Време е за работа: Европа трябва да ускори прехода към зелена икономика

Еврокомисията обяви работната си програма за 2021 година, сред чиито основни акценти са зелената и цифровата трансформация.


От Марин Маринов, публикувана на 21 октомври 2020

Време е за работа. Време е за прилагане на написаното. Създаването на стратегии трябва да отстъпи на тяхното изпълнение. Това е един от основните акценти в работната програма на Европейската комисия за новата 2021 година, чийто два основни приоритета са зеленият и цифровият преход.

Една година след встъпването си в длъжност комисията “Фон дер Лайен” даде заявка за практическо прилагане на написаните политики и заявените мерки. Обещание, давано и от предшествениците на германката и често - половинчато изпълнявано. Дали историческият момент, в който се намира Европа и светът заради пандемията, ще бъде използван за извършване на дълго отлагани реформи - предстои да разберем. 2021 ще бъде ключова година и затова е важно да следим за изпълнението на поетите обещания. И да ги знаем.

Обещанията

Първите два приоритета от работната програма са ускоряването на зеления преход и на цифровата трансформация, които според Комисията са взаимосвързани. Чрез тях трябва да се преодолеят част от ключовите предизвикателства пред Европа: справянето с климатичната криза и загубата на биологичното разнообразие, както и повишаването на конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката. 

Решаването на тези предизвикателства не може да стане поотделно и паралелно и не търпи отлагане, по мнението на Еврокомисията, а кризата с коронавируса е доказала това за пореден път и то по болезнен начин.

“2020 ще бъде година, която едновременно трябва да забравим завинаги, но и винаги да помним. Световната пандемия, която постави сянка върху Европа и света и последвалите затваряния на икономиките и обществата ще бъдат много повече от болезнени спомени за милионите европейци, загубили близки хора, самите те попаднали под заразата или пък преминали през период на притеснения за живота и благоденствието си. Едва ли някой ще забрави несигурността и неизвестността, които все още чувстваме около нас,” пишат от Еврокомисията в програмата си и допълват:

“В бъдеще, обаче, тази година може да бъде запомнена като времето на започване на големи и важни промени и като шанс за промяна, който тази криза по един парадоксален начин създаде. Климатичните промени, дигиталните технологии и геополитиката вече бяха започнали сериозно да влияят на нашите общества и на нашите приоритети. Пандемията, обаче, изостри силно нуждата Европа да бъде лидер в две взаимосвързани големи трансформации - зелената и дигиталната - и да направи своите икономики и общества по-устойчиви. Кризата създаде шанс, който се среща веднъж на поколение - да преодолеем несигурността на пандемията, като създадем нова виталност за Европа.”

Зелен и цифров преход

Ключова роля за превръщането на кризата във възможност за реформи и развитие имат зелената и цифровата трансформация на Евросъюза. Затова и механизмът за възстановяване след коронавируса “Следващо поколение ЕС” залага на изпълнението на тези две цели, обясняват от ЕК. Процесът за представяне на националните планове по механизма започна след 15 октомври, като в тях 37% от средствата трябва да бъдат насочени към зелени проекти, а 20% - към дигитални.

Ако това не бъде изпълнено, държавите няма да получат част от своя дял от 750-те милиарда евро по “Следващо поколение ЕС” и ще изпуснат важен лост за реформиране на икономиките си. Към 20 октомври, България все още не е публикувала своя национален план за възстановяване, а процесът по изработването му преминава при липса на прозрачност и включване на всички заинтересовани страни. Затова инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации “За зелен рестарт” настоява за публичен и отворен процес и за гарантиране на зеленото възстановяване у нас.

Зелената сделка

През 2021 ще започне реалното действие на Европейския зелен пакт, известен още като Зелената сделка. Това е мащабната стратегия за трансформация на европейската икономика от ресурсоемка към устойчива: тоест, от икономика, която нарушава баланса човек-природа към такава, която се грижи за здравето на природата и хората, като в същото време гарантира работните места и растежа чрез иновации.

Стратегията цели да превърне Европа в първия климатично-неутрален континент. За изпълнението на тази задача Еврокомисията обещава през 2021 да предприеме няколко стъпки, първата от които е изменението на законовите актове, така че да стане задължително за Европа да намали емисиите парникови газове с най-малко 55% до 2030 година спрямо нивата от 1990. В момента чрез Парижкото споразумение за климата ЕС е задължен да намали вредните емисии с 45%. Според учени това няма да е достатъчно за реална борба с климатичните промени и за намаляване на техните негативни последици върху здравето ни и затова е нужно спешно повишаване на целта. Част от страните в ЕС, начело с Полша, са твърдо против предложението за 55%, изтъквайки като мотив защитата на въгледобива и други подобни, силно ресурсоемки и замърсяващи индустрии.

