Коронавирус и изкуствен интелект: ще предизвика ли COVID-19 технологична революция в здравеопазването?

Новите технологии станаха част от борбата с короновируса: какви са ползите и какви са рисковете, вижте в следващите редове.


От Марин Маринов, публикувана на 7 април 2020

Пандемията от COVID-19 показа важността на две на пръв поглед противиположни реакции: бързина и прецизност. От една страна, сме свидетели на спешната нужда от тестване на нов и непознат вирус, както и на необходимостта от бързи реакции на властите. От друга страна, обаче, със същата степен на важност тези тестове, както и предприетите управленски решения, трябва да бъдат точни и прецизни. Защото забавянето и неточността се оказват еднакви предизвикателства пред справянето с пандемията. 

Именно за решаването на тези на пръв поглед трудни ситуации могат да бъдат използвани новите технологии и по-точно изкуственият интелект (AI), показват анализи на европейски и американски специалисти. За ползите и за рисковете от AI ще ви разкажем на Световния ден здравето, който тази година се съвпада с разгара на разпространението на новия вид коронавирус COVID-19.

Моментът на стъпването на Луната в медицината

Кризата с коронавируса трябва да предизвика вълна от инвестиции и иновации в биотехнологии и да определи бъдещето ни през следващите 75 години, така както индустриализацията е променила модерния свят след Втората световна война. На това мнение е един от водещите специалисти по изкуствен интелект в САЩ - Кевин Скот, който е шеф на технологиите в “Майкрософт”. След часове ще излезе неговата книга, посветена на AI.

Скот работи и с американския стартъп AdaptiveTechnologies за анализиране на това как имунната ни система отговаря на различните болести. Предни броени дни проектът насочи усилията си към коронавируса и обеща да обяви резултатите чрез отворен код - тоест, да ги направи достъпни безплатно, така че учени от цял свят да могат да работят за намиране на методи за диагностициране, лечение и превенция.

За да обясни ползите от AI, Скот прави още едно сравнение: според него е необходимо да бъдат насочени инвестиции към развитие на изкуствен интелект в медицината, така както това  е било правено за стъпването на Луната. Инвестицията за американския успех с полета на Нийл Армстронг е струвала около 200 милиарда долара днешни пари, изчислява той.

"Нашият “лунен момент” трябва да бъде коренното преобразуване на здравеопазването за обществено благо. Всички знаем, че разходите за предоставяне на повсеместно и висококачествено здравеопазване са много високи и растат по-бързо от брутния вътрешен продукт.

Затова, ако искате да промените тази ситуация, трябва да се намеси някаква технология, която ще помогне да промените кривата. Според мен, ако се инвестира целенасочено в изкуствен интелект, това може да се случи."

Ползи от AI

Изкуственият интелект се използва за следене на пандемията в реално време, както и за правeне на научни анализи за неговото разпространение, така че да се вземат правилни решения от здравни специалисти, учени и политици. Това се посочва в доклад на Бюрото за изследвания на Европейския парламент. Досега чрез AI успешно са засичани симптоми на COVID-19, основно на снимки на белия дроб, както и е измервана температурата на заразени с вируса чрез безжични медицински уреди, така че да се ограничи физическият контакт между медицинския персонал и пациентите. 

Освен това, дронове се използват за доставка на храна в поставени под карантина населени места в Китай, а роботи в Дания успешно извършват дезинфекция на помещения с необходимата прецизност, без да се излагат на риск санитари и чистачи.Изкуственият интелект се използва и в алгоритмите на част от социалните мрежи за борба с фалшивите новини или т.нар. инфодемия. А дигиталните карти, базирани на AI, са част не само от статистиките в новините, но и от решенията на правителствата заради своята прецизност.

Само ползи ли?

Разбира се, ако не бъдем внимателни и не вземем мерки, внедряването на изкуствен интелект може да премине извън медицинските цели. Европейските експерти алармират за “драконовски мерки”, които уж въведени заради борба с коронавируса, могат да останат да действат за “неопределено време” след кризата. Такъв пример е лицевото разпознаване в Китай, използвано за засичане на носенето на маски или пък системата на китайския интернет гигант “Baidu”, чрез която могат да се правят снимки на над 200 души в минута на високоскоростна магистрала.

В експертния доклад на Европейския парламент се обръща внимание и на временното наблюдение на хора с дрон на обществени места в Китай, което е въведено официално само за следене дали се нарушава задължителна карантина, но може да продължи да се използва и след коронавируса. Друг подобен пример е използването на лицево разпознаване в Москва за идентифициране на завърнали се от Китай в Русия хора.

В Европа

Поради съществуващите регулации подобен тип масово използване на лицево разпознаване е невъзможно в Европейския съюз. В момента Европейската комисия провежда обществено обсъждане на новата стратегия за изкуствен интелект, която цели да въведе етични правила за развитието на AI в Съюза. Те трябва да гарантират, че, от една страна, Европа не изоставя в иновациите спрямо САЩ и Китай, а от друга - че се спазват правата на гражданите и че новите технологии не се използват за цели извън бизнеса, медицината, образованието, земеделието или културата и спорта. Всеки може да се включи в консултацията до 31 май, като първо трябва да си създаде профил в сайта на ЕК, ако все още няма такъв.

Една статия в рамките на инициативата EDIT.

EDIT (Economic Development via Innovation and Technology)

Програмата на MOVE.BG в подкрепа на дигиталния бизнес. Анализираме световни, европейски и национални тенденции, дискутираме върху съществуващите проблеми пред стартиращи и млади компании и заедно търсим решения за създаването на среда, която подкрепя иновациите и привлича инвестиции. Работим за насърчаване на взаимодействието между различни представители на дигиталния бизнес, обмена на опит и идеи и изграждането на една съвременна дигитална екосистема.

Програмата EDIT на MOVE.BG провежда ежегодното и единствено по рода си изследване на стартъп екосистемата в България Innovation Ship. Програмата организира и поредица от специализирани уебинарикоито дават ключови познания за развитието на дигиталните бизнеси.

Създаваме заедно нашето  утре!

Автор
още по темата

още от Решения за България: Digital