Мисия Зелена България: препоръките на експертите за развитието на биоикономиката у нас

Част от участниците в групата "Мисия Биоикономика".

Инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” събра над 50 от водещите български специалисти от сферите на иновативната икономика, енергийния преход, биоикономиката и биомасата, умните градове, природно-базираните решения и устойчивите финанси. Те взеха участие в специално събитие за генериране на идеи “Мисия Зелена България”, мотивирани от желанието да помогнат за превръщането на България в един от зелените и иновативни лидери в Европа.

По време на събитието бяха очертани над 150 предизвикателства пред устойчивото развитие на България, както и над 150 препоръки за тяхното преодоляване. Коалиция “За зелен рестарт” обобщи идеите в специален доклад, съдържащ шест тематични глави, на основата на шестте групи, в които бяха разделени участниците: 

• Мисия Зелени иновации
• Мисия Енергийна независимост
• Мисия Биоикономика
• Мисия Умни градове
• Мисия Природно-базирани решения
• Мисия Устойчиви финанси

Днес ви представяме предизвикателствата и препоръките от група “Мисия Биоикономика”. Сред участвалите експерти в панела са:

• Апостол Дянков, ръководител на програма “Климат и енергия”, WWF България - водещ на панела;
• Лора Стоева, експерт по горска биомаса, БАН- рапортьор на панела;
• Станислав Янев, ръководител проекти в програма “Климат и енергия”, WWF България;
• Теодора Пенева, експерт по енергийна бедност, БАН;
• Калина Колева, главен експерт, Министерство на енергетиката, дирекция “Енергийни проекти и международно сътрудничество”;
• Мария Минова, главен експерт, Министерство на енергетиката, дирекция “Енергийни стратегии и устойчиво енергийно развитие”;
• Детелина Петрова, главен експерт, Министерство на околната среда и водите, дирекция “Политика по изменение на климата”.

Мисия Биоикономика

Знаете ли че?

Според определение на Европейската комисия, биоикономиката представлява тези икономически дейности, които използват възобновяеми биологични ресурси от сушата и морето за производство на храна, материали и енергия. Кръговата и устойчива биоикономика е в основата на трансформацията на земеделието, земеползването и аграрния сектор, посочват от Организацията по прехрана и земеделие към ООН (UN FAO). У нас, според WWF България, био-базираната икономика има огромен потенциал за развитие, но той трябва да се случи отвъд опростенческата и вредяща на природата и климата парадигма, приоритизираща изгаряне на горска биомаса за енергия.

Днес биоикономиката в Евросъюза включва секторите на производство на биопродукти, селското, горското и рибното стопанство, хранително-вкусовата промишленост и биоенергетиката. 

“Ние живеем в свят с ограничени ресурси. Глобалните предизвикателства като изменението на климата, деградацията на земите и екосистемите, съчетани с нарастващото търсене на храна, фуражи и енергия, ни принуждават да търсим нови начини за производство и потребление. Устойчивата и кръгова биоикономика допринася за справяне с тези предизвикателства,” отбелязват от ЕК.

Въвеждането на биоикономиката на практика би помогнало в няколко посоки, показва анализ на Европейската мрежа за развитие на селските райони. Сред положителните ефекти са създаване и задържане на местни работни места, намалени емисии парникови газове и намалена зависимост от изкопаеми ресурси, обновена и укрепена индустриална база в Европейския съюз и модернизирано първично производство, както и възстановяване на екосистемите и възстановено и опазено биологично разнообразие.

Биоикономиката може да се развива както в селските райони, така и в градска среда.   Силният икономически потенциал на биоикономиката за селските райони се дължи на няколко причини, сред които това, че преработката на биомаса се извършва най-ефективно при източника и по този начин се намаляват транспортните разходи и свързаните с това емисии на парникови газове. В градска среда положителните ефекти също са значителни. Например, властите на Амстердам изчисляват, че преработката на органични отпадъци би довела до 150 милиона евро добавена стойност за града, би създала 1200 нови работни места и би помогнало за по-чиста среда, спестявайки 600 000 тона въглероден диоксид на година.

А къде сме ние?

Биоикономиката днес генерира над 2.3 трилиона евро и дава работа на почти 17.5 милиона души в ЕС. България има забележителен потенциал за развитие на био-базирана икономика, поради наличието на огромни количества остатъчни и неусвоени продукти от земеделието, включително от производството на храни - ресурс, който почти не се използва у нас, се посочва в доклад на WWF България.

“В същото време обаче се наблюдава още по-голямо фокусиране върху експлоатацията на горските ресурси, като горите у нас вече се подложени на сериозен натиск, както поради размерите на нелегалния дърводобив, така и в резултат от климатичните промени. Всичко това води до сериозни екологични последици като промяна на местообитанията, прекъсване на важни биокоридори, загуба на видове, ерозия на почвата и т.н.

Именно затова България трябва да се опита да минимизира добива на дървесина и да започне да оползотворява по-ефективно наличния ресурс, фокусирайки се основно върху биологичните остатъци и отпадъците от икономическите дейности в горския сектор.”

В Съобщението относно пакета от законодателни промени “Подготвени за цел 55” Еврокомисията признава предизвикателството с контролирането на използването на дървесната биомаса. Според ЕК, целта на Европейския съюз е предлагането и търсенето на дървесна биомаса да останат в границите на устойчивостта и в съответствие с целите за стабилизиране на климата на Парижкото споразумение, възстановяване на биологичното разнообразие, подобряване на здравето и оставане в границите на ресурсите на планетата.

