Държавата първо трябва да настигне Дигиталната ера

Иван Кънев от BeeSmart Technologies за стартъпите, фондовете, инвеститорите, държавата и тяхната сложна дружба


От МOVE.BG, публикувана на 15 август 2016

Bee Smart Technologies е едно от първите имена, които идват наум, щом заговорим за стартъп пейзажа в България. Причините за това са много и стават все повече – наскоро BeeSmart участва успешно в полуфиналния етап на предприемаческото състезание Chivas The Venture, където в конкуренцията на 26 стартиращи компании от целия свят, селектирани в предварителния подбор, достигна престижното осмо място.

Bee Smart Technologies разработват система за пчелари, която събира данни за състоянието на кошерите, засича чрез сензори показатели за здравето на пчелите като температура, влажност и движение, препраща и анализира данните и предоставя на пчеларя в разбираема визуална форма информация за пчелните семейства и предупреждава за възможни проблеми. Зад продукта на Bee Smart Technologies има и важни каузи – опазването на пчелите, пчеларството, земеделието, съхраняването на биоразнообразието, което прави компанията особено симпатична за медиите и предизвиква допълнителен интерес. Но не това е най-важно според съоснователя на компанията Иван Кънев, а създаването на качествен продукт, изграждането на успешен бизнес модел и в крайна сметка – пътят от идеята до реализацията, да дадеш на клиента си „по-бързо от конкурентите си по-качествен продукт, който той може да си позволи“.

Иван има магистърска степен по Бизнес администрация от Hult International Business School, а предишният му опит е в сферата на финансите и консултантската дейност. Живее в Сан Франциско, където разработва отвъдокеанските пазари на BeeSmart. Той е и сред хората, които активно подкрепят нашата инициатива EDIT.bg и споделят виждането ни, че само обединен и общуващ дигиталният бизнес може да създаде подходяща среда и условия за развитието на стартиращи компании.

Поговорихме за това какво може да направи държавата за стартиращите дигитални бизнеси, какво самата стартъп екосистема може да направи за себе си, както и дали патриотизмът е достатъчно условие, за да задържи една растяща компания със сериозен експортен потенциал тук в България.

Къде е София в сравнение с големите стартъп центрове по света?

Невъзможно е да сравнявам със Сан Франциско, където живея, защото мащабите са съвсем различни. Основната разлика между София и други по-развити стартъп хъбове като ставащия все по-популярен за стартиращи бизнеси Израел са частните капитали. Там те преобладават за сметка на фондовете, създавани с помощта на публични средства. Като например тукашните, възникнали със средства от Европейския инвестиционен фонд, които управляват предимно евро пари.

Частните капитали са изключително важни. Когато преди 4-5 години тази среда започна да се развива по-динамично в България, инвестиции идваха по линия на програмите JEREMIE. Всъщност се появиха едни пари, които бяха предвидени за инвестиране в иновации, конкурентоспособност и стартиращи бизнеси, но останаха непохарчени, защото държавата не намери правилните начини. Отговорните за тях в ЕС де факто казаха „Вие май не се справяте?“ и „Нека потърсим друг начин“. Тези пари бяха прехвърлени към два новосъздадени фонда и така започна първата българска стартъп вълна. Имаше едни пари. Ако попитаме и самите фондове дали днес биха направили същите инвестиции, вероятно ще отговорят с „не“. И това е окей, защото процесът на учене е двустранен – и фондовете стават по-добри в управлението на инвестиции. Доколко условията, предлагани от фондовете, са коректни към предприемачите е отделен въпрос. Те дадоха необходимия тласък на екосистемата. Тази първа вълна направи и нещо друго положително – даде самочувствие на предприемачите, че когато имат добра идея, могат да намерят подкрепа и финансиране.

А какво имат да наваксват самите предприемачи, за да привлекат частни инвестиции?

Все още има предприемачи, които криво разбират какво е всъщност един стартъп, опияняват се от 3000 лайка във фейсбук и тръпката да стартираш нещо ново и разпиляват времето и енергията си в говорене и създаване на някаква опаковка около себе си и идеята си, вместо да ги вложат в създаването на фундаментална стойност. А един инвеститор, който действително се интересува от парите си, ще ръководи решенията си от инвестиционна стратегия, в която продуктът и печалбата имат централно място.

В България има много хора с идеи, има тръпка, желание и много талантливи хора, способни да реализират идеи. Вече се случва втора стартъп вълна. Появяват се нови фондове за рискови инвестиции, включително и такива като NEVEQ и NEVEQ II, които освен с публични, работят и с частни средства. Това е своеобразна по-фина цедка, която отсява вече стартирани проекти, в които се разчитат истински потенциал и споменатата фундаментална стойност. Защото истината е, че когато управляваш частен капитал, инвестиционната ти стратегия е съобразена с това, че някой ти диша във врата и търси възвръщаемост. На частните инвеститори трябва да покажеш убедителни модели как оценяваш компаниите, убедителни планове.

