Планът за възстановяване и устойчивост трябва да бъде фундаментално ревизиран

MOVE.BG заедно с WWF, "Грийнпийс" и "Институт Кръгова Икономика" организира специална дискусия, посветена на зеления рестарт на българската икономика.


От Марин Маринов, публикувана на 18 ноември 2020

Представеният от българското правителство национален план за възстановяване и устойчивост по механизма на Европейския съюз "Следващото поколение ЕС" трябва да бъде преработен из основи, защото в него липсва национална визия и интегрален подход. Освен това, процесът по изработката му не включи всички заинтересовани страни, а отворената в момента процедура по обществена консултация е без ясен механизъм, критерии за оценка и подбор на направените предложения.

Това заявиха участници в специалната онлайн дискусия "България след COVID-19: зелено възстановяване или сив застой". Събитието е поредната инициатива на коалиция "За зелен рестарт", в която влизат MOVE.BG, WWF България, "Грийнпийс"-България и "Институт Кръгова Икономика". В онлайн дискусията участваха 10 специално подбрани български специалисти от сферите на иновациите и стартъп екосистемата, кръговата икономика, климата, енергията, биоразнообразието и земеделието. Те дадоха своето експертно мнение за представения от правителството план, както и своя визия за зелен рестарт. Събитието доказа, че България разполага с подготвени експерти, които са готови да допринесат със своята експертиза за изграждането на следващото поколение България - зелена, иновативна и справедлива.

(Ре)визия

Ковид-кризата е предизвикателство, което ускорява пренареждането на света, започнало преди пандемията, като сега сме свидетели и участници как се мобилизират по безпрецедентен начин ресурси за адресиране на здравните и икономическите проблеми и заедно с това се утвърждават нови, дигитално-базирани модели за работа и живот. Това сподели Саша Безуханова, основател на MOVE.BG, по време на дискусията. Според нея Ковид-криза е и колективна подготовка за посрещане на потенциално по-значимата климатична криза, като пред света стои въпросът за това как да се подготвим по най-добър начин за живота ни след коронавируса, какви реформи и опитности да планираме днес, за да създадем среда за качествен живот, конкурентна икономика и просперитет утре.

"Планът, който Европа предложи, е безпрецедентен - една извънредна програма от 750 милиарда евро за възстановяване от настоящата криза чрез целенасочени реформи и инвестиции в дигитализация, зелена икономика и справедлив преход. За съжаление, проектопланът, който правителството представи преди седмици, има нужда от съществена преработка, за да изпълни целите си. Днешното събитие е сигнал за това, че все още има време, за да се ревизира фундаментално този план. Това, в крайна сметка, не е ангажимент само на правителството, а на всички нас, така че да се осигури общото ни бъдеще и отвъд мандата на този конкретен кабинет," сподели Саша Безуханова и допълни:

"Поредицата от събития, които проведохме от март насам по темата за зеленото възстановяване, бяха ориентирани именно към това - чрез широк кръг експерти ние предложихме системни мерки, чрез които да се адресират както предизвикателствата на Ковид-кризата, така и да се осигури качествена трансформация на икономиката ни по посока на зелени, енергоефективни и ориентирани към бъдещето на живот между виртуалния и реалния свят решения. 

Парадоксално, обаче, ни се предлага едно програмиране на миналото - такова, каквото ще ни остави на опашката на един общ подем и процес в период, в който пред света се отваря един исторически прозорец за трансформация, за реформи и когато хората показват, че имат готовност да ги приемат."

Саша Безуханова.

Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България, е на мнение, че COVID-19 ни срещна с голямо предизвикателство, но отвори и голяма възможност, защото сега е моментът да се премине към друг модел и да се обвърже голямата амбиция на Европейския съюз за климата и за биоразнообразието, с която започнахме преди пандемията, с икономическото възстановяване. Затова трябва да се направи един холистичен подход, така че всички тези области да бъдат взаимносвързани и да споделят общи цели. 

"Климатът и биоразнообразието като основа на икономическото развитие и създаване на постоянни работни места - това е нещото, което искаме да видим отразено не само в новата рамка на европейските фондове и в процесите, които ЕС започна в рамките на Зелената сделка, но и в линията на икономическото възстановяване, която се добиви заради COVID-19. Всичко това трябва да върви заедно с общи цели и с общ поглед напред.

