромни предизвикателства. Виждаме климатичните промени и усещаме как те влияят на живота ни. Виждаме как биологичното разнообразие изчезва и усещаме как пандемията нанася тежки последици върху нашата икономика, нашите семейства и нашето здраве," заяви генералният директор на IUCN Бруно Оберле и допълни:
"И ние знаем, че всички тези предизвикателства са свързани по между си и са свързани и с човешкото поведение."
Какво е положението в България?
Природата в Европа е в сериозен и продължаващ упадък, показва последната оценка на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). Неустойчивото земеделие и лесовъдство, разрастването на градовете и замърсяването са най-сериозните източници на натиск, виновни за драстичното понижение на биологичното разнообразие в Европа, което застрашава оцеляването на хиляди животински видове и местообитания, посочват от ЕАОС.
"Нашата оценка показва, че защитата на здравето и устойчивостта на природата в Европа и благосъстоянието на хората изисква фундаментални промени в начина, по който произвеждаме и консумираме храна, управляваме и използваме горите и строим градове. Тези усилия трябва да бъдат комбинирани с по-доброто изпълнение и прилагане на политиките за запазване, с фокус върху възстановяване на природата, както и много амбициозни дейности по отношение на климата, най-вече в транспортния и енергийния сектор“, заявява Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС.
Над 80% от местообитанията в Европейския съюз са с лош природозащитен статус, като силен упадък експертите отчитат при местообитанията в ливадите, пасищата, дюните, блатата, тресавищата и мочурищата.
"Основните рискове за биологичното разнообразие в България са свързани със загубата на местообитания и влошаването състоянието на екосистемите в резултат на развитието на градовете и инфраструктурата, неустойчивото селско стопанство и експлоатацията на видовете от икономическо значение," посочва българското правителство в Националния план за възстановяване и устойчивост.
"България все още не е изпълнила задълженията си за класифициране на специални консервационни зони, за определяне на специфични за зоната цели на опазване, както и за определяне на необходимите мерки за опазване в тях с цел запазване/възстановяване на видове и местообитания, от интерес за Общността, до постигане на благоприятен природозащитен статус."
България на COP 26
Намираме се броени седмици преди най-важната среща за климата на световно ниво - Конференцията на ООН COP 26 в Глазгоу, организирана от Великобритания в партньорство с Италия. Сред основните теми между 31 октомври и 12 ноември са:
- Ограничаване на промените в климата за постигане на нулеви нива на вредните емисии и глобално затопляне в рамките на 1.5 °C
- Адаптиране към климатичните промени с цел защита на хората и природата
- Мобилизиране на финансови средства за зелен преход и за стимулиране на устойчивите инвестиции
- Стимулиране на сътрудничеството като път за изход от климатичната криза
Как се подготвя България по тези теми и каква позиция ще защитава страната ни?
Гледайте специалната ни конференция "Пътят към COO 26: изборът на България", която в MOVE.BG организираме заедно с Посолството на Великобритания и Посолството на Италия в България. Запазете своя безплатен билет за този важен разговор чрез линка тук. Очакваме ви онлайн на 28 септември от 10:30 часа.
Конференцията ще включва три специални части, първата от които е "Време е за действие". Регистрирайте се тук.
