Честит Ден на независимостта


От МOVE.BG, публикувана на 22 септември 2017

Честит ден на Независимостта, приятели!

Въпреки че днес е официален държавен празник, всяка година в обществото възниква въпросът какво реално празнуваме – нали се освободихме през 1878 г. и се съединихме с пловдивчани седем години по-късно? Независими ли сме всъщност, а някога били ли сме въобще? Не стават ли прекалено много националните празници с оглед на тежкото положение, в което се намира обществото ни според редица проучвания и статистики? Това са интересни въпроси, но за да си отговорим на тях, е добре да се върнем назад. Много години назад.

Руско-турската война от 1877-1878 г. води до ново прекрояване на картата на Балканския полуостров за сметка на Османската империя.

Това е санкционирано на Берлинския конгрес, според решенията на който се създава съвременната българска държава. Малкото Княжество България обхваща част от земите на полуострова, населени с българи, и е васално на султана. Повечето българи остават под чужда власт – османска, сръбска и румънска. Създадена е и Източна Румелия – област с административна автономия, която обаче е неделима от владенията на Константинопол.

Войната ние наричаме освободителна, въпреки че тя освобождава много малка част от нас.

Празнуваме деня на подписването на Санстефанския прелиминарен мирен договор, въпреки че той не е признат от Великите сили и поради тази причина не той създава българската държава. Отбелязваме Съединението, въпреки че то има формата на персонална уния и на практика Източна Румелия след него продължава да съществува, а българският княз изпълнява длъжността на османски чиновник в нея.

Какво всъщност е международното положение на Княжеството преди обявяването на Независимостта и признаването й от страна на Великите сили и Османската империя – защо този ден е толкова важен?

Княжество България е васално на султана – то не може да води самостоятелна външна политика и се задължава да изплаща годишен данък на своя сюзерен. За него важат всички задължения, които Високата порта е поела към Великите сили преди Руско-турската война, включително и капитулациите, от които западните държави се ползват. На българското правителство е отказвано самостоятелно участие на международни конференции и дори Букурещкия мирен договор,  с който се слага край на Сръбско-българската война, е подписан от османския делегат Абдуллах Маджид паша. България няма право на свои консулски представителства в другите държави, а нейните дипломатически агенти са поставени по-долу от дипломатическите представители на независимите държави. Берлинският договор нанася и редица ограничения върху възможностите на българското правителство да води независима икономическа политика.

Същевременно Топханенският акт, с който е уредено Съединението между Княжество България и Източна Румелия, на теория не отнема последната от владенията на султана.

Българският княз е назначен за генерал-губернатор на областта за срок от 5 години, след което назначението трябва да бъде потвърдено. В областта би трябвало да продължи да действа Органическият й устав – да бъде управлявана от собствено правителство, Областно събрание. Не е случайно и това, че самият Топханенски акт представлява договор между Великите сили и Османската империя без прякото участие на Княжество България. Високата порта не пропуска да използва този факт през годините за оказване на натиск върху българската и европейската дипломация.

Така според международните договори към 1908 г. българският владетел всъщност е княз на Княжество България и генерал-губернатор на Източна Румелия.

Всяка криза в международните отношения представлява потенциална опасност от повторното разделение на българите от двете страни на Стара планина. Обявяването на Независимостта и нейното признаване издига страната до независим и равноправен участник в международните отношения, гарантирайки нейната териториална цялост. След него българският владетел получава титлата цар, а неговите правителства имат възможност да водят по-активна и по-независима външна политическа и икономическа политика.

 

 

Обявяването на Независимостта е актът, с който завършва оформянето на съвременния облик на нашата държава. Успешната му защита се дължи на големия талант и себеотрицание на българския политически и дипломатически елит, който служи на българските интереси. Това е и последният блестящ ход на цар Фердинанд, с който заслужава да го запомним.

 

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Моята българска история