Българските преселници в България

Моята българска история с нова кампания


От Моята българска история, публикувана на 2 октомври 2017

През лятото на 1878 г. европейският политически елит се събира в Берлин, за да разреши поредната Източна криза, кулминацията на която е Руско-турската война от 1878г.

Основната цел на Великите сили е чрез дипломация и взаимни отстъпки да се избегне избухването на нова голяма война на континента. Решенията, които се взимат, са трудни, но осигуряват мира в Европа в продължение на следващите близо 40 години. Създадено е малкото автономно Княжество България, но българският народ на Балканския полуостров е разпокъсан от държавните граници на още три държави – Османската империя, Сърбия и Румъния. Така се ражда Българският национален въпрос – борбата на българите отново да живеят в една обща държава, но този път българска.

Пътищата за решаването на Българския национален въпрос са различни.

Някои решават да поемат по трудния път на революцията с готовност да се принесат в жертва в името на свободата на своите сънародници. Други пък тръгват по не по-лекия път на личностното развитие и участие в политическия и обществения живот, с което да подготвят младото Княжество за високите цели, които му се придават – да бъде обединител на българските земи. Тежко е времето за българите, останали под чужда власт – подложени на дискриминация, а често и на насилие, те нямат възможност за личностно развитие и кариерно израстване, каквито имат техните сънародници в свободната част от Отечеството. Семействата им са подложени на постоянни заплахи, а имуществото им не е гарантирано.

Първите големи миграции на българското население започват още по време на Руско-турската война

Тогава хиляди хора преминават Стара планина, търсейки закрила от действията на османската армия. Жителите на опожарена Стара Загора на пример стигат чак до дунавските градове в търсене на прехрана и сигурност. Решенията на Великите сили в Берлин водят до засилване на бежанския поток към новосъздаденото Княжество България и автономната Източна Румелия, особено след избухването и жестокото потушаване на Кресненско-Разложкото въстание. Дискриминационното отношение на османската власт към българите и честите жестокости над мирното население карат хиляди българи да потърсят сигурност и по-добър живот в Княжеството – процес, който продължава до Първата световна война. Много родители изпращат децата си там, за да получат по-добро образование и по-добри възможности за развитие. В последствие част от тези деца се превръщат във важна част от българския политически, икономически и духовен елит.

Картичка на Смилевското братство „Даме Груев“ Картичка на Смилевското братство „Даме Груев“

 

Следващите големи бежански вълни се осъществяват след Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни, Първата световна война, Гръцко-турската война от 1919-1922 г. и по време и непосредствено след Втората световна война.

Тежък е животът на бежанците и преселниците. Някои от тях успяват да вземат със себе си част от своето имущество, с която да започнат да градят отново живота си, но друга - десетки хиляди, пристигат само с окъсаните дрехи върху тялото си. Повечето оцеляват, благодарение на трудолюбието си, помощта на своите сънародници и на институциите. Някои дори достигат до най-важните държавни постове и определят бъдещето на България.

През следващите месеци ще ви разкажем за българите от земите, останали извън границите на Княжество България, които потърсиха в него по-добър живот и се превърнаха в част от политически, икономическия, духовния и културния елит на нацията. Те нито за момент не забравиха своя произход и своя роден край, помагаха на бежанците от него и по един или друг участваха в борбата за неговото освобождение. Политици и търговци, философи и химици, лекари и писатели, земеделци и занаятчии, те са хиляди и са неделима част от българската нация. Всеки трети българин произхожда от семейството на бежанци и преселници от Тракия, Македония, Източна Сърбия, Добруджа и Бесарабия. В много семейства родовата история се е запазила, но в други все още очаква да бъде припомнена, разказана и съхранена за бъдещите поколения. Помогнете ни да съберем историите на нашите предци, потърсете в архивите и библиотеките на вашите родители и близки, разпитайте по-възрастните си роднини за историята на рода си. И ни я разкажете на www.myhistory.bg

Нека заедно да запазим спомена за нашите предци и техния роден край.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Моята българска история