Променя се и самата инвестиционна култура. Освен хибридни фондове се появяват все повече частни инвеститори и изцяло частни фондове, но още по-интересно е, че се променя и инвестиционната политика на някои традиционно консервативни финансови институции като банките, които сами се обръщат към стартиращи дигитални бизнеси, създават собствени фондове. Пример в тази посока е Уникредит.

А кога ще влязат банките е граничен момент. Защото банковата институция е много регулирана от държавата и към нея има много изисквания как да управлява нивата на риск в портфолиото си. В този тип инвестиции банките обикновено търсят споделяне на риска. Отварянето на банките към стартъп екосистемата би било своеобразно повишаване на нейния кредитен рейтинг, би означавало, че тя е достатъчно спокойна и нетурбулентна. Тези промени усложняват процеса на дю дилиджънс, което може да има и позитивен ефект върху цялостната стартъп екосистема, защото мотивира предприемачите да развиват продуктите и бизнес стратегиите си, да са по-конкурентни и подготвени.

Прави впечатление, че досега не споменаваш държавата. Каква е нейната роля?

Държавата не трябва да се намесва и екосистемата трябва да бъде оставена да се развива на чисто пазарни принципи. Това, което държавата може да направи, е да създаде условия и да облекчи процедурите в администрацията. Някои неща, които реално могат да се случват за 15 минути, тук отнемат пет работни дни, редене на безброй опашки, ходене по мъките и много скъсани нерви. За един стартъп е много важно времето, да се развива, расте и да започне да генерира резултати максимално бързо, а тези часове, прекарани в безмислено чакане, могат да бъдат вложени в реална работа.

Това е в интерес и на самата държава, защото колкото по-бързо един стартъп започне да генерира печалба, толкова по-скоро той създава нови работни места и започва да плаща данъци. Какво може да направи държавата? Да облекчи процедурите, да подобри драстично инфраструктурата, да дигитализира администрацията си. Ще дам само един пример от последните дни – целият процес по регистрацията на корпорация, на акционерно дружество ми отне 15 минути в САЩ, направих го по интернет от едно кафене близо до вкъщи. За 15 минути всичките ми документи в щата Делауеър бяха подадени, въпреки че живея в Калифорния, държавната такса беше платена и три дни по-късно получих по пощата потвърждение за регистрация на корпорацията и всичките и прилежащи документи. Всеки, който е минавал през Агенцията по вписванията тук в София знае, че дори регистрацията на едноличен търговец може да отнеме седмици.

Иначе Министерство на финансите заговори за създаването на Фонд на фондовете, но какво се случва с него и как ще бъде структуриран няма информация и май никой, включително и самият министър, не знае. Нещо важно, което държавата би могла да направи, е например да предоставя грантове за изследователска дейност, но извън архаични институти като БАН и с мисъл за ефектите от тази рисърч работа върху развитието на индустриите. Да създаде процес, в който един стартъп като Bee Smart Technologies, който освен бизнес цели има и потенциал за сериозно въздейтвие върху цял отрасъл като пчеларството, а и върху земеделието и биоразнообразието в широк план, да общува по-лесно с отрасъла и да привлече повече средства за научна работа.

 

 

Първото нещо, което държавата трябва да направи, е да настигне дигиталната ера, защото в момента изостава.

Трябва самата тя да се превърне в нещо като дигитален стартъп – да ореже излишъците, да стане малко по-гъвкава, да оптимизира собствената си работа и да остави бизнеса да си върши неговата работа, докато тя го подкрепя с прилежащата й законова инфраструктура. А това означава, че и законите ни трябва да са адекватни на дигиталната ера. Ето, аз например съм голям фен на биткойн, но как са регулирани подобни инструменти в България и изобщо мисли ли се за това?

А не трябва ли инициативата за това да идва от частния сектор?

Инициативата трябва да е на частния сектор, но държавата трябва да предоставя рамка, правила и стандарти, които са валидни за всички. Как например спираш работата на Uber, a разрешаваш дейност на Airbnb? Не разчитат ли и двете на един и същи модел? Защо едните да могат да функционират, а другите не?

Може би защото едните засягат интересите на кръгове с по-голямо влияние, върху които има чадър? Липсва регулация или просто регулацията не се спазва?

