Ирене Луциус, WWF: „Биоразнообразието не е просто украшение на живота ни“

Биоразнообразието не е просто украшение на живота ни - Неизбежни промени

Днес в Париж започва Конференцията за климата (COP21) – форумът, към който поглед и очаквания сме отправили всички и който има амбизиозната задача да търси политически решения на проблеми с определящо значение за живота на милиарди хора – климатичните промени и покачващата се температура на земята, но и с решаваща роля за съхраняване на биоразнообразието на планетата ни, а в частност – и на нашата българска природа. За тези и други теми разговаряме с регионалния директор на Световния фонд за дивата природа Ирене Луциус. Тя беше един от участниците в конференцията„Устойчивото развитие като водещ принцип на 21 век“, която организирахме в партньорство с Люксембургското председателство на Съвета на ЕС броени седмици преди Конференцията за климата.

Ирене Луциус е регионален консервационен директор за Дунавско-Карпатската програма на Световния фонд за дивата природа (WWF). Работата й е свързана със стратегическо планиране и програмиране на ангажиментите на фонда в региона на Централна и Югоизточна Европа, което е причина и за специалното й отношение към българската природа.

Конференцията за климата на ООН в Париж започва, какви са очакванията Ви?

Надявам се да завърши с поставянето на амбициозни цели и обединяването на държавите около това да се запази температурното повишаване не повече от 2◦C. Защото увеличаването с повече от това би било изключително рисково. Ние от WWF всъщност смятаме, че 1,5◦С е температурният максимум, под който не се очаква да се случват драматични промени. Наистина се надяваме светът да осъзнае, че е необходимо да направим преход към бъдеще, базирано на по-малка енергийна интензивност и използване на повече възобновяеми източници на енергия за доброто на всички държави, особено на онези, които най-много страдат от климатичните промени. Но също и за доброто на всички нас, европейците,  и осигуряването на устойчивото икономическо развитие. Смятам, че по-богатите държави, които развиха икономиките си през последните няколко десетилетия, трябва да помогнат на по-бедните в борбата с климатичните промени.  Важно е предвиждането на неблагоприятните последици от изменението на климата и предприемането на подходящи действия да се интегрират държавните политики, без оглед на политическите граници.

Колко определяща е позицията на ЕС за изхода от тази конфернция?

Като оптимист по природа, аз вярвам, че ЕС би трябвало и ще използва своята позиция, за да окуражи другите да бъдат по-амбициозни в посока противодействие на промените в климата, като същевременно осигурява необходимите средства за изпълнението на поставените цели. Фактът, че амбициозните Цели за устойчиво развитие бяха приети, включително тези за действията срещу изменението на климата, е обнадеждаващ и свидетелства за това, че ще приключим с приемлива сделка преговорите в Париж.

Има ли основно правило, което държавите винаги  трябва да следват, щом става въпрос за борба с климатичните промени?

Трябва да си поставят цели, които да следват, и да се реши какво наистина трябва да се случи в следващите няколко десетилетия.  Колкото повече се отлага преминаването към по-ефективни източници на енергия, толкова по-тежки и необратими ще стават климатичните промени. И, разбира се, ще ни струват доста по-скъпо. Трябва да настъпи промяна, водеща към ново енергийно бъдеще.

Граждани и природозащитници организираха протести в няколко български града срещу контрола над строителството и нерегламентираната сеч в три защитени територии. Какво е мнението Ви относно случващото се на територията на парковете и последвалите протести?

Хората явно показват, че възприемат тези природни паркове като тяхно обществено богатство и че е необходимо те да бъдат предпазвани и за напред. Нямам предвид тяхното запазване да възпрепятства икономическото развитие, но е ясно, че тип дейности като нерегламентираната сеч, трябва да бъдат забранени с оглед на това да се запазят тези природни зони непокътнати. В противен случай би било голяма загуба за България. Аз виждам, че поне част от българите съзнават колко е важно запазването на природните ресурси за тяхното бъдеще и искат да участват във взимането на решения по въпроси, касаещи това. Те не само знаят, че имат правото да го правят, но също така желаят. И ако не им се даде възможност, хората ще станат апатични и може би разочаровани.  Ще се чувстват така, сякаш нищо не зависи от тях, а тяхното включване във взимането на решения, е ключов момент за развитието на една държава.

Има ли други проблеми, свързани с околната среда, на които трябва да се обърне повече внимание в България?

Използването на националните ресурси и доброто управление на защитените зони са важни за България. Друг проблем са климатичните промени и начинът, по който страната допринася за справянето с тях. Преминаването от изкопаеми горива и ядрена енергия към използването на възобновяеми източници на енергия, особено в индустрията, както и изолацията на жилищните сгради са средства, чрез които България би допринесла, но за тази цел трябва да бъдат изготвени правилните политики.

Какви трябва да са приоритетите на град като София, когато говорим за устойчиво развитие?

Тук в България има тенденция на миграция от малките градове към столицата. София среща проблема на много други големи европейски градове. При по-малко жители, възможността за обособяване на зелени пространства, би била по-голяма. По отношение на градския транспорт в градовете, приоритет би следвало да е преминаването към използване на възобновяеми източници на енергия, като по този начин същите услуги ще бъдат доставяни на гражданите, но с грижа към околната среда. Считам, че София притежава потенциал за промяна.

Приетите през септември на срещата на ООН цели за усточиво развитие са много и лежат в много различни полета. Къде се пресичат и могат ли да бъдат интегрирани в общ пакет от мерки?

Интеграцията се случва чрез и по 17-те цели и 169-те подцели, а следователно осъществяването им ще се извърши по начин, който разбива изкуствените силози между трите измерения – социално, икономическо и екологично. Нещо повече – Програмата за устойчиво развитие 2030 е универсална, което значи, че всички правителства, включително ЕС и държавите-членки, са отговорни за довеждането й докрай, а също и за подпомагане постигането на заложените в нея цели и другаде, трансформиращ подход към правенето на политика и бизнес в бъдеще.

Коя е вашата лична кауза за устойчиво развитие, встрани от формалните цели и многобройните ви професионални ангажименти по темата?

Моята визия, която съм решена да преследвам, е че гражданите и взимащите решения в Дунавския регион трябва да разберат, че биоразнообразието и системните услуги не са просто украса на нашия живот. Напротив, те имат твърде съществено значение за нашето благосъстояние и стоят в основата на просперитета на региона.

Познавате България, как малка страната като нашата трябва да се адаптира към големите политики за устойчиво развитие?

Страната е богата на природен капитал, но това не е всичко. Скорошно проучване показа, че българите са сред гражданите на държави – членки на ЕС с най-висока степен на запознатост отнасно значението на биоразнообразието и опазването на природата. Това значи, че политиките за развитие на природата, базирани на икономиката, би трябвало да се радват на широка популярност сред населението – една възможност, която вземащите решения с визионерство трябва да оползотворят.

интервю на Елена Канева

снимка Жаклина Жекова

MOVE.BG