Преди броени седмици ЕК внесе за обсъждане в Европейския парламент и в Съвета Климатичния закон на ЕС, който ще направи целта от 55% правнообвързваща. Все още, обаче, съществуват големи различия между евродепутатите и Съвета, в който влизат министрите на околната среда от всички 27 държави членки: двете институции действат като своеобразни две камари на национален парламент. В началото на октомври Европарламентът гласува за повишаване на целта на 60%, докато този петък Съветът се очаква да гласува останалите членове на проекта, без този за намаляването на емисии. По този начин ще започне сложен процес на преговори, който се очаква да бъде решен най-оптимистично през декември на среща на държавните и правителствените ръководители от ЕС - дотогава ще бъде представен и доклад за ефектите върху отделните държави от предложението за 55%. Това беше основно искане на Полша на срещата на върха миналата седмица. В момента към предложението има оценка на въздействие върху отделните индустрии. Друг спорен момент в закона е изчисляването на климатичната неутралност - Еврокомисията предлага това да става за целия Европейски съюз, което се подкрепя от Съвета на министрите, докато Европарламентът настоява пресмятането да се извършвя за всяка една страна членка поотделно. Учени изказаха опасения, че изчисляването на база целия ЕС ще създаде законова дупка за оставане на силно замърсяващи дейности в едни държави за сметка на инвестициите в зелена икономика в други.

За намирането на компромис по тези разногласия ключова роля ще има ЕК и настоящия председател на Съвета на ЕС - Германия.

Тъй като намаляването на парниковите емисии е сложен процес, обхващащ много индустрии, в началото на 2021 Европейската комисия обещава да предложи пакета “Адаптиране към цел 55”, който да се включва всички свързани с изпълнението на целта политики. Част от мерките в пакета ще бъдат:

  • Адаптиране на стратегията за възобновяемите енергийни източници спрямо изискването за климатична неутралност до 2050 година;
  • Въвеждане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място;
  • Въвеждане на енергийни характеристики на сградите;
  • Промяна на регламента за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването;
  • Въвеждане на енергийно данъчно облагане;
  • Реформирането на търговията с емисии и прилагане на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

През 2021 година трябва за започне и изпълнението на новия Европейския план за действие за кръговата икономика, както и на стратегиите за биологичното разнообразие и на тази за реформиране на хранителната индустрия “От фермата до трапезата”.

Друг важен момент е създаването на стандарт за европейски зелени облигации, чрез който трябва да се стимулира инвестирането в екологични бизнеси. Преди броени дни приключи обсъждането на таксономията за устойчиво финансиране - това е система за класификация, която определя какво представлява екологичносъобразена икономическа дейност и премахва опасността от подкрепа на фалшиви “зелени” проекти. Класификацията е важна за масовизирането на зелените облигации - специален дългов инструмент, който се характеризира с прозрачност и отчет. Когато една държава взема “традиционен” дълг от пазара, тя поема задължение само да го върне след определен период от време. При зелените облигации получените средства се обвързват с условието да бъдат инвестирани в проекти, намаляващи екологичния отпечатък. Досега само няколко европейски държави емитираха ограничени емисии зелени облигации, включително най-голямата икономика в Съюза - Германия. Еврокомисията планира и 30% от сумата по механизма за възстановяване да бъде набрана чрез пласиране на общоевропейски зелени облигации - лост, чрез който допълнително ще бъдат обвързани държавите членки към инвестиране в екологични проекти.

Цифров преход

Периодът 2021-2030 вече беше обявен за цифровото десетилетие на Европейския съюз заради нуждата блокът да навакса сериозното си изоставане спрямо Съединените щати и водещите азиатски икономики. Затова и задачите от работната програма на Комисията са свързани със стимулирането на дигиталната индустрия: 

  • Въвеждането на правила за развитието на изкуствения интелект, които, от една страна, да насърчават развитието на бизнеса, а, от друга - да защитават правата на гражданите, включително при използване на лицево разпознаване;
  • Създаването на единен пазар на данни, чрез който да се използва огромното количество нелични данни за стимулиране на иновациите и на икономическия растеж;
  • Предложение за обща европейска дигитална идентичност - чрез услугата трябва да се улесни използването на онлайн услуги, независимо в коя държава членка се намират гражданите и бизнесите; 
  • Предложение за цифров данък - този инструмент трябва да облага дигиталните платформи с данък между 2% и 6% за приходите им в Европа;
  • Адаптиране на индустриалната стратегия на ЕС и на правилата за защита на конкуренцията с оглед на последиците от коронавируса и нуждата от засилване на дигитализацията.

Останалите четири водещи приоритета от работната програма на Комисията са реформиране на икономическата система за гарантиране на социалните прави, засилване на ролята на Европейския съюз на международната сцена, защита на основни елементи от обществените системи в ЕС като създаване на по-силен Европейски здравен съюз и подобряване на функционирането на Шенгенското пространство, а шестият приоритет е даване на нов тласък на европейската демокрация.

Зелен рестарт: мнението на българските експерти

Инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации “За зелен рестарт”, в която влизат още WWF България, “Грийнпийс"- България и “Институт Кръгова Икономика” събра над 50 от водещите български специалисти от науката, бизнеса и гражданския сектор. Чрез специален формат те дадоха над 130 предложения за зелен рестарт на българската икономика в 5 области: зелени стартъпи и иновации, енергия, климат, кръгова икономика, както и земеделие и биоразнообразие.

Прочетете идеите на експертите и допринесете със свои.

Създаваме заедно нашето устойчиво утре!

Автор
още по темата

още от Градска джунгла