Мисия Зелена България: препоръките на експертите за развитието на зелените иновации у нас

Част от участниците в групата "Мисия Зелени иновации".

Инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” събра над 50 от водещите български специалисти от сферите на иновативната икономика, енергийния преход, биоикономиката и биомасата, умните градове, природно-базираните решения и устойчивите финанси. Те взеха участие в специално събитие за генериране на идеи “Мисия Зелена България”, мотивирани от желанието да помогнат за превръщането на България в един от зелените и иновативни лидери в Европа.

По време на събитието бяха очертани над 150 предизвикателства пред устойчивото развитие на България, както и над 150 препоръки за тяхното преодоляване. Коалиция “За зелен рестарт” обобщи идеите в специален доклад, съдържащ шест тематични глави, на основата на шестте групи, в които бяха разделени участниците:

• Мисия Зелени иновации
• Мисия Енергийна независимост
• Мисия Биоикономика
• Мисия Умни градове
• Мисия Природно-базирани решения
• Мисия Устойчиви финанси

Днес ви представяме предизвикателствата и препоръките от група “Мисия Зелени иновации”. Сред участвалите експерти в панела са:

• Саша Безуханова, основател на MOVE.BG, инициатор на Коалиция “За зелен рестарт”, член на Инвестиционния комитет на Европейския съвет за иновации - модератор на панела;
• Денимир Димитров, основател на зеления стартъп Zero Wave - рапортьор на панела;
• Момчил Василев, изпълнителен директор на Endeavor България;
• Вера Петканчин, оперативен директор на JA България;
• Жанет Тодорова, Head of Expansion at Founder Institute, Director at FI Eastern Europe;
• Гергана Станчева, съосновател на зеления стартъп LAM`ON;
• Добрил Вълчев, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ);
• Мария Тодорова, директор на дирекция "Политики и анализи" в Министерството на иновациите и растежа;
• Евгени Косев, експерт, ARS LTD;
• Марин Маринов, експерт, MOVE.BG.

Мисия Зелени иновации

Знаете ли, че?

Зелена иновация е всяка иновация, която създава значителен и осезаем напредък в устойчивото развитие, като довежда до по-малко отражение върху околната среда от човешката дейност. Това се посочва в Съобщение Европейската комисия относно Плана за действие на ЕС за развитие на екологичните иновации.

“Необходимо е ускоряване на напредъка при екоиновациите, така че да се увеличи производителността на ресурсите, тяхното ефективно използване и конкурентоспособността, както и в услуга на околната среда. Все повече сериозни екологични предизвикателства и ресурсни ограничения доведоха до нарастващо търсене в световен мащаб на екологични технологии, продукти и услуги и обусловиха появата на екологични производства,” посочват от ЕК и допълват:

“По-бързото внедряване на пазара и разпространение на екоиновациите ще доведе до подобряване на екологичните показатели и устойчивостта на цялата икономика и едновременно с това ще се осигурят предимства за бизнеса, от гледна точка на рентабилност, и за обществото като цяло.”

Все по-важна част от зелените иновации стават т.нар. зелени високотехнологични иновации (greentech), които с помощта на новите технологии намират иновативни решения на ключови предизвикателства, свързани с климатичната криза и зелената трансформация. Greentech проектите използват технологии от типа на големи данни (big data), изкуствен интелект (artificial intelligence), интернет на нещата (IoT), изчисления в облак (cloud computing) и други. Според анализите, пазарът на зелени технологии ще нарасне от 10.32 милиарда долара през 2020 година до 74.64 милиарда долара през 2030 година.

Къде сме ние?

България продължава да изпитва сериозни затруднения в разпространението на новите технологии и развитието на иновативния потенциал. Страната ни е 26-мо място в ЕС по навлизане на цифровите технологии в бизнеса и обществото, според индекса DESI 2021 на Европейската комисия, както и на предпоследно място по иновативен потенциал в Общността, според изследването на ЕК “Сравнителен доклад за европейските иновации 2021” (EU Innovation Scoreboard). 

България е и на последно място в индекса за екоиновации на ЕС (Eco-Innovation Index 2021), който измерва както навлизането на екоиновациите в бизнеса, обществото и държавната администрация, така и тяхното развитие и подкрепа на научно, бизнес и правителствено ниво. Сред посочените трудности пред страната ни са слабото и почти липсващо навлизане на практики на кръговата икономика в производството, нереформираната структура на икономиката, която се нуждае от спешна и бърза зелена трансформация, както и ниските нива от държавния бюджет, заделяни за научно-изследователска и развойна дейност. 