Ами точно това е проблемът – няма рамка, всичко се мери с различен аршин. Проблемът на държавата с всички тези бизнеси, основани на идеята за споделена икономика, трябва да е не чии интереси те засягат, а как да направи така, че и едните, и другите да плащат данъци. И правилата да важат за всички, защото в противен случай администрацията се превръща в някакъв дискриминативен орган.

Това въпрос на лобизъм и на промяна на закони ли е? Какво трябва да направи дигиталния бизнес?

България е странна именно заради тези кръгове, чадъри, интересите на тоя и интересите на оня. Малкият и среден дигитален бизнес, а и всички сектори, трябва да се обединят зад общите си интереси, точно защото са малки и това е единственият начин гласовете им да бъдат чути, а и за да покажат, че не става въпрос за проблемите на две или три компании, а за развитието на хиляди бизнеси с потенциал. Затова и приветствахме създаването на EDIT.

Стартиращите и младите компании трябва да се познават, да знаят с какви трудности подобните на тях се сблъскват, кои от проблемите им са общи, какви решения съществуват. Нужно е тези компании да общуват, да обменят управленски опит, да могат да излязат с общи позиции.

Тук има потенциал да се случват много нови и интересни неща, но трябва воля за промяна, защото без нея потенциалът просто се свива и изпускаме момента, докато си говорим колко сме готини, колко ни е хубава природата, колко сме умни и колко ни е бърз интернета.

 

България добро място ли е за стартиране на дигитален бизнес? Очевидно не ползвате облекчения от държавата, какво задържа Bee Smart Technologies тук?

Има много фактори – има таланливи хора, които са достъпни, етапът на развитие на екосистемата е подходящ, а и не на последно място – България е много по-евтина и раходите тук са значително по-малки, отколкото биха били в САЩ например. Освен това си харесваме държавата и искаме да правим бизнес тук. Но патриотизмът не може да е достатъчно условие да задържиш бизнеса си някъде, особено ако продуктът ти е за международни клиенти. Нито това, че е евтино, може да компенсира административни пречки и неуредици. Така че е напълно възможно в някакъв момент, в който условията не са дотатъчно добри за развитието на Bee Smart, компанията да се премести и на друго място, пък било и по-скъпо.

Преминахте много успешно през състезанието The Venture, какво предстои на BeeSmart Technologies?

The Venture беше наистина успех и там бяхме концентрирали голяма част от времето и енергията си през последните месеци. На финала в Ню Йорк бяхме 27 участници от целия свят. Не се класирахме между първите пет, които разпределят наградния фонд, но пък станахме може би единствената европейска компания, достигнала топ 10. Преживяването беше, разбира се, много ценно и създадохме полезни контакти.

В момента сме концентрирани единствено и само върху продукта. А той се развива много добре, бележим технологичен напредък, очакваме до края на октомври да пуснем версия в продажба. Искаме да започнем с по-лимитирана серия и доверени пчелари, за да опипаме почвата, и в началото на следващата година да сме официално на пазара. Опитваме се да разрастваме екипа. Ако познавате софтуерни и хардуерни инженери, свиркайте.

В България е все още трудно да привличаш такива специалисти за стартиращи бизнеси, защото колкото и да ги запалиш по каузата си, последният въпрос обикновено е „А на края на месеца колко чисто?“. Има една шепа големи компании, с които просто няма как да се конкурираш в това отношение, но все повече хора виждат появата на успешни стартъпи и са склонни да поемат риск, вместо да залагат на сигурна служба. Медиите са много добри към нас в това отношение, защото дават доста публичност на стартъп сцената.

Забелязваш ли тенденция в България да се появяват повече смислени стартъпи или преобладава предприемачеството заради самото предприемачество?

Не съм тук през цялото време и затова ми е трудно да коментирам конкретни имена на фирми. Вижда се развитието, защото се случва бързо – дори за една година има напредък. Прави ми впечатление обаче, защото когато съм тук, общувам с предприемачи и ходя на много стартъп сбирки, че като че ли идеите стават по-смислени и по-обмислени от преди. Хората споделят повече, вече разбират, че една идея, когато не е рализирана, струва нула, както и че в днешно време е почти невъзможно да си първият, на когото хрумва идея или който я въвежда на определен пазар, че Pinterest са може би петнайстата компания със същата концепция, но има конкретни причини именно те да реализират успех.

В такъв случай какъв е балансът – да инвестираш в маркетинг, в технологии, в хора?

Еднакво важни са и технологията, и комерсиализацията. В случая на Bee Smart Technologies ние предлагаме специализиран нишов продукт и затова нашата борба е как да доставим на клиента по-бързо от конкурентите си по-качествен продукт, който той може да си позволи. Едва след това идват биоразнообразието, каузите, проблемът с пчелите.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Новаторите