Зеленият дневен ред: Какво представляват климатичните споразумения?

Във втората ни статия, посветена на зеления опит на Нидерландия, ще ви разкажем как бизнесът може да бъде привлечен пряко в устойчивото развитие.


От Марин Маринов, публикувана на 28 януари 2022

Едно от основните предизвикателства пред реализирането на климатичните политики и цели е ангажирането на отделните икономически сектори в тяхното прилагане и изпълнение. Участието на бизнеса е ключ за извършване на успешен зелен преход на икономиката, признават както учени, така и политици. Необходимо е всички сектори да бъдат част от зеления дневен ред: от производство на енергия и транспорт през индустрия и логистика до търговия и строителство.

Как, обаче да привлечем бизнеса? Какви са успешните модели и практики? Какво включват те?

Във втората ни статия, посветена на зеления опит на Нидерландия, ще ви запознаем с една специална практика от Кралството на ниската земя - т.нар. климатични споразумения.

Четвърти кабинет - четвърти тип климатични споразумения

Преди броени седмици встъпи в длъжност новото коалиционно правителство на Нидерландия - четвъртият кабинет на един от действащите ветерани на европейската политическа сцена Марк Руте. Сред основните му задачи са борбата с климатичните промени и осъществяването на успешен зелен преход на икономиката, така че страната да бъде сред зелените лидери в Европа - днес и в утрешния ден. 

Един от основните лостове за постигане на тази цел са т.нар. климатични споразумения - специални договорености между централното правителство и отделните икономически и социални представители за изпълнение на конкретни климатични политики. В момента в страната действат три подобни инициативи - Национално споразумение за кръгова икономика, Национално споразумение за климата и Зелени споразумения. В следващите седмици правителство предвижда и сключването на нов тип договореност - споразумения с 20-те най-големите замърсители в страната

Новите споразумения ще имат задължителен характер и ще включват конкретни ангажименти за намаляване на вредните емисии до 2030 година. Те ще бъдат сключени с големите бизнеси (конкретни компании), които излъчват най-много парникови газове в атмосферата. По този начин трябва да бъде подпомогнат процесът по изпълнение на общоевропейската цел за 2030 година -  най-малко 55% по-малко парникови газове спрямо нивата от 1990 година. В споразуменията ще бъдат разписани и конкретни ангажименти за инвестиции, за обучение на работниците и за подобряване на работната среда. 

Как тези намерения ще бъдат осъществени на практика, предстои да разберем. Сега, обаче, да обърнем, по-подробен поглед към другите три типа климатични споразумения, за които има вече натрупан опит.

По пътя към кръговата икономика

През 2016 година по време на втория кабинет на Марк Руте правителството представя в долната камера на парламента национална програма за развитие на кръгова икономика. Тя цели Нидерландия да стане изцяло кръгова до 2050 година, като са поставени няколко основни задачи: ресурсите да се използват многократно и ефективно, да се премахне краткият жизнен цикъл на продуктите и да се преодолее проблемът с огромното количество отпадъци при производството и потреблението. 

Няколко месеца по-късно е създадено Национално споразумение за кръгова икономика - първата крачка за изпълнението на програмата. То е подписано от представители на централното правителство, местни власти, работодателски организации, синдикати, бизнес организации на големите компании и представители на малките и средни предприятия. Партньори са неправителствени организации и научни звена. 

Страните по споразумението създават в рамките на шест месеца след подписването му програми за действие за прехода към кръгова икономика (transition agendas). Те се сключват като подспоразумения по петте теми, определени за приоритетни за развитието на кръговата икономика в Нидерландия: биомаса и храна, пластмаса, преработваща промишленост, строителство и стоки за крайния потребител.  

“Нашето общество живее от това, което земята и икономиката могат да ни предложат: ние използваме суровини, за да си осигурим храна, подслон, отопление, облекло, електрически устройства и за да пътуваме. В следващите години както в Нидерландия, така и в останалия свят нуждата от суровини само ще нараства. В същото време ние прахосваме огромни количества суровини, като по този начин губим безсмислено стойността, която те имат за нас, замърсяваме околната среда и влияем върху климата,” посочват страните, подписали споразумението, и допълват:

“Според прогнозите до 2050 година се очаква да има повече от девет милиарда души на Земята, които ще се нуждаят от достатъчно количество храна и чиста вода. Те също ще искат да живеят в добро здраве, безопасност и просперитет в рамките на границите, които нашата планета може да понесе. 

За да направим това възможно, ние трябва и можем да предприемем действия сега. Време е за кръгова икономика.”

Марк Руте (2017 година). Снимка: "Уикипедия", лиценз СС.

Какви са мерките?