В същото време, според данните на платформата European Startups, към юли 2022 година у нас има над 750 малки и средни предприятия тип стартъп и близо 20 активни VC инвеститори. Данните показват, че в България се инвестира много слабо в иновативни бизнеси в експериментална фаза, като основно се подкрепят тези с тествани и приложени иновативни решения (фаза sceleup). По този начин важният етап на тестване на иновациите е оставен по същество без частни или публични инвестиции. За сравнение, в най-развитата стартъп екоксистема - тази в Германия - дяловото и рисково инвестиране от частни фондове е насочено почти 50% на 50% между проектите в начална и в активна фаза. Те стъпват на развита система от развойни центрове и акселератори в университети.

В България все още обаче доминират инвестиции в класически технологични решения и SaaS платформи. Еко-иновативните решения са с малък относителен дял и неразпознати от инвеститорите като приоритет. 

Предизвикателства

Законови и административни предизвикателства:

• Липса на законова дефиниция за стартъп в България - в момента иновативните предприемачески проекти са приравнени на обикновените малки и средни предприятия, без законът да отчита техните особености, свързани с тестване на нови технологии и необходимост от експериментиране на идеите;
• Липса на система за сертификация - няма налична ефективна система за маркировка на зелени иновации. Към момента, у нас се прилага само Европейската система за екомаркировка “Ecolabel”, която обаче следи екологичния ефект на традиционните бизнеси;
• Липса на ефективна национална стратегия за интелигентна специализация - Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България (2014-2020) е вече изтекла, липсва анализ на постигнати и непостигнати резултати, неяснота около приемането на нова стратегия;
• Забавени реформи за стимулиране на научния трансфер - мерките в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), свързани с подпомагане на комерсиализирането на научни проекти, са оставени за след 2022 година, включително проектите за създаване на мрежа от изследователски училища и акселераторска програма за иновативни предприемачески проекти в университетите (spin-off проекти);
• Липса на достъпни експериментариуми за тестване на иновативни идеи - базите, които разполагат с експериментариуми, или не са достъпни за предприемачи, или финансовите условия са прекалено високи за стартиращите бизнеси; 
• Липса на стратегии на регионално ниво за развитие на иновативния потенциал по места, включително на зелените иновации, спрямо нуждите, предимствата и възможностите по региони;
• Липса на интеграция между индустриалните паркове и иновативните хъбове, така че те да се превърнат в центрове за развитие на нов тип икономика по региони;
• Съществуваща все още административна тежест - липса на дигитализирани услуги за бизнеса.

Финансови предизвикателства - достъп до капитал:

• Затруднения с достъпа до финансиране за зелените иновативни проекти - слаба разпознаваемост на важността на зелените иновации сред инвеститорите;
• Липса на специален фокус към зелените иновации в настоящите инструменти на Фонда на фондовете и Българската банка за развитие;
• Липса на условия за финансиране за първоначалните фази на технологично развитие на иновативните проекти (експерименталните фази и технологичната валидация) - слаб интерес от частните инвеститори (рисково инвестиране) и тромави и бавни процедури за грантовите схеми;
• Имиджов проблем на бранда България - негативните конотации, свързани със страната влияят на привличането на световни фондове за дялово и рисково инвестиране.

Предизвикателства, свързани с кандидатстването за финансиране директно от структури на Европейския съюз (фокус EIC) :

• Българските иновативни стартъпи изпитват сериозни затруднения при кандидатстването за финансиране от Европейския съвет за иновации (EIC). Допуснатите проекти до финална фаза (интервю пред жури) са малко, а одобрените за финансиране от всички изминали до момента покани за участие се броят на пръстите на едната ръка;
• Затруднения с работата с национални и местни структура - в България повечето структури са затворени за фирмите и де факто, те няма как да докажат концепциите си в реална среда, което поставя EIC инвестицията под риск; 
• Затруднения с критериите за кандидатстване -  поради липсата на рисков капитал в начална фаза проектите изпитват затруднения да представят резултати от солидна технологична валидация, както и разработени професионални финансови модели за развитие и маркетингови проучвания за комерсиализация - и двете неща са от огромно значение за потенциален успех в EIC;
• Затруднения с подготовката за кандидатстването - стартъпите много често са сами в процеса на кандидатстването, докато в развитите държави има силни държавни структури, които значително помагат както в разработката на проектни предложения, така и в подготовката за интервюта;

• Имиджов проблем на бранда България - негативните конотации, свързани със страната влияят на общото възприемане на българските проекти.

Образователни и информационни предизвикателства:

• Липса на програми за зелени умения във формалното образование - както в системата на средното образование, така и в тази на висшето;
• Липса на информираност за положителните страни от въвеждането на зелените иновации сред традиционния бизнес - традиционният бизнес не разпознава значението на зелените иновации както на ниво въвеждане и ефекти върху конкурентоспособността на компаниите, така и на ниво инвестиране в създаване и развитие на зелени иновации;
• Недостатъчна интегрираност на България в мрежите на Европейския институт за иновации и технологии (EIT).

