Помага ли европейското зелено възстановяване за изграждането на устойчиви бизнеси?

Нямаме план Б за спасение на нашата планета и затова е важно да знаем какво предвижда европейският дневен ред по отношение на зеленото възставяване.


От МOVE.BG, публикувана на 13 август 2020

На 27 май Европейската комисия обяви своя план за икономическо възстановяване след коронавируса, вземайки предвид необходимостта от устойчив рестарт на икономиката. Проектът, наречен „Възстановяване и подготовка за план за следващото поколение“, стана известен като „NextGeneration EU”. От друга страна, все повече бизнеси са изправени пред на т.нар. предизвикателство VUCA на бизнес средата (от англ. променлив, несигурен, сложен и двусмислен). В следващите редове ще научите повече за зеленото възстановяване на Европейския съюз и дали то помага за създаването на устойчиви бизнеси.*

Кои са уроците от Световната финансова криза от 2008?

След пандемията от коронавируса и нейните социално-икономически последици експерти, икономисти, политици и корпорации започнаха да анализират въздействията от Световната финансова криза от 2008-2009., за да не се допусне повтарянето на стари грешки. През този период правителствата спешно похарчиха 3,3 трилиона щатски долара за пакети за стимулиране, както и въведоха програми за строги икономии с цел намаляване на публичните разходи. Както е известно, обаче, това, което работи веднъж, едва ли ще работи втори път. 

От разпределения бюджет за възстановяване едва 522 милиона долара, или 16% бяха изразходвани за зелени инициативи или данъчни облекчения. Това доведе само до значително намаляване на разходите при производството на слънчева и вятърна енергия. Тъй като кризата предостави неимперативна възможност за трансформативни инвестиции, тези финансовите стимули успяха единствено да включат отново икономиката, но не и да я променят. По време на кризата и веднага след това въглеродните емисии намаляха, но те достигнаха своя връх отново, когато правителствата започнаха да инвестират в дейности, произвеждащи големи количества въглероден диоксид.

Какъв е планът за зелено възстановяване на Европа?

Първо, да се запитаме каква е подкрепата в обществото за подобни действия? Изследване на Ipsos показа, че за две трети от гражданите изменението на климата е толкова сериозен проблем, колкото кризата с COVID-19.

Зеленото възстановяване, предложено от Европейската комисия, представлява преходът към зелена икономика и устойчив, дигитално-базиран модел на развитие. Икономика, която взема предвид развитието на всички държави-членки на ЕС, като в същото време се стреми да намали въглеродните емисии и да създаде нов модел на приобщаващи, справедливи и устойчиви икономически процеси. Този нов инструмент за възстановяване се нарича „NextGenerationEU“ и е част от големия и обновен дългосрочен бюджет на ЕС за новия програмен период 2021-2027.

 „NextGenerationEU“ е в размер на 750 милиарда евро, разпределен в съотношение 500 милиарда евро безвъзмездни средства за държавите-членки под формата на грантове и 250 милиарда евро заеми. Важно е да отбележим, че това предложение все още трябва да бъде гласувано и ратифицирано от Съвета на Европейския съюз.

Ключова роля в новия програмен период ще играе Европейският зелен пакт за Европа, популярен като Зелената сделка. Това е планът на комисията „Фон дер Лайен“ за изграждане на климатично-неутрална икономика до 2050 година. Основните елементи на Зелената сделка са:

  • Мащабно обновяване на инфраструктура и сгради, включително чрез прилагане на принципите на кръговата икономика, като същевременно се създават нови работни места;
  • Разработване на проекти за възобновяема енергия от вятър и слънчева светлина, както и започване на процеса по изграждане на чиста, водородна икономика в Европа;
  • Развитие на по-чист транспорт и логистика, включително инсталирането на милион станции за зареждане на електрически превозни средства и увеличаване на процента незамърсяващи начини на превозване в европейските градове и региони;
  • Укрепване на механизма на Фонда за справедлив преход, който има бюджет от 40 милиарда евро, за да помогне на бизнеса да създаде нови икономически възможности.

„Европейската зелена сделка и дигитализацията ще стимулират работни места и растеж, устойчивостта на нашите общества и здравето на околната среда. Това е моментът на Европа. Нашето желание да действаме трябва да ни помогне да преодолеем предизвикателствата, които всички ние срещаме”, сподели Урсула фон дер Лайен, председател на Еврокомисията при представянето на Зеления пакт.

Целта на зеленото възстановяване е правителствата да бъдат стимулирани да подкрепят „готови за изкопаване проекти”, които създават в бърз порядък работни места, които не изискват специални обучения за хората или придобиването на нови умения, като в същото време намаляват въглеродните емисии в дългосрочен план. Терминът „готови за изкопаване проекти“ се отнася до тези проекти, които, ако им бъдат дадени бързи пари, ще имат най-непосредственото влияние върху заетостта и икономиката. Подобни инициативи са част от предложението на Европейския съюз за зелено възстановяване: например, засаждане на дървета, построяване на станции за зареждане на електрически автомобили, изграждане на умни градове, които са приятелски настроени към велосипеди и пешеходци.