Според Националното споразумение за кръгова икономика всяка от програмите за действие по петте приоритетни теми трябва да включва няколко ключови аспекта:

  • Насоки за действие до 2021, 2025 и 2030 -  насоките са големите цели за действие във всяка една приоритетна тема. Те трябва да бъдат ограничен брой, а не многобройни, за да се гарантира тяхното изпълнение. Насоките за действие трябва да бъдат конкретни, амбициозни и осъществими. Задължително във всяка приоритетна тема трябва да бъде включен анализ на потенциала за по-ефикасно и интелигентно използване на първичните суровини;
  • План за действие - чрез Плана се избират определен брой иновативни проекти за всяка приоритетна тема. Проектите могат да бъдат както такива, които ще бъдат изпълнени в кратък срок, така и дългосрочни инициативи. Основният критерий за подбор на проектите е тяхното въздействие за прилагане на кръгови практики, но, също така, и допълнителни изисквания като способността им да намират решения на различни бариери пред въвеждането на практики на кръгова икономика (институционални, финансови), връзката им с другите приоритетни области от Споразумението, както и отношението им към други цели на Нидерландия и международни ангажименти, включително към Целите за устойчиво развитие на ООН;
  • План за знание - този План трябва да включва анализ на нови изследователски въпроси и подходи, който биха подпомогнали по-бързото и успешно въвеждане на кръгови практики;
  • План за социални въпроси - този План трябва да включва изследване на ефектите върху пазара на труда от въвеждането на кръгови практики, както и популяризиране на бизнес модели, при които развитието на компаниите и удовлетворението на работниците върви ръка за ръка (методи за стимулиране на креативността на работниците, например);
  • План за инвестиции - в този План трябва да се предвидят мерки, който да анализират финансовите пречки за въвеждане на кръгови практики в съответната приоритетна тема, както и да се предложат и извършват конкретни действия за тяхното преодоляване.

За всяка приоритетна тема се планира създаването на екип за изпълнение на ангажиментите под ръководството на независим и авторитетен експерт. Екипите трябва да могат да извършват изследователска и анализаторска дейност. Правителството се задължава да осигури средствата за тези екипи и бюджетите за изследователските дейности. 

Екип от страните, подписали Споразумението, пък трябва да следи за изпълнението на договореностите. За разлика от планираните нови споразумения с 20-те най-големи замърсители, Националното споразумение за кръгова икономика няма задължителен характер и съответно механизми за неспазването му.

През 2019 година на основата договореностите от Споразумението е създадена Национална програма за прилагане на кръгова икономика (2019-2023), като тя е актуализирана през 2021 с оглед на данните за изпълнението, новите тенденции на световно ниво и нуждите на Нидерландия.

Национално споразумение за климата

Второто във времево отношение климатично споразумение, но най-важно като цели и обхват, е Националното споразумение за климата. То е инициатива за предприемане на реални действия за намаляване на парниковите газове по икономически сектори до 2030 година. Документът включва действия в пет основни области: архитектура и жилищно осигуряване, транспорт, индустрия, селско стопанство, както и производство на електричество. Добавени и са още няколко допълнителни области, които са крос-секторни, като например знание и иновации, пазар на труда и обучения, използване на биомаса. За всяка една от тези области се сключват отделни подспоразумения.

Зеленият преход на икономиката и обществото са всеобхватни теми и затова правителството определя Националното климатично споразумение като “обществен договор” между централната власт, бизнеса и гражданите.

“Преходът, пред който сме изправени като нация, ще бъде преди всичко социален преход. И гражданите, и бизнесът ще бъдат изправени пред вземането на решения, които засягат начина ни на живот, нашата мобилност, храната и трапезата ни, какви продукти купуваме и как си изкарваме прехраната. Това не винаги ще бъде лесен избор и затова и гражданите, и бизнесът ще трябва да разчитат един на друг, като и на правителството. Необходима е комбинация от решителност, инвестиции, знания и опит,” се посочва в споразумението.

Какви са мерките?

Националното споразумение за климата е резултат от срещи с над 100 представители на различни сектори, които се обединяват около конкретни действия за постигането на климатичната цел на Нидерландия. Към момента на приемането на документа през 2019 година тя е общоевропейската цел за намаляване на парниковите емисии с 49% до 2030 година спрямо нивата от 1990 година. На много места текстът на Споразумението прави уговорката, че се очаква целта да бъде завишена - нещо, което вече е факт и тя е най-малко 55%. 

В следващите редове ще ви представим избрани мерки от основните тематични области.

Архитектура и жилищно осигуряване:

  • Превръщане на 1.5 милиона домове в енергийно ефективни;
  • Намаляване с 1 мегатон на въглеродния отпечатък на обществените сгради;
  • Проектиране на новостроящите се сгради, така че да разчитат на възобновяема енергия, а не на отопление с природен газ;
  • Извършване на необходимите подобрения в построените вече сгради, така че да бъдат пригодени към условия за отопление без изкопаеми горива;
  • Стимулиране на кметствата да поемат ръководна и проактивна роля в превръщането на отделните населени райони в жилищни комплекси с нулеви нетни емисии;
  • Реформиране на данъчната система, свързана с енергийното потребление, така че да се въведат ясни данъчни стимули за енергийна ефективност и намаляване на въглеродния отпечатък.

