Европа може повече: обединяването трябва да продължи

На 9 май се навършват 70 години от “Декларацията на Шуман”, чрез която се поставя началото на Обединена Европа.


От Ангел Златков, публикувана на 9 май 2020

Извънредната обстановка в България и Европа тази година ни даде възможност да усетим по различен начин празниците, които традиционно отбелязваме с големи акции, демонстрации и заявления. Денят на Храбростта и празник на Българската армия премина без традиционния парад и дрънкането на оръжия, а вчера Германия тихо и самотно отбеляза края на Втората световна война. Обикновено в такива дни, особено на Балканите, си задаваме въпроса: Какво загубихме?

Но нека днес да се запитаме: Какво спечелихме?

Нужна е храброст да се изправиш срещу враговете и страховете си; нужна е смелост, за да не напуснеш бойното поле при настъплението на вражеската артилерия; нужно е чувство за отговорност да не се предадеш пред превъзхождащия противник.

Но също толкова храброст, смелост и чувство за отговорност са нужни, за да застанеш пред бившия си противник и да му подадеш ръка. Да му помогнеш да се изправи отново и да му се довериш, за да продължите заедно напред. Благодарение на смелостта на европейските политически лидери от руините на най-големия военен конфликт в човешката история започна бавното изграждане на нова, обединена Европа.

Докато през втората половина на миналия век в Западна Европа се изгради един нов свят, то ние в Източна и Централна Европа за много дълго време останахме под чуждо ретроградно влияние, вкопчени в една измислена борба за световна доминация. Съветската армия, която дойде с претенцията да ни “освобождава”, забрави да си тръгне. Докато на Запад се рушаха многовековни стереотипи и се решаваха проблеми, то у нас се изграждаха нови и нови такива. В продължение на десетилетия ръководствата на комунистическите партии подменяха историята, потискаха чувството за свобода и раздалечаваха хората на Балканите един от друг.

На 9 май 1950 година френският външен министър Робер Шуман прочита декларация, чрез която се поставя началото на Обединена Европа. Шуман призовава да се учреди нова наднационална организация с цел създаването на общ пазар за въглища и стомана между Франция и Германия, който да бъде отворен и за други европейски държави. Така се появява Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) и Европа тръгва по пътя на обединението. Снимка: ©Европейски съюз - източник Europeana.

За щастие и този период за нас приключи: комунистическите режими един по един се срутиха, а България вече заема достойно своето място в Европейския съюз и неговите институции. Българският флаг се вее гордо до знамената на останалите 26 страни-членки в Брюксел и Страсбург, напомняйки ни, че заедно сме по-силни. Наложените с десетилетия стереотипи и разделения започнаха да губят своето значение и българските студенти и експерти учат и работят заедно със своите европейски колеги във всички краища на континента. Европейската солидарност ни помага да възстановим българската икономика, инфраструктура и социални услуги, за да посрещнем по-подготвени предизвикателствата на бъдещето.

Мястото на Западните Балкани

Не по този начин обаче стоят нещата в Западните Балкани. Един регион, който традиционно винаги е бил много по-свързан със Запада, отколкото с Изтока, продължава да се “развива” под влиянието на сенките от историята и се превръща във физическа преграда между България и Централна Европа. Една част от политическите режими в западнобалканските столици не успяха да покажат същата смелост и отговорност, за да подадат ръка на своите съседи, а вместо това се затвориха в себе си. Голямото политическо предизвикателство на Европейския съюз в наши дни е да успее да пропука именно тези последни останали бариери в Европа, а немалка част от отговорността пада именно върху нас българите.

През последните години в България бяха направени важни стъпки и компромиси в името на разбирателството със страните от Западните Балкани и приемането им в нашето общо европейско семейство. Подписаният Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество със Северна Македония отвори пътя на нашите македонски братя към разбирателство с Гърция и започване на преговори за присъединяване към ЕС. Толерантността и хладнокръвието, с които официална София посреща честите неприятелски действия на Белград, спомага за поддържането на диалога със Сърбия, а признаването на Косово от българското Народно събрание представляваше навременно подадена ръка към албанската нация. Само с подобна политика на добросъседство и приятелство можем да затворим раните от миналото и да осъществим това, което в Западна Европа успяха да постигнат преди десетилетия - премахване на границите, мир и взаимодействие между държавите и народите.

„Обединението на Европа няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност," Робер Шуман

В основата на днешна обединена Европа стои не силата на оръжията, а чувството за солидарност, доверие и общ стремеж към бъдещето. Затова въпреки предизвикателството COVID повече от всякога имаме основания за оптимизъм, защото заедно ще излезем по-силни и по-обединени от кризисната ситуация. А дано скоро да се поздравим и с успешната интеграция на Западните Балкани в Европейския съюз.

Прочее, честит Ден на Европа.

Автор
още по темата

още от Моята българска история