Бъдещето на будителите на бъдещето

Kакто всяка година отбелязваме Деня на народните будители и традиционно се вглеждаме в миналото си. Сравняваме с настоящето – през личностите, които ни скрепяват като народ – тези, които са градили устоите на националната ни идентичност, и тези, на които разчитаме да ги поддържат днес.

За MOVE.BG това е и повод да отразим себе си и собствените си почини за съхраняване на културната ни идентичност в голямото огледало на духовното ни възраждане като нация. Но също така и да пречупим това отражение през сложната социо-културна призма на времето, в което живеем, и на това, в което ще живеем.

Защото всички наши инициативи са задвижвани от дълбоката вяра, че общото ни бъдеще в страната ни е демократично, а демокрацията е знание. Че знанието принадлежи на всички ни, защото знанието на бъдещето е дигитално, достъпно за всички и резултат от общото ни действие и поради това може да съществува само холистично, многопластово и свободно от догматизъм. Тази вяра е двигателят на неизчерпаемото ни желание да свързваме знаещите и можещите, да създадем около MOVE.BG общност от личности с експертиза в различни области, да подкрепяме и инвестираме в тези идеи, които ще удържат националната ни идентичност здрава, и в тези хора, които споделят каузите ни и мисията да разсяваме знание.

Затова гледаме към будителите и питаме как са формирани и какви са били?

Защо времената на най-големи предизвикателства раждат най-значимите фигури от общността и каква е тая квинтесенция на колективния дух, способна да създаде нация. От какви характери се моделира национално самосъзнание и характер? И ако и ние от MOVE.BG пригласяме във всеобщия хор от привидно патетична носталгия по Възраждането и неговите герои, то не е от историческа тъга по безвъзвратно изгубеното, а защото гледаме напред.

Задаваме си всички тези въпроси за миналото, за да можем да отговорим на по-важните въпроси от настоящето ни: Кои са и какво е бъдещето на будителите на бъдещето. В чии ръце ще бъдат националната ни и културната ни идентичност след 10, след 20 години. Как ще бъде вписана българската култура в европейския културен колаж и собственото негово несигурно мултинационално битие? Защото знаем, че монолитността на историята е основа и коректив, но не на нея се пада отговорността за онова, което престои.

Задаваме си традиционни въпроси и винаги преминаваме през едно и също традиционно и безусловно препотвърждение – фината полупрозирна пелена, която държи културата ни цяла и заради която сме народ, е езикът, а будители ще продължават да бъдат тези, които охраняват и ни дават езика. По-често не закъснява и логичното опасение, че той, езикът, е жив и пълнокръвен организъм и като такъв не е даденост, не винаги ще бъде в отлично здраве, а понякога дори подлежи на изчезване.

И това важи за всеки език!

Включително за млади и такива, на които, рядко съзнаваме, дължим някои от големите достижения на модерния ни свят. Преди броени дни например НАСА обяви, че отчаяно търси инженер, който владее античните програмни езици Fortran и почти отмрелия Algol за поддръжка на вече четирсетгодишната космическа мисия „Вояджър“, която освен че съхранява фолклорния ни шедьовър „Излел е Дельо хайдутин“, продължава да изпраща криптирана информация дори отвъд пределите на слънчевата ни система.

Едва ли е нужно уточнението, че антични в контекста на асемблерните езици означава 50-60-годишни. Ако се върнем на Земята и стъпим обратно от света на програмирането в този на живота, можем наистина да се притесним. Лингвисти твърдят, че по един език изчезва средно на всеки 14 дни, а според различни прогнози от близо 7000 езици, които хората на земята говорят днес, до края на нашия век живи за сметка на масовите езици ще са едва 20 процента. А с езика изчезват култури, изчезват традиции, губим идентичности, паметта избледнява, хората избледняват.

Затова в Деня на будителите празнуваме онова, което държи националния ни дух цял – носителите на културата, на знанието и ценностите, на ценността на езика. С наивния оптимизъм, че продължават да съществуват и че правим необходимото, за да ги възпитаме и да ги има и в бъдеще. Затова и си позволяваме свободни модерни интерпретации на будителя епископ Константин и неговото “Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души”. И можем да допуснем с чувство за хумор, че е прогнозирал както „Рибния буквар“, така и българската уикипедия и последните български романи, които отлежават на киндъла ми.

Ние сме тук и сме нация благодарение на личности и книги.

Личности като Берон – новатори, понякога странни птици, ценени, но не винаги напълно разбирани от съвременниците си, хора с мисия да предават знанието, българския език, българщината в цялата нейна абстрактност. Същият д-р Петър Берон, когото определяме като първи европеец в българската литература, който създава първия български учебник за модерно образование и вероятно без да разбира се превръща в един от първите български феминисти, налагайки идеята за образование на „женский пол“, и става един от първите български меценати, инвестирайки пари в същите тези смесени и девически училища.

В него и аналогиите, логично, намираме и отговора на въпроса какви ще са будителите на бъдещето. Те ще са иноваторите, онези европейци с българската културна идентичност, които благодарение на националната си литература, модерното знание, технологичните достижения на времето си и науката, ще поддържат националния ни дух, традицията и езика живи. Това са хората, които пишат и съхраняват българската литература и история, тези, благодарение на които културата ни заживява пълноценно и без страх виртуалния си живот.

Вярваме, че това сме и ние – с проекти като Моята българска история, с работилниците си за детски приказки, с всички наши инициативи за знание. Това са и всички наши приятели и партньори, инвестиращи време, средства, талант и енергия в това да учат другите, да събират, систематизират и дигитализират парчетата на общото ни културно битие и заради които днес честваме заедно с будителите на Възраждането си живата българска култура и нейните герои.

MOVE.BG