Транспорт:

  • Предприемане на необходимите действия и разпоредби, така че всички нови пътнически автомобили да бъдат с нулеви нетни емисии до 2030 година;
  • Въвеждане на стимули за закупуване на електрически автомобили;
  • Изграждане на 1.8 милиона нови зарядни станции за електрически коли;
  • Приемане на мерки за стимулиране на замяната на използването на личен автомобилен транспорт с велосипеди и обществен транспорт;
  • Приемане на мерки за въвеждане на умно управление на транспортните схеми.

Индустрия:

  • Въвеждане на въглеродна такса, която трябва да започва от 30 евро за тон CO2 през 2021 и трябва да достигне 125-150 евро през 2030 година;
  • Въвеждане на грантова схема за бизнеса за въвеждане на възобновяеми източници;
  • Осигуряване на финансиране за иновативни методи за използване на водород.

Електричество:

  • Отказ от електричество, произведено от въглища от 2025/2030;
  • Увеличаване на производството на вятърна енергия от офшорни инсталации;
  • Въвеждане на субсидии за изграждане на соларни мощности;
  • Осигуряване на поне 70% дял на възобновяемите източници в производството на електроенергия до 2030 година;
  • Въвеждане на минимална CO2 цена за електрическо производство.

Земеделие:

  • Намаляване на емисиите метан от животновъдството;
  • Въвеждане на стимули за намаляване на отпадъците;
  • Въвеждане на стимули за екологосъобразно консумиране на храна.

За изпълнението на тези и на останалите задачи от Националното споразумение за климата отговорят комисии по изпълнението по сектори, който се създават от министрите, отговарящи за тематичните области. Координационната роля се изпълнява от ръководителя на климатичното ведомство в правителството - Министърът на икономическото развитие и климатичните политики. Създадена е и специална комисия по прогреса на изпълнението на мерките в Националното споразумение за климата.

Холандската агенция по околна среда (PBL) е натоварена със задачата да извършва ежегоден независим анализ на състоянието на парниковите емисии в Нидерландия, както и да дава прогноза за тяхното развитие в следващите години. Анализът се публикува всяка есен от 2019 година насам, а през 2021 година докладът, който отчете сериозно изоставане в изпълнението на климатичните цели, се съвпадна с разгара на преговорите за ново коалиционно споразумение и правителство.

Зелени споразумения

Зелените споразумения са договори за подкрепа на зеления растеж и зеленото икономическо развитие. Те се сключват с цел преодоляване на определени, конкретни пречки и бариери - законови, финансови, регулаторни или други - пред развитието на зелена икономика. 

Зелените споразумения обединяват представители на бизнеса, учени, неправителствения сектор и представители на регионалните и/или местни власти. От страна на централното правителство страни по споразуменията са Министерството на икономическото развитие и климатичните политики и Министерството на инфраструктурата и управлението на водите. Обикновено зелените споразумения продължават между две и три години, какъвто е срокът за преодоляване на идентифицираните пречки/бариери пред зеления растеж.

Споразуменията не се сключват за големи теми - например, ефективно управление на водите, а за нишови проблеми - въвеждане на кръговата икономика във фестивалната дейности (Зелена сделка за кръгови фестивали) или преодоляване на проблема с отпадъците от бързото приготвяне на кафе и чай (Зелена сделка за управление на отпадъците от филтрите за кафе и чай).

Кой отговаря за изпълнението на климатичните споразумения?

В третата ни статия, посветена на зеления опит на Нидерландия, ще ви разкажем кой отговаря за изпълнението на климатичните споразумения и какви са неговите правомощия. Ще научите и още няколко важни добри примера от ниската земя с високите климатични цели.

Не пропускайте важния разговор за зеления дневен ред в България. На 5-и април с нас ще бъдат водещи политици и експерти от България и Европа. Регистрирайте се тук.

А в България?

Време е да осъзнаем, че зелената трансформация и устойчивото развитие ще помогнат на България да бъде успешна и просперираща държава. Това се казва в специалното отворено писмо до новото правителство, изпратено от инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации “За зелен рестарт”. В него се настоява и за няколко спешни мерки, включително въвеждането на хоризонтален подход към климатичните промени у нас.

Какво още препоръчва Коалиция “За зелен рестарт” и с какви аргументи, научете от Отвореното ни писмо тук.

Създаваме заедно нашето устойчиво утре!

Автор
още по темата

още от Зелени решения за България