Ефекти от Brexit за свободата на движение

Свободата на движение е едно от четирите фундаментални права на гражданите на ЕС.

Това е и правото, което има директно отношение към всеки един от нас. То е свързано с миграцията и социалната подкрепа, които бяха и едни от основните теми в кампанията и за излизане от Европейския съюз на Референдума във Великобритания. Независимо от това как се развият преговорите, ясно е че в дългосрочен план промени в тази област ще има и то съществени.

В този процес става дума за 65 000 българи, които живеят, работят и учат в Обединеното кралство, но промените ще засегнат доста повече хора, защото ще повлияят и на техните семейства и близки извън Англия.

Основните групи граждани, които ще бъдат засегнати могат да бъдат групирани по следния начин: постоянно работещи, сезонно заети, студенти, ползващи социална подкрепа и туристи. Тук ще бъдат разгледани какви промени в статута и перспективите им могат да бъдат очаквани в кратко-, средно- и дългосрочен план.

Постоянно работещи

За тези, които са се установили в Англия и са на постоянен трудов договор в краткосрочен план не се очаква да настъпят промени от регулаторна гледна точка. В средносрочен план докато текат преговорите по Брекзит също не се очакват съществени промени. Но е вероятно да има по-голяма несигурност като цяло, както и по отношение на новодошлите. В дългосрочен план ще зависи какви условия за достъп до Английския пазар се договорят, които ще са свързани и с достъпа на Обединеното кралство до общия пазар на Европейския съюз. Отсега е ясно че ще има предоговаряне на социалните и пенсионни условия.

Тук има и друг важен аспект, който е свързан с трудовите права гарантирани от Европейските институции (платени отпуски, лимит на часовете за работа, права на временно заетите, майчинство и бащинство) съществуващото законодателство защитава тези права от некоректни работодатели, но това може да се промени когато Англия излезе от Съюза.

Сезонно заети

По отношение на сезонно заетите, макар че все още няма никакви индикации по този въпрос (и дори Кампанията за напускане е изтрила от сайта си всички призиви за ограничаване на мигрантите), очаква се тук да има най-видими промени в краткосрочен план, като могат да бъдат наложени ограничения, а свиването на икономиката може да се отрази негативно на търсенето на сезонни работници. Но в дългосрочен план, ако не настъпят изменения в структурата на английската икономика и ключови отрасли (като селско стопанство), те ще продължат да бъдат зависими от нископлатена работна ръка. В тази връзка, най-вероятно ще  бъдат договорени нови споразумения в бъдеще.

В допълнение, очакваното повишаване на цените на горивата и храни може да направи Англия по-малко привлекателна: “за гурбетчиите като нас, няма да има сметка да се работи тук”, казва българин работещ в Лондон.

Студенти

Великобритания е най-привлекателното място в Европейския съюз за български студенти, там учат около 7500 българи в момента. Българските студенти плащат същите такси като английските (9000 лири на година), които са около 3 пъти по-ниски от тези за студенти извън ЕС (18-25 000 лири на година). В медиите се появиха мнения, че за българските студенти ще се увеличат таксите и ще бъде по-трудно да се взимат заеми, но по-задълбочен поглед показва друга вероятност.

Английските Университетите много силно подкрепяха кампанията за Оставане, те имат огромен интерес, както от студентите, които освен таксите (в размер на 2.7 милиарда лири на година) създават и допълнително 19 000 работни места. Но тук са много важни и средствата за изследователска дейност, за които особено в периода на остеритета Университетите все повече разчитаха на финансиране от европейския съюз.

Има и стратегически елемент и той е че колаборациите на международно ниво са изключително важни за бъдещата икономика на знанието. Английските университети разбират това и ще искат да запазят водещата си позиция в тази област. Много е вероятно те да отстояват, и да успеят да я договорят, позицията да няма промени в нивото на таксите за студенти от ЕС и това да бъде обвързано с продължаване на достъпа до Европейски научни мрежи и консорциуми.

По отношение на студентските заеми е трудно да се прогнозира, но стои въпроса колко млади хора от тук нататък биха избрали Великобритания за своето образование пред вид високите такси, икономическата криза и очаквания затруднен достъп до пазара на труда.

Ползващи социална подкрепа

Въпреки че няма доказана връзка между социалните придобивки и притока на мигранти от Евросъюза и че всички сериозни изследвания в тази област сочат че мигрантие като цяло, плащат повече в системата отколкото ползват, източването на Британската социална система от мигранти, особено от Източна Европа, беше една от най-устойчивите тези в кампанията.

Следователно, тук се очаква да настъпят и най-сериозни промени в дългосрочен план и те ще зависят от степента до която Европейската комисия и страните членки са готови да отстояват съществуващото право на свободно движение или са готови на компромис. В тази област вероятно ще има период, в който ще останат валидни досега-съществуващите условия, но не и за новопристигнали.

Туристи

По отношение на туристите, не се очакват сериозни промени нито в краткосрочен нито в дългосрочен план.

Визовите ограничения за граждани на ЕС реално са премахнати през 80-те години за повечето европейски граждани, милиони от които преминават през въздушните и морски граници на Великобритания. Само за миналата година 120 000 българи са посетили Великобритания, а над 250 000 британски туристи са дошли в България.

Граничен контрол съществува така или иначе, но да се възстанови визова проверка за тях в краткосрочен план ще бъде огромна задача свързана с нови процедури, наредби и персонал и никой не е на ясно какви трябва да са те, а и никой няма интерес от затрудняване на туристическия поток и в двете посоки.

В заключение, в предстоящите преговори Българските управляващи и представителите ни в Европейските институции следва не просто да се прикрепят към договореностите, които постигне Евросъюза, а активно да работи във всяко едно от тези направления с ясни сценарии и преговорни позиции, за да се защити максимално правото на свободно движение на българите и за по-смекчени споразумения, в случаите в които такива се наложат.

Българските граждани във Великобритания също трябва да са активни, да следят преговорите и да се организират заедно с други граждани на Евросъюза на местно ниво, за да могат по-ефективно да отстояват интересите си.

*Статията е на база на изказване по време на дебата Brexit: на следващия ден, проведен от MOVE.BG на 29.06.2016