За България това е голямо предизвикателство, тъй като обемът на средствата, който ще получим, е безпрецедентен. За да можем да ги планираме с ясна визия напред, с амбициозни цели, които наистина са холистични, е нужен целият интелектуален капацитет на страната, заинтересовани страни от всички области да обединят сили и да бъдат изпълнители на това планиране. За съжаление, процесите по създаването на плана до този момент не протичат на това нужно ниво."

Веселина Кавръкова.

Деница Петрова, ръководител на "Грийнпийс"-България сподели, че организацията, която у нас работи за справяне с климатичните промени през реформиране на сектор енергетика, участва като съорганизатор на днешното събитие и на коалиция "За зелен рестарт", защото сега, повече от когато и да било, имаме нужда от обща работа на всички експерти в страната.

"В сектор енергетика в момента тече поредната среща на платформата за въглищни региони и презентацията на Българския енергиен холдинг по-рано тази седмица отново показва, че сме заключени в миналото. Политиките в сектора са наистина от преди 50-60 години - някои са от XIX век, други са от XX. Затова ние започнахме да работим по темата зелено възстановяване и през май месец излязохме с доклад с препоръки за сектор енергетика, който кръстихме “Завръщане в бъдещето”. Причината - защото искаме да сме част от XXI век, да живеем в един един свят, в който новите технологии са част и от сектор енергетика в нашата страна, където хората да могат да произвеждат енергията, от която имат нужда. 

През лятото обявихме и зелено предизвикателство - събирахме идеи от хората за зеленото възстановяване - какво те мислят, как можем да се реформираме, да се реновираме, нещо ново да се случи в нашата страна. Хората искат да се включат в зеленото възстановяване, да дадат своя творчески потенциал. Но да видим дали тази цялата енергия може да се канализира."

Деница Петрова.

Ина Цветкова от “Института Кръгова Икономика” наблегна на важността да започнем дългоотлагания преход към зелена трансформация, разяснявайки, че е ключово по време на създаването и изпълнението на плана за възстановяване да има обществена дискусия за разпределението на средствата, както и за предоставянето на отчетност от страна на правителството за постигнатите резултати.

"Българската икономика е на водещо място по енергоемкост, ресурсоемкост и въглеродна интензивност сред икономиките в Европейския съюз. Освен високата екологична цена, която плащаме за тази ниска икономическа ефективност, тя се отразява и на стойността на продуктите. 

Сега имаме уникалната възможност да променим това и да прекратим порочната практика на неустойчиво използване на природните ресурси, като за целта са необходими структурни промени и национален план, който е съобразен със спецификите на българската икономика."

Ина Цветкова.

Саша Безуханова наблегна на факта, че макар Плана за възстановяване да е отделен механизъм, той трябва да е свързан както с оперативните програми, така и с мерките на национално ниво, за да успее България да преходи успешно както през настоящата криза, така и през климатичната и през дигиталната трансформация.

"Трябва да гледаме на Плана и на оперативните програми като на един допълнителен инструмент за решаването на нашите по-дългосрочни цели в един период на фундаментална трансформация, който отваря нови задачи пред света и пред България, но и нови възможности."

След откриването дискусията продължи с четири мини дискусии от по 20 минути, разделени в следните панели:

  • Иновации  гост-специалист Момчил Василев, управляващ директор на Endeavor България. Водещ на панела: Саша Безуханова, основател на MOVE.BG;
  • Кръгова икономика  гост-специалист Теодор Калпакчиев, основател на The European Network of Policy Incubators. Водещ на панела: Ина Цветкова, част от екипа на Институт Кръгова Икономика";
  • Климат и енергия – гост-специалисти Мариана Янева, директор “Политики и комуникации” в Асоциация за производство, съхранение и търговия с електричество (АПСТЕ) и Тодор Тодоров, енергиен експерт в екологично сдружение “За Земята”. Водещи на панела: Георги Стефанов от WWF България и Меглена Антонова от "Грийнпийс"-България.
  • Биоразнообразие и земеделие - гост-специалисти Стефан Аврамов, дългогодишен експерт защитени територии и опазване на видовете (ресор биоразнообразие) и Ирина Матеева, отговорник по европейските политики към Българско дружество за защита на птиците (ресор земеделие). Водещ на панела: Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България.

Каква визия за зелен рестарт и какви препоръки споделиха участниците в събитието, гледайте пълния запис на дискусията “България след COVID-19: зелено възстановяване или сив застой” тук.

Създаваме заедно нашето устойчиво утре!

Автор
още по темата

още от Решения за България: Икономика