„Това са неща, които могат да се направят бързо и изискват нови работни места“, коментира Брайън О’Калаган, професор от Оксфордския университет. 

„Време е да преосмислим икономическите стимули. Тези разходи трябва да са насочени извън простото увеличаване на брутния вътрешен продукт за следващата година. В момента се намираме в ситуация, която предоставя възможност да се направят правителствени разходи с размер, който едва ли ще повтори при това поколение и тази инвестиция може да бъде използвана за намаляване на неравенството и създаване на нови индустрии за следващото десетилетие”.

25% средства от зеленото възстановяване достатъчна грижа за климата ли е?

В плана за възстановяване се предлага 25% от бюджета да бъдат задължително заделени за действията по опазване на климата, но засега остава неясно дали този процент ще се прилага за целия бюджет от 750 милиарда евро. Това предложение е в съответствие със Зелената сделка, ръководена от принципите на „класификацията за устойчиви финанси“ и правилото „да не вредим“, които изключват инвестиции в инфраструктура, отделяща големи въглеродни емисии. Отново, обаче, остава неясно дали изкопаемите горива ще бъдат оставени извън тези правила. 

В този смисъл е добре да се поучим от примера с авиокомпаниите, които се възползваха от големи държавни спасителни планове, тъй като бяха силно засегнати от кризата и ще са им необходими години, за да се възстановят. Тези спасителни програми бяха изпълнени, въпреки че мониторингът и оценката на въглеродните емисии, които са ключови за борба с изменението на климата, към момента се намират на първично ниво.

 „Можем да победим вируса, да се справим с изменението на климата и да създадем нови работни места чрез действия, които ни изместват от сивата към зелената икономика. Много компании ни показват, че наистина е възможно и изгодно да приемаме устойчиви планове за намаляване на емисиите - дори в трудни времена като днешните,“ заяви Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН.

Някои икономисти твърдят, че в зелените програми на ЕС има голяма разлика: липсват 2,44 трилиона евро за мобилизиране на необходимите инвестиции за постигане на целите на Блока в областта на климата. Понастоящем целта предвижда Европейският съюз да намали емисиите си въглероден диоксид с 40% до 2030 година в сравнение с нивата от 1990 година.

Ако целта се повиши, както е планирано, на 50% или 55%, ще са нужни инвестиции от повече от 3 трилиона евро. При птимистичен вариант, при който предложените средства за новия бюджет на ЕС и програмата за възстановяване  „NextGenerationEU” се изразходват по най-добрия възможен начин, ще бъдат събрани едва 804 милиарда евро - или около една трета от необходимите средства, което ще остави инвестиционна дупка в размер на 1, 644 трилиона евро.

Трябва да намерим ефективно решение за измерване на въглеродните емисии, за да можем да приложим ефективен план за действие. Нямаме план Б за спасение на нашата планета и затова е време да насочим инвестициите към това предизвикателство.

Застъпници на идеята за зелено възстановяване

В началото на юни група от 150 компании с пазарна капитализация от 2,4 трилиона долара (сред които Unilever, Burberry, Adobe и много други) подписаха петиция, с която настояват правителствата да гарантират, че преходът от пандемията ще бъде към „зелена икономика чрез привеждане в съответствие на политиките и плановете за възстановяване с последните научни данни за климата”. Две трети от корпорациите, подписали петицията, са базирани в Европейския съюз (по-голямата част във Великобритания и Франция). Този проект е подкрепен от Инициативата за определяне на цели на научна основа - проект, създаден от ООН и международни институции, който има за цел да помогне на бизнеса да постигне своите климатични цели съгласно Парижкото споразумение.

Устойчивият преход на тези компании ще бъде по-малко скъп и по-бърз, ако се приложат определени мерки. Например, преминаването към доставчик на чиста енергия би било по-евтино, тъй като публичните пари ще бъдат изразходвани за предоставяне на субсидии за такава енергия. Следователно компаниите се нуждаят от икономическа структура, която поддържа подобна промяна към устойчива практики, както имат нужда и от съответните подходящи проекти, които да развиват.

Храна за размисъл: искате ли да продължите да проследявате доколко възстановяването по света е зелено? Специална електронна система, създадена от Carbon Brief, проследява мерките, които са предложени, съгласувани и прилагани от големите икономики по света.

Измерването на вашите въглеродни емисии е първата стъпка, която да трябва да бъде част от зеленото възстановяване. Станете част от този разговор.

За зелен рестрат след COVID-19 в България

Трябва ли да научим уроците от кризата с коронавируса и да вземем мерки за още по-сериозната криза с климатичните промени?

Над 50 български експерти дадоха предложения за зелена трансформация на българската икономика в сферите на климата, енергията, кръговата икономика, зелените стартъпи и иновациите и биоразнообразието и земеделието. Специалистите бяха събрани от коалицията граждански организации "За зелен рестарт", в която участват MOVE.BG, "Грийнпийс", WWF и "Институт Кръгова Икономика".

Сега е моментът за зелен рестарт. Прочетете идеите на експертите и допринесете със свои предложения.

*Статията е написана в партньорство с Plan A - съоснователи на Greentech Alliance, чийто партньор за България е MOVE.BG.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла