Местната власт в България преди и сега: примери, уроци и проблеми за решаване

Какви са уроците от миналото за местните избори, които ни дават посоки и днес - научете от специалния дебат на MOVE.BG.


От Марин Маринов, публикувана на 28 октомври 2019

Местните избори са едни от най-важните, защото влияят пряко върху ежедневния ни живот: както върху местната икономическа среда, развитието на бизнеса и работните места, така и върху личния ни живот - изборът за оставане в родното ни място или миграцията към друго селище. Знаем ли, обаче, какви са правомощията на местните органи на самоуправление? Какво вършат общинските съветници? Какво са правомощията на кметовете? Независими ли са местните власти от националните? Устойчиви ли са финансово малките общини? Партийно или личностно избираме управляващите града или селото ни?

В търсене отговорите на тези и други въпроси, програма Моята българска история на MOVE.BG организира специален дебат, в който не просто да повторим написаното в учебниците, а да направим връзката между миналото и настоящето в опит да разберем случващото се около нас преди и сега. Дебатът "Местната власт и общинските избори в България - минало и настояще" се състоя броени дни преди първия тур на местните избори 2019.

Значение и произход на местното самоуправление

“Местната власт в демократичните режими е основната политическа институция на гражданите и принципът на местна самоуправление, който е една от отличителните характеристики на демокрацията, е въведен, за да даде шанс на хората да се почувстват общност,” сподели доцент Милена Стефанова, преподавател във Философския факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски”

“Понятието община трябва да бъде възприемано основно социологически, а не политически - тоест, да възприемаме населението на една община като общност. Не само административно-териториална единица, а общност. А за да са общност, това означава, че те имат общи цели, интереси и са успели по някакъв начин да ги изразят и, също така, са успели да изберат своите представители във властта, които да работят за тях, за тяхна полза и от тяхно име,” допълни доц. Стефанова, чиито изследвания са фокусирани върху публичния интерес в местното самоуправление и регионалната политика.

Д-р Светослав Живков, главен асистент по “Нова българска история” в Историческия факултет на Софийския университет наблегна на произхода на местното самоуправление в България и неговите отражения и днес. Според него е трудно да говорим за сериозно местно самоуправление в периода преди 1990 година.

“Българското общинско самоуправление след Освобождението се изгражда трудно и постепенно поради липсата на опит на младата държава, на граждански традиции и култура. Обикновено се казва, че руското окупационно управление е поставило началото на българското местно самоуправление, но трябва да се има предвид, че до 1901-02 общините са доста зависими от централната власт и нямат много общо с днешното разбиране за местна власт. Въпреки че е имало мандатност, до началото на XX век тя е била фиктивна, защото министърът на вътрешните работи е можел да разтуря общините,” сподели д-р Живков и допълни:

“След началото на XX век се забранява на МВР да прави това, но пък следват веднага  двете световни войни, когато се наблюдава тенденция на авторитаризъм, коята се засилва след 1934 и след 1944 когато общините са фиктивни. Затова това, което прави българската държава като местно самоуправление след 1990, е на практика нещо ново.”

Според доц. Стефанова Търновската конституция поставя принципите на самоуправлението по изключително модерен начин, но и тук има проблем.

“Нашите учредители са имали един много съвременен за времето си поглед и са предполагали изграждането наистина на самоуправление. Но за съжаление, както и до ден днешен на Балканите, нещата не се случват точно така, както са в идеалите, в мечтите на модерните за времето си политици. В Търновската конституция се казва най-много права за общините, а централната власт е можела да се меси само за кратко и когато е необходимо.”

Минало и настояще

“В демократичната държава политиката се прави с пари, за разлика от авторитарната, където се прави с ресурси. Например, решавате да правите паметник “1300 години България” и половината държава е мобилизирана там,” сподели третият участник в дебата доц. Стойчо П. Стойчев, преподавател по политология в Софийския университет.

“В демократичната държава трябват пари - ако искате магистрала, ви трябва бюджет, ако искате градска среда  - също. Всяка една политика трябва да бъде бюджетирана и отттук идва отговорът на въпроса дали имаме реално местно самоуправление - когато бюджетите са недостатъчни, за да се финансират смислени проекти, няма средства и има нужда от помощ от централната власт,” обясни доц. Стойчев, който има засилен научен интерес към политическата корупция и връзката между политиката и престъпността. Гостът допълни:  

“На практика повечето от общините в България не са жизнесосопсобни и са напълно зависи от централната власт, защото липсват смислени данъчни системи на местно ниво, които да осигуряват финансова независимост. Така общините са зависи от политиките на преразпределение на бюджетите и най-вече на дейността на Министерството на финансите.”

Според доц. Стефанова днешните отношения между местната и централната власт са много лесно обясними, ако знаем какво е децентрализация и защо я няма у нас.

“Лошото е че в последните 10 години не е направена никаква крачка в по нататъшната децентрализация. Спирането на реформите преди 10 г се дължи на започналата икономическа криза и на демографските проблеми.”

Броят на общините с население под 6000 души по последни данни е нараснал драстично и е 72 от 62 при предните местни избори, посочи г-жа Стефанова и обясни, че за кратък период имаме нови 10 общини, които влизат в категорията на най-рисковите и които не могат да се издържат. Най-малката община в у нас - Трекляно - има едва 600 души, посочи гостът и допълни “Какъв ресурс могат да мобилизират тези хора, каква данъчна система, какви пет лева. За да бъде наистина независимо местното самоуправление, трябва да се гарантират система, която осигурява поне почти половината от нужния бюджет на дадената община. Като цяло ситуацията не никак благоприятна и ако искаме да имаме ефективно държавно управление, ще трябва да се прави реформа. Каква и как ще се парви тя, са болезнени въпроси и не се засягат от управляващите.”

Д-р Живков обърна внимание на факта, че реформата е свързана и с темата за липсата на регионална децентрализация, каквато преди е имало в България чрез окръжните съвети. 

“Има нужда от цялостно преструктуриране на общините в България в момента и създаване на второ, регионално, ниво.”

Според доц. Стойчев, когато говорим за децентрализация, това трябва да са икономически жизнени субекти - дали по население, дали по концентрация на бизнеси вътре в тях - не е толкова важно. Важно е резултатът да е работещ и цялостен, а не ф подменящ. Гостът наблегна на опасността как една фиктивна реформа може да създаде феодални владения на местно ниво и феодализацията, която наблюдаваме в малките общини днес, може да се прехвърли върху цялата страна.

“Големият проблем пред местното самоуправление, не е местното административно уреждане, а по-скоро цивилизационното местоположение на България в този момент. Ние на национално ниво не можем да демонстрираме критична маса от гражданска култура сета- това е културата на участие, където хората осъзнати като граждани и искат да участват във вземането на решение”

Как една реформа под привидно добри думи за повече местна власт може да създаде местни дерибеи, каквито спомени от историческото ни минало имаме; защо в момента хората гледат на властта като на клиентелизъм; защо се гласува фамилно в много малки общини; как кметовете се превръщат в най-големите работодатели в определени населени места; защо днес хората са граждани само де юре, но не и де факто; какви тенденции се наблюдават след 2003 година и защо; на какво е символ фрагментацията в общинските съвети в последните цикли от местни избори и това симптом на по-добра демокрация или обратното; как се правят мнозинства в общински съвет, където 14 от 17 съветници са от различни партии…

Какво е мнението на гостите ни по тези и други теми, вижте във видеото.

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. Всеки месец организираме специализираното предаване Историци и истории, чрез което обсъждаме важни исторически теми с доказани експерти. Предаването стимулира неидеологизираното обсъждане на нашето общо минало както и съвременното му измерение. Публиката на живо в MOVE.BG и зрителите в нашия YouTube канал и Facebook профил имат възможност да участва в дискусията с въпроси и коментари.

Програмата поддържа и и интерактивна историческа карта на България, защото в сърцето на “Моята българска история” е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история- твоята история е нашата обща история!

Автор
още по темата

още от Моята българска история