Европейският съвет одобри по-висока климатична цел за 2030 година

Според публикуваните заключения от Европейския съвет, целта от най-малко 55% трябва да бъде постигната колективно от целия Съюз, а не от всяка отделна държава членка. 


От Марин Маринов, публикувана на 11 декември 2020

Днес беше одобрена една от основните стъпки в борбата с климатичните промени в Европейския съюз и постигането на климатична неутралност през 2050 година. Тази сутрин по време на заседанието на държавните и правителствените ръководители е постигнато споразумение за намаляване на нетното количество емисии парникови газове с най-малко 55% през 2030 спрямо базисната 1990 година. Досега европейската цел беше 40%, като част от ангажиментите на Съюза по Парижкото споразумение за климата. Предстои одобрение от Европейския парламент.

“В навечерието на 10-тата годишнина от Парижкото споразумение за климата, ние, европейците, дадохме обещание да намалим нашите емисии парникови газове с най-малко 55% до 2030 година. Тези 10 години са всъщност утре. Затова трябва да направим всичко, за да бъдем успешни. Сега. Всички заедно. Защото нямаме План Б,” сподели френският президент Еманюел Макрон.

Според публикуваните заключения от Европейския съвет, целта от най-малко 55% трябва да бъде постигната колективно от целия Съюз, а не от всяка отделна държава членка. При определянето на конкретните стъпки за намаляване на парниковите емисии, Европейската комисия трябва да вземе предвид различните начални точки на отделните държави, техните национални особености, потенциала им за намаляване на емисиите, както и правото им да определят сами националния си енергиен микс и най-подходящите технологии в него. Европейският съвет препоръчва на Комисията да направи оценка как отделните индустрии могат да участват в намаляването на емисиите, като в анализите се включи отражението върху околната среда, икономиката, социалните системи, както и националните климатични и енергийни планове. 

Тези бележки се очакваше да бъдат част от заключенията на Европейския съвет заради позицията на държави като Полша и Унгария, които са против по-сериозни ангажименти на Евросъюза за преодоляване на кризата в околната среда. Чрез тях, обаче, на практика остава отворена възможността държави със силно замърсяващи индустрии като Полша да намалят по-малко емисиите си за разлика от страни като Дания, например, която инвестира в зелени производства и дори заяви национална цел от 70% по-малко вредни емисии до 2030 година. 

Защо е важно повишаването на целта?

Според редица изследвания, настоящата цел от 40% не е недостатъчна за справяне с климатичната криза и опазването на природата и здравето на хората. Затова като част от новата мащабна инициатива за зелена трансформация и устойчив икономически растеж - Зелената сделка - председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща повишаване на задължението за 2030 година. Предложението за увеличаване от 40% на най-малко 55% беше направено преди броени месеци и е част първия Климатичен закон на ЕС, като по този начин тя ще стане правнообвързваща за Съюза.

Към момента, обаче, остава една важна крачка пред одобрението на целта от най-малко 55% и на Климатичния закон - реакцията на Европейския парламент. Още през лятото ЕП гласува за цел от 60%, въпреки предложението на Комисията от най-малко 55%. От своя страна, Съветът на ЕС, в който влизат всички министри на околната среда от Съюза и който също трябва да одобри Климатичния закон, за да влезе той в сила, беше разделен на няколко групи: част от страните, начело с Полша, бяха против каквото и да е увеличаване на целта, докато други, сред които Дания и Швеция, бяха съгласни и за повече от 55%. Затова въпросът беше оставен за намиране на компромис по време на заседанието на държавните и правителствените ръководители на 10 и 11 декември в Брюксел. 

Изостава ли ЕС от борбата с климата?

Преди броени дни беше публикуван годишният доклад за напредъка в областта на климата в Европейския съюз. Според анализа, ако отделните държави-членки не актуализират настоящите си климатични политики, Съюзът няма да може да изпълни задължението си по Парижкото споразумение за намаляване на емисиите парникови газове с 40% през 2030 година спрямо нивата от 1990. И не само. Настоящите мерки са крайно недостатъчни за постигане на климатична неутралност до 2050 година.

Докладът посочва като важна възможност за преодоляване на изоставането Механизма за възстановяване след коронавируса “Следващо поколение ЕС”, в който са заложени цели за подпомагане на зелената и дигитална трансформация на икономиката и обществото. Механизмът разполага с бюджет от 750 милиарда евро, като България ще получи 12 милиарда. Средствата не са гарантирани, защото трябва да следват принципа пари срещу реформи, както и подпомагане именно на зеленото и дигитално развитие.

За съжаление, представеният от българското правителство проект на национален план по “Следващо поколение ЕС” не осигурява устойчивото икономическо възстановяване на България и не подпомага прехода от силно ресурсоемка и въглеродно интензивна икономика към такава със стойност. Това се посочва в специална позиция на коалиция “За зелен рестарт”, в която влизат MOVE.BG, “Грийнпийс”-България, WWF България и “Институт Кръгова Икономика”. Прочетете цялата позиция тук.

Автор
още по темата

още от Решения за България: Икономика