Един художник и войната

”Към Гургулят” -1885 (1937), снимка на картината от книга Ангелов, А. “Димитър Гюдженов”.

Първата световна война е преломен момент в историята на международните отношения. Наричана от съвременниците си “Голямата война” и без очаквания за дълга продължителност, този сблъсък на малки и големи прераства в 4-годишно съревнование, в което България също взема участие. Застанала на страната на Централните сили, тя остава водена от надеждата за национално обединение.

Войната започва и хиляди човешки души биват преобърнати. Европа отново се развълнува. Редица мъже са командировани, а сред тях са и онези, които ще създадат свои картини и ще възпроизведат видяното и преживяното. Но малцина от тях ще бъдат наречени “военни художници”. Днес ще ви разкажем за един от тях, чийто живот, започнал в края на XIX-я век, ще премине през две световни войни, две балкански войни, два политически режима и така до 1979 г., когато умира на 88-годишна възраст. Представяме ви историята на Димитър Гюдженов. 

Кой е Димитър Гюдженов?

Снимка: "Уикипедия", лиценз CC.

Димитър Гюдженов е български художник, който посвещава живота си на това да изобразява миналото на българите. Поглеждайки към изкуството, останало след него, виждаме редица картини на историческа тематика със заглавия: “Хан Кубрат и синовете му” (1924), “Цар Симеон и писателите” (1935), “Цар Борис и покръстването на българите” (1965), “Ботевата чета на Козлодуй” (1949), “Към Гургулят - 1885” (1937). Гюдженов рисува и портрети, сред които са тези на ген. Владимир Вазов (1938) и Райко Даскалов (1936). Εдни от най-въздействащите му произведения, обаче са свързани с военната тематика. Именно с войната започва и неговият творчески път.

"Райко Даскалов" (1963), снимка на картината от книга Ангелов, А. “Димитър Гюдженов”.

Интересът на Гюдженов към изобразителното изкуство се заражда още от ранна детска възраст. Роден е на 26 януари 1891 г. в Стара Загора в семейство на художника Атанас Гюдженов (1847-1936). Бащата основно се занимава с иконопис, но след Освобождението също “се проявява като сценограф”и се превръща в първия старозагорски сценограф. 

Години по-късно името на сина Димитър Гюдженов също може да бъде открито в “театралните програми от 30-те години”. Въпреки това самият художник отбелязва през 1978 г.: “...но все пак сценографията, както и кавалетната икона и религиозната стенопис, плаката, изобщо илюстрацията...бяха встрани от моите творчески задачи.” 

Средното си образование Гюдженов завършва в родния град през 1908 г. След това учителства до 1910 г., за да събира пари за по-нататъшното си образование. Записва се да учи в Държавно художествено-индустриално училище в София (днес Национална художествена академия), след като през 1910 се явява на изпит и е приет в трети семестър. Започва обаче Балканската война и той “постъпва на служба в Дванадесета допълнителна дружина”. След края на войната се записва в Националното училище за изящни изкуства в Париж, където заминава за два семестъра на специализация с Никола Кожухаров.

Идва, обаче 14 октомври 1915 година и България се включва в Първата световна война. Професионалният път на художника започва...с война, в която той участва като “военен художник”. Трябва да се отбележи, че все пак младият Димитър завършва 1915 г. живопис с отличие при проф. Иван Мърквичка.

“През морава” (1917), снимка на картината от книга Ангелов, А. “Димитър Гюдженов”.

Гюдженов  е зачислен като военен художник към Осма пехотна тунджанска дивизия. По-късно минава към щаба на армията. 

За младостта си по време на война, Димитър Г. споделя в запис “Златен фонд” на БНР (1978 г.): “Младостта ми премина през пламъците на Балканската и Първата световна война. Да рисуваш скици и картини от бойните действия беше мое задължение като военен художник. Бях свидетел на съдбоносни за България боеве. Наблюдавах живи композиции от войници, коне, оръдия. Непосредствено изживях напрежението и изпитанието на войната. От друга страна, двегодишното ми престояване и следване в Париж през 1913 и 1914 г. в Националната академия при проф. Кормон - майстор на историческата картина, оказва своето въздействие...Не съм дирил оригиналност. Самоцелно изкуство. В яснотата на израза на идеята. Може би, в себе си нося нещо от духа на възрожденските майстори като Николай Павлович, Георги Данчев и други, които са чувствали необходимост да илюстрират нашата история и да влагат в тези илюстрации познавателно и възпитателно съдържание. Аз имам щастието да познавам от близо видни наши учени историци - проф. Златарски, проф. Йордан Иванов, проф. Балашев, Рафаел Попов. Ходих по разкопки. Присъствах на събрание на историците. Разпитвах ги. Посвещавах ги в замислите си и те, особено проф. Златарски, живо съчувстваха в уточняването на някои детайли от моите картини. В историческата живопис, смятам, повече от другаде е необходимо, да се съчетава научното с художественото мислене.”