Решения

Законови и административни решения:

• Въвеждане на законова дефиниция за стартъп, която да отчита спецификите на стартиращите бизнеси при тяхното технологично и бизнес развитие;
• Създаване на национална система за сертификация на зелени иновации, така че те да бъдат разпознавани от инвеститорите и да бъде предприети мерки срещу фалшивите зелени проекти (greenwashing);
• Създаване на национална стратегия за интелигентна специализация - в процеса да бъдат включени всички заинтересовани страни, да бъдат очертани конкретни стъпки за прилагането на стратегията, да бъдат въведени критерии за изпълнение и постоянна система за наблюдение;
• Приоритетно придвижване на мерките за научен трансфер и подпомагане на развитието на иновативния потенциал в НПВУ, включително създаването на мрежа от изследователски университети с акселераторска програма за млади предприемачи към тях;
• Създаване на експеиментариуми в отделните региони в страната (препоръчително на територията на университетите в цялата страна) - по този начин ще се стимулира развитието на иновативния потенциал по региони;
• Реформиране на съществуващите бази с лаборатории - да бъдат отворени за млади предприемачи на достъпни условия;
• Създаване на национална стратегия за развитие на зелени иновации, която да бъде изработена съвместно от държавата, местните власти, представители на науката, на иновативния стартиращ бизнес и на традиционната икономика. В стратегията да бъдат определени предизвикателствата на регионално ниво пред развитието на иновативния потенциал и конкретни мерки и стъпки за тяхното преодоляване;
• Интегриране на индустриални паркове и иновативни хъбове в специализирани центрове за развитие на “Индустрия 4.0” в България. Подобен модел беше предложен от MOVE.BG през 2021 година;
• Извършване на административна реформа - дигитализиране на максимално широк кръг от услуги за бизнеса;
• Облекчаване на административните процедури по кандидатстването и изпълнението на национални и европейски научни проекти, свързани със зелените иновации;
• Намиране на начини и средства (финансови и др.) за подпомагане и стимулиране на докторанти в сферата на зелените технологии и кръговата икономика, както и привличането им към научните звена (университети, институти на БАН, иновационни хъбове и т.н.);
• Подбор на най-подходящите зелени технологии (вкл. и природно-базирани такива) от експертни екипи, които да могат да се интегрират най-печелившо, безпроблемно и ефективно в България съгласно локалните особености в страната, законодателството и залегналите традиции по сектори.

Финансови решения - достъп до капитал:

• Провеждане на кампании за разпознаване на зелените иновации и за тяхното популяризиране сред български и международни инвеститори;
• Създаване на фонд за зелени иновации, който да финансира целево проекти в начална фаза на развитие (pre-seed, seed);
• Създаване на програми за публично-частно подпомагане на зелените иновации;
• Създаване на програми за подпомагане на бизнес развитието на зелените иновации - акселераторски програми, бизнес инкубатори, които да осигуряват менторство и подкрепа за технологичните тествания, изработването на маркетингови стратегии и бизнес планове.

Решения за подпомагане на кандидатстването за финансиране директно от структури на Европейския съюз (фокус EIC):

• Въвеждане на гъвкави схеми за съфинансиране на национално ниво на проекти в начална фаза на развитие, които кандидатстват за EIC - да бъде осигурена необходимата сума за съфинансиране или част от нея;
• Създаване на специализирани обучения за кандидатстване по EIC -  например, периодичен EIC masterclass под формата на акселератор, който да бъде съобразен с датите за кандидатстване по EIC, така че да подготви проектите за процедурите, в акселератора да участват като ментори финансови, маркетингови и правни експерти;
• Създаване на модел за сътрудничество между стартъпите и националната и местна администрация с цел подпомагане на тестването на зелени иновации;
• Създаване на платформа тип marketplace за зелени иновации с участието на предприемачи, VC инвеститори и представители на науката.

Образователни и информационни решения: 

• Въвеждане на зелени умения във формалното образование - както в средното образование, така и във висшето;
• Провеждане на кампании сред традиционния бизнес - разясняване на ролята на зелените иновации, възможностите за тяхното въвеждане от бизнеса и положителното им отражение върху конкурентоспособността на компаниите;
• Пълноценно интегриране на България в програмите на Европейския институт за иновации и технологии.

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в панел “Мисия Зелени иновации”. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела. 

Прочетете целия доклад “Мисия Зелена България” тук.

Научете още за инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” тук.