Честит празник, будители!

Как да отговаряш на въпроси, когато сам няма кого да попиташ? Как да прощаваш грешки, когато не прощават твоите?

Това знаят призваните да бъдат будители и учители.

От тях се иска да подават ръка, да обичат, да очакват, да горят. Всеки път и понякога въпреки. Трябва да устояват на вперените в тях погледи, да предизвикват и да се оставят да бъдат предизвиквани. За да научат на избор, на приемане, крачка по крачка. Да се губят заедно с онези, които са им поверени, да намират смисъла и да вярват в усилията. Трябва се да се чувстват щастливци и да бъдат такива.

Честит празник, будители!

Разбиране, съпричастност и отговорност се учат по-трудно от азбуката. Напомняйте ни, че знанието е повече от държавната политика, от сградата, от нормативния текст. Защото във ваше лице дължим уважение и на него. Продължавайте да изисквате от нас не само правопис, но и грижа за обществото.

Добрите примери не са просто добри. Моделът е успешен само тогава, когато отговаря на потребностите тук и сега. Високото качество на образователната система е възможно, ако има ясно разбиране за спецификите и предимствата на съответното общество, доверие в учителите и смелост да се прилагат нови решения. Нужна е воля за откровен разговор и конкретни и реалистични стъпки. Ако липсва разбиране за труда на будителите, то е и липса на разбиране за собствените граници и за възможностите отвъд тях.

Честит празник, будители!

Вълнуваме се с вас не само днес, а и в делниците, защото във вашите ръце са инструментите, с които започва всеки градеж.