Предизвикателства

Предизвикателства пред успешното прилагане на “Подготвени за цел 55” и “RePowerEU”:

• Липса на анализ за адресиране на водещите рискове по два от основните пакети реформи на Европейския съюз - “Подготвени за цел 55” и “RePowerEU”;
• Риск 1 - природни екосистеми, интензификация на биомаса;
• Риск 2 - неизпълнение на целите за развитие на енергия от възобновяеми енергийни източници;
• Риск 3 - неизпълнение на критериите за устойчивост (особено за дърва), които ще бъдат прецизирани;
• Риск 4 - неустойчиви инвестиционни намерения;
• Риск 5 - задълбочаване на енергийната бедност, което води до стагнация, особено за домакинства, зависими от дърва за горене.

Законови и административни предизвикателства:

• Забавяне на транспонирането на Директивата за възобновяема енергия;
• Липса на план за подпомагане на създаването на енергийни общности;
• Остарели критерии за употреба на биомаса в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ);
• Липса на ясни критерии за устойчивост в наредбата за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса;
• Липса на система за стандартизация на устойчиви практики и технологии в горския сектор;
• Очаквано забавено изпълнение на бъдещия Социалния и климатичен фонд и националния социален климатичен план;
• Административни пречки за постигане на бърза и ефективна енергийна независимост на домакинствата и създаването на енергийни общности;
• Неясни разпоредби за количествата и ролята на горската биомаса в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) и дългосрочната стратегия за декарбонизация на българската икономика. Остарели разпоредби в Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК);
• Необходимост от работещ Консултативен съвет за Европейската Зелена сделка (КСЕЗС), с ясен мандат за действие;
• Недостатъчно участие на учените при актуализиране и изработване на законови и подзаконови нормативни актове, свързани с развитието на биоикономиката и използването на биомаса;
• Липса на анализ за потенциала на възобновяемите енергийни източници;
• Липса на интегриран подход на оценка за сектора на земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство (LULUCF);
• Липса на стимули за въвеждане на иновации в биоикономиката.

Финансови предизвикателства:

• Липса на визия за инвестиции в устойчиви практики и технологии за горскостопанския сектор;
• Проблеми със съфинансирането на дългосрочни мерки, работещи по решаването на проблема с енергийната бедност - липсват национални схеми за съфинансиране;
• Липса на оценка на инвестиционните разходи за ВЕИ - пречи на реализирането на потенциала на страната ни за развитие на производството на енергия от възобновяеми източници;
• Липса на анализ на инвестиционните разходи в националните стратегически документи;
• Забавяне на старта на програмата с финансови инструменти за подпомагане на домакинствата за справяне с енергийната бедност.

Решения

Мерки за успешното прилагане на “Подготвени за цел 55” и “RePowerEU”:

• Целенасочено и проактивно адресиране на идентифицираните рискове;
• Участие на всички заинтересовани страни в тези процеси;
• Ясна времева рамка за адресирането им.

Законови и административни решения:

• Приоритетно транспониране на Директивата за възобновяема енергия;
• Създаване на план за развитие на енергийни общности с фокус върху най-бедните;
• Актуализиране на критериите за употреба на биомаса в Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници (ЗЕВИ);
• Прецезиране на критериите за устойчивост в наредбата за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса;
• Въвеждане на стандартизация за устойчиви практики и технологии в горскостопанския сектор;
• Ускоряване на въвеждането на Социалния и климатичен фонд и изготвяне на Национален социален климатичен план за България;
• Въвеждане на бързи и ефективни решения за енергийна независимост на общността и домакинствата;
• Актуализиране на Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК) за въвеждане на декарбонизационна цел и рамка;
• Актуализиране на Националния план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) и дългосрочната стратегия за декарбонизация на българската икономика с цел декарбонизационна цел и секторни декарбонизационни сценарии, рамкиращи биоикономиката;
• Прецизиране на разпоредбите за количествата и ролята на горската биомаса в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) и дългосрочната стратегия за декарбонизация на българската икономика;
• Приоритетно влизане в сила на реформата на Консултативен съвет за Европейската Зелена сделка (КСЕЗС);
• Включване на учените при актуализиране и изработване на законови и подзаконови нормативни актове, свързани с развитието на биоикономиката и използването на биомаса;
• Създаване на оценка на възможностите на ВЕИ по източници, за да може да се реализира потенциалът им;
• Въвеждане на интегриран подход на оценка за сектора на земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство (LULUCF);
• Мерки за информационно обезпечаване чрез осигуряване на данни в национална инвентаризация за горите;
• Стимулиране на въвеждането на иновации в биоикономиката – добавяне на стойност по каскаден принцип за горската биомаса и други източници на биомаса.

Финансови решения: 

• Стимулиране на инвестициите в устойчиви практики и технологии в горскостопанския сектор;
• Въвеждане на схеми за съфинансиране на дългосрочни мерки за решаване на проблема с енергийната бедност;
• Създаване на оценка за инвестиционните разходи за ВЕИ, за да може да се реализира потенциалът на възобновяемите енергийни;
• Извършване на анализ на инвестиционните разходи в националните стратегически документи;
• Приоритетно пускане в действие на програмата за подпомагане на домакинствата с финансови инструменти за адресиране на проблема с енергийната бедност.

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в панел “Мисия Биоикономика”, обсъдили националния доклад на WWF за използването на биомаса България, в рамките на проекта BioScreen. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела. 

Прочетете целия доклад “Мисия Зелена България” тук.

Научете още за инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” тук.