На обиколка из седем български язовира със сателит

В седмицата, когато отбелязваме Световния ден на водата, ви предлагаме една виртуална обиколка из няколко от основните изкуствени водни басейни у нас.


От Марин Маринов, публикувана на 22 март 2020

Язовирите са част от икономическото развитие на държавите. Те осигуряват не само питейна вода за населението и вода за индустрията, но се използват и за поливане на селскостопански земи и за производство на енергия. Правилното стопанисване на язовирите и въвеждането на нови, умни форми на управление са ключови фактори не само за достъпа на хората до вода, но и за ограничаване на цялостното влияние от човешката дейност върху природата, както и за справянето с бъдещи природни катаклизми, посочват от ООН в специален доклад. Анализът излезе в навечерието на 22 март - Световният ден на водата, който тази година е посветен на връзката между водата и климатичните промени.

Защо са важни язовирите?

Често на язовирите се гледа единствено като на “складове” за питейна вода, но това не е правилно, посочват от ООН. От една страна, тези изкуствени водни басейни ще играят важно място с тази си роля, защото заради човешката дейност засушаванията ще нарастват и ще обхванат и региони, които досега изглеждаха “защитени” от суша. От друга страна, въвеждането на умни форми на управление на язовирите ще помогне те да бъдат използвани и като “спирачка” за преливане на реки и наводнения на селища. Тази им функция ще стане много важна, защото се очаква заради човешката дейност да се увеличат не само засушаванията, но и проливните дъждове и наводненията, смятат от ООН.

Според организацията чрез модерно и иновативно управление на язовирите, като въвеждането на умни техники за вместимост и изпускане, може да се осигури гъвкавост при използването.

Друга важна част от доклада на ООН засяга и два въпроса, които са чувствителни и за България. Първо, използването на язовирите за производство на електроенергия е по-малко вредно за природата спрямо други методи, но не е безвредно, особено при стари и немодернизирани изкуствени водни басейни. Затова е необходим анализ и преценка къде могат да се използват други, модерни и по-малко вредни начини за производство на електричество.

И второ, голяма част от язовирите по света са стари и със сериозни проблеми, което ги прави опасни както за хората (спукване на стени), така и за природата (нарушени екосистеми на реките и негативно влияние върху рибните популации). Затова спешно трябва да се направи и анализ за нуждата от извеждане от експлоатация. Засега този процес, свързан със значителни финансови и времеви ресурси, се наблюдава само в някои страни от Европа и определени щати в САЩ, където имат развита наука за водата, допълват от ООН.

На обиколка със сателит

Язовирите от видеото

1.Язовир "Искър" - най-големият язовир в България, осигурява около 80% от водоснабдяването на София. За строежа му се говори от началото на  XX век, като е завършен през 50-те години. Инженер на съоръжението е Иван Иванов, бивш кмет на София, който е осъден на смърт от комунистическия режим, но след това е помилван на доживотен затвор в замяна на проектирането на язовира.

Хидровъзел „Искър“, в който са включени язовирите „Искър“, „Кокаляне“, „Панчарево“  и деривационните ВЕЦ „Пасарел“ и „Кокаляне“. Снимка: НЕК, публичен домейн.

2.Язовир "Огоста" - вторият по обем изкуствен воден басейн у нас, намира се малко след Монтана. Строителството му отнема 20 години, като е официално открит през 1987 година.

Снимка: Весия Атанасова-Spiritia, лиценз CC.

3.Язовир "Кърджали" - използва се основно за производство на електроенергия. Намира се 3 км след града, построен е в началото на 60-те години на XX век.

Снимка: Евгени Динев, лиценз - CC.

4.Язовир "Доспат" - също е един от основните язовири у нас, построен е на река Доспатска в края на 70-те години. Част е от най-големия хидроенергиен комплекс у нас “Доспат-Въча”.

Снимка: НЕК, публичен домейн.

5.Язовир "Жребчево" - построен е през средата на 60-те години. Две села - Запалня и Долно Паничерево - сазалети под вода, за да бъде изграден, а хората от тях са изселени.

Църквата Св. „Иван Рилски“  - потопена при заливането на язовира, намира се в  североизточния му край и представлява единствената останка от село Запалня. Снимка: Иван Хаджи, лиценз CC.

6.Язовир "Белмекен" - намира се по поречието на река Сестримска в Рила планина. Построен е през средата на 70-те години.

Снимка: НЕК, публичен домейн.

7.Язовир "Студена" - язовирът, който захранва град Перник. Построен е през средата на 50-те години, намира се до едноименното село.

Снимка: Андрей Александров, лиценз CC.

Мисия:ВОДА

През 2020 година в MOVE.BG поставяме специален акцент в програмната ни работа на идеите и хората, които създават решения за устойчив живот и икономика с уважение към природата чрез инструментите и по стандартите на XXI век. Ще работим последователно по няколко важни теми за природосъобразен живот и бизнес, наречени мисии.

Първата ни тема е Мисия:ВОДА. Защото водата е живот. Защото от водата зависи настоящето и бъдещето ни. Защото заедно можем да намерим работещите иновативни решения. Защото трябва да действаме сега.

Включи се и ти! Посочи хората и проектите, които от България създават иновации за устойчиво използване на водните ресурси. Промяната има своите лица и решения. Ние сме на ход - да ги открием, да ги подкрепим и да участваме.

Автор
още по темата

още от Решения за България: Икономика