“Обоз на път” (1916), снимка на картината от книга Ангелов, А. “Димитър Гюдженов”.

В книгата си анализ на творчеството на Димитър Гюдженов, Ангел Ангелов описва живота на първия с думите: “Непосредствените изживявания на фронтовите линии с всичките отрицателни страни на големите конфликти са били за младия ученик от Рисувателното училище ежедневие. От него като войник той е усетил най-малките подробности на войната, а като художник - най-същественото, обобщеното и значимото, което би могло да бъде верен израз на събитията, на които е свидетел”. Така се раждат “Обоз на път” (1916), “Дъжд на фронта” (1916), “През Морава” (1917) и пр. 

Освен войната

Талантът му бива забелязан, а той става разпознаван художник. Активно започва да участва в художествения живот в България през 1911 г., като е “един от инициаторите за образуване на дружеството на южнобългарските художници”. Освен това, 1920 г. започва да преподава в Художествената академия, където по-късно става и професор. Удостоен е със званието “Заслужил художник” именно поради преподавателската и художествената си дейност.

"Ген. В. Вазов" (1938), снимка на картината от книга Ангелов, А. “Димитър Гюдженов”.

Следващите години ще създаде изключително емоционалната картина “Бежанци” (1922), а историческата тематика ще се превърне в основата на произведенията му. 

Освен военен художник, Гюдженов е и патриаршески такъв при Св. Синод в София между 1962 и 1965 г. През този период прави стенописи като най-известни са тези в църквата “Св. Димитър” - най-старата в Стара Загора, и храмът “Св. Николай” във Варна.

Участва в изложения в Берлин (1916-1917), Лайпциг (1917), Прага (1926), Ню Йорк и Детройт (1935), Венеция - Биенале (1936) и Виена (1942). След 1944 г. представя своето творчество в Москва, Варшава, Прага, Букурещ, Будапеща и др.

Освен с удостояване със званието “Заслужил художник”, за което споменахме вече, Д. Гюдженов е награден през 1951 г. с Димитровската награда, през 1966 г. Със сребърен Народен орден на труда, а през 1963 г. и 1972 г. е удостоен с орден “Кирил и Методий”, I степен. 

Днес негови произведения са представяни и съхранявани в Националната художествена галерия, Националния военноисторически музей, Софийска градска художествена галерия (СГХГ), частни колекции и пр. Интересен момент е представянето на картината му “Симеон Велики” (1927) в Президентството на Република България. 

Умира на 25 ноември 1979 г. в София. За 88 години живот той успява да проследи и пресъздаде значителна част от българската история.

"Симеон Велики" (1927), снимка на картината от книга Ангелов, А. “Димитър Гюдженов”.

Следата

Димитър Гюдженов още приживе се превръща в един от българските художници живописци, чиито картини въздействат, представят и възпитават. Окачени в класните стаи, присъстващи в ученическите учебници, въздействащи в галерии или съхранявани в архиви, произведенията илюстрират един отминал свят, който днес мислим като общата ни историческа памет. 

А отговорността, която поема още в самото начало младият тогава Гюдженов - да се намира на фронта и да запаметява моменти, го изгражда като артист. Войната - онзи уловен елемент в творчеството му, е връх в отношения между държави, между хора, носител на силни емоции, оформящи възприятията на едно цяло общество. Войната определя кой е печеливш и кой - губещ. Но за Гюдженов тя е реалният свят, който трябва да бъде показан. Тя е усилията, времето, калта, дъжда и слънцето в човешките съдби. 

Благодарение на призванието си да бъде художник, Гюдженов успява да пресъздаде чувствата на различни епохи и да ни помогне да “съпреживеем” нашето общо минало.

Сподели история

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Споделете история на нашата интерактивна карта!