Свободата е ключова за успеха ни в утрешния ден

COVID-19 постави за дни света в извънредна ситуация, която е без прецедент по мащаба и характера си в новата ни история.

Тя е стрес-тест за всички правителства и поставя пред държавите и лидерите им предизвикателства, които не могат да бъдат адресирани с познатите процедури, стереотипи и начини на действие. Кризата също показа по категоричен начин необходимостта от лидерство, което освен политически, трябва да управлява с висока експертност, но най-вече с осъзнаване на всички морални аспекти и отговорност за хората.

На друго ниво - аз вярвам, че кризата е катализатор на фундаментален трансформационен процес в обществено-политическите и културни системи, които управляват света, а също - и на индивидуално ниво във всеки от нас.

След тази криза ние ще живеем в нов свят и какъв ще бъде той зависи от решенията и изборите, които правим днес. Затова е важно днес да поставяме и намираме отговори на големите въпроси, пред които кризата и извънредните мерки ни поставят. Един от тях e:

Кое е по-ценно – човешкото здраве и живот или свободата?

Такава дилема няма или поне не би трябвало да има в XXI век в свят с утвърдени либерални демократични ценности и регламенти за защита на човешките права.

Извънредната ситуация изисква специални мерки. Освен управленска задача тя е предизвикателство за всички хора да приемат и живеят с ограниченията на свободите, които сме смятали за даденост.

Тази нова ситуация ни връхлетя за дни, но последиците със сигурност ще бележат годините напред. Затова стъпките по пътя не бива да са диктувани от паника и решенията трябва да отчитат последствията. Новите правила трябва да бъдат абсолютно оправдани и да запазват човешките права и достойнство.

Затова на везните поставяме фактите и търсим важния отговор на въпроса за смисъла, значението, логиката на извънредната пандемична обстановка, която постави хората в 213 държави и територии в изолация и даде основание на властите там да въведат извънредни закони.

От едната страна, имаме 1 878 489 случая на инфектирани с корона вирус и 119 044 починали от болестта – данните са на Световната здравна организация към 15 април. От другата страна, на везните са затворените граници, спреният бизнес, домашната изолация, забраната за събирания на хора, дигитално проследяване….

По-конкретно към 13 април, според данните на International Center for Non-For-Profit Law:

• 68 държави са обявили извънредно положение;
• 9 са въвели мерки, които ограничават свободното изразяване;
• 11 използват дигитално проследяване;
• 72 са въвели рестрикции за общи събирания.

Как се балансират гражданските ни права с мерките за сигурност в контекста на пандемията, чиято жертва са човешки животи и човешки свободи?

Не можем да отречем  необходимостта от необичайни мерки, но не можем и да си затворим очите пред опасността някои от тези правила, облечени вече в закони, вместо временни, да станат удобен и устойчив инструмент на властите. Тук ще дам пример с това, което се случва в Унгария - където премиерът Орбан вече управлява с декрети за неограничено време, а затворът е 5 години за разпространение на невярно съдържание и възпрепятстване на действия за ограничаване на вируса.

Не можем да пренебрегнем и риска да се институционализират широки механизми за наблюдение, които да се използват за политически или търговски цели.

Затова ролята на гражданското общество, на независимите организации, е от ключово значение като гарант и коректив за съществуването и прилагането на добри закони за защита на личната информация.

Парадоксът на днешната ситуация, обаче е, че тя едновременно поставя и елиминира граници. Ако от една перспектива трябва да имаме сетивата да съхраним свободите на демократична Европа, от друга - сега е моментът да вложим таланта, креативността и събудената съпричастност на хората, за да реализираме новите възможности, които откри пред нас по един болезнен начин COVID-19. Дигитално-свързаният свят свали  границите - той излезе от територията на експертите и въвлече в дигиталното знание и практики голям кръг хора. Кризата мобилизира за седмици огромен брой хора да създават и прилагат дигитално-базирани решения за образование и дистанционна търговия; разработиха се експертни системи за мониторинг на нуждите от медикаменти, храна, помощ на нуждаещите се. Пример е “Hack the Crisis” инициативата, която само в България стимулира 110 приносни проекта, базирани на нови технологични решения, адресиращи предизвикателствата, свързани с кризата. Такива инициативи се провеждат в цял свят в момента.

Друг много важен ефект от кризата е, че извънредните обстоятелства пропукаха статуквото и ни правят по-свободни и по-готови да търсим промяна. Отпадна незначителното и колективно се фокусираме върху истински стойностните неща - за личното ни развитие и в полза на общността ни. Обединени и допринасящи сме повече от всякога. Това е нова дименсия на колективната ни свобода и аз вярвам, че тя ще има трайна проекция, отвъд кризата.    

Ние не знаем какъв ще е светът утре, но осъзнаваме, че го градим днес. И свободата ни да творим е ключова за успеха ни в утрешния ден.

Затова и ние в MOVE.BG , които сме посветили дейността ни на бъдещето, иновациите и хората, които ги създават, говорим днес за свободата.

Мои специални гости са хора , които репликират градивно статуквото с това , което правят:

• Иво Василев – дигитален предприемач, основател на Reloyalty;
• Стефка Цанева – културен мениджър и критик, програмен координатор в  Goethe-Institute България;
• Димо Господинов – адвокат, съосновател на GGlaw.

Чуйте пълен подкаст на дискусията “THE BIG CHANGE COVID-19: предизвикателствата и новите измерения на свободата” тук. А на 28 април ви очакваме на втория ни специален онлайн разговор  за голямата промяна, в която живеем: ще си говорим за връзката между COVID-19 и климатичните промени.