Спомоществователство: “Месецлов или календар вечний” на Христодул Костович Сичан-Николов

Разказваме ви за възрожденската българска традиция за подпомагане на книжовността и един от важните примери за книга, издадена чрез спомоществователство.


От Зорница Петрова, публикувана на 2 юли 2021

За нуждата от спомоществователство

Българското възрожденско спомоществователство е форма на дарителство и акт на взаимопомощ, отдаденост и готовност за подкрепа на създателите на българската книга. То е осъществено общо действие между автор и спомоществовател, както и тяхна връзка с читателите. Ролята на спомоществователството по време на Възраждането е ключова за подпомагане на българската култура, чието опазване, развитие и разпространение са трудни, но изключително важни през този период. 

Едно от сериозните предизвикателства е липсата на печатници в българските градове, макар и редица български възрожденци като Николай Палаузов и Васил Априлов да се опитват да намерят решения. Проблемът с възможността за книгопечатане е основен, защото без печат една книга трудно би достигнала до голям брой хора. Възрожденските българи, които през годините натрупват опит да се грижат за собственото си развитие с лични средства, намират решение и на този казус - обединяват се, за да подпомогнат книгопечатането и по този начин се създава възрожденската практика на спомоществователството.

Чрез тази форма на общо действие всеки книжовник събира т. нар. спомоществователни списъци, в които са записани дарителите, подпомагащи финансово издаването на дадената книга. Спомоществователи стават хора от цялото българско възрожденско общество, без значение каква е професията и възрастта им: учители, свещеници, писатели, търговци. Те биват записани в списъците като “любороднейши”, “почтенейши”, “словестнейши”. Това са нарицания, които, от една страна, изразяват благодарност към помощта им, и, от друга страна - служат като средство да се осигури и бъдеща подкрепа за издаване на следваща книга чрез употребата на подобни възхваляващи и силни епитети.

Спомоществователните списъци запазват интересна и ценна информация за “културно-просветно[то], стопанско и демографско развитие на българския народ през Възраждането” (цитат по Тодорова, П., "Спомоществователи за "Христоитията" на Райно Попович"). По традиция те се намират в края на книгата. В тях се записват имена на населени места и имената на дарители, както и заявеното от тях количество екземпляри. 

Набирането на спомоществователи не е лесна задача. Тя се осъществява чрез личен контакт между книжовника и бъдещия читател на книгата му или “чрез разпращането на специални покани (приятелски писма или напечатани бланки), чрез обяви в периодичния печат, чрез книжарниците и чрез пътуващи книжари” (цитат по “Енциклопедия на българската възрожденска литература”, Съст. И. Радев).

Примери за книги, излезли на бял свят, благодарение на редица спомоществователи, записвани в дълги списъци, или с помощта на един или няколко дарители, наричани “иждивители”, са много. Първата печатна книга на новобългарски език “Кириакодромион, сиреч Неделник” (1806 г.) - “единственото от няколкото завършени съчинения, което С. Врачански успява да отпечата и с него да сложи началото, според твърдението на литературната наука, на печатната новобългарска книга” (цитат: пак там) полага основите и на спомоществователството. След това редица книги биват отпечатани следствие общото действие на известни, но и не толкова познати възрожденци, като броят на отпечатаните по този начин книги е поне 100. 

Един от тези примери е второто издание на “Месецлов или календар вечний. Собран от различни други украшен със многу назначения потребни секову человеку и издан на болгарски за потреба на единородните от Хистодула К. Х. Сичан-Николов” от 1842 г.. Първото издание е от 1840 г. в Букурещ.

Кой е Христодул Костович Сичан-Николов?

Снимка от около 1879 г. Фото Паскал Себах. Източник: "Уикипедия", лиценз CC.

Христодул Костович Сичан-Николов - този възрожденски просветен деец с твърде любопитно име, е роден през 1808 г. в гр. Самоков, където е умира през 1889 г. В предговора към неговата “Болгарска граматика” той пише: “Аз в Рилский манастир се упражнявах седем години в писания наш език, сиреч Славянски, поучих го после и в Немско мало време оумирения ради любопитства моего…”. След седемте години обучение в Рилската света обител, където бива подстриган за монах, Сичан-Николов заминава за Мелник, за да продължи образованието си. По-късно се отказва от монашеството и заминава да учи в Австрия и Букурещ. Накрая се връща по българските земи, като пребивава в Самоков, Брацигово и Габрово. Запознава се с известния възрожденски книжовник и просветител Неофит Рилски. 

След смъртта на видния възрожденец Константин Фотинов през 1858 г. Сичан-Николов заминава за Цариград, където се запознава с д-р Елиас Ригс и д-р Албърт Лонг - американски протестанти, които по това време също се намират в османската столица. Така Сичан-Николов започва да сътрудничи в редактирането на сп. “Зорница” - протестантско издание, публикувано от 1878 г. до 1944 г. и оказало изключително силно влияние за събуждането на българщината в Македония. Самоковецът сътрудничи и на сп. “Български книжици”.

Също така, Сичан-Николов участва и в превода на Библията на новобългарски език, заемайки мястото на К. Фотинов и работейки заедно с д-р Ригс, д-р Лонг и Петко Славейков.

В края на живота си не се занимава с просветна и книжовна дейност, но негово книжовно наследство остават издадените учебници „Българска аритметика” през 1845 г. и „Граматика или буквеница словенска” през 1858 г., както и стихотворението му “Похвала на древните българи и на отечеството им”. Друга негова изключително интересна, определена като “най-ценна негова проява”, е Месецсловът му с две издания - респективно от 1840 и 1842 г.

“Месецлов или календар вечний”, отпечатан в Букурещ през 1842 г. в типографията на “Захаріа Каркалеки, и сына его”.

“Месецлов или календар вечний” е свидетелство за преходния период през от 40-те години на XIX в., който бележи третия период от развитието на възрожденската книжнина. В Месецлова, който е изграден на енциклопедична основа, се усеща просвещенското влияние.

Трудът дава информация за “зодиите и месеците, за дните и годините, за родословията на Султана и на всерусийския Император”. Съдържа, също така, любопитна информация към дяловете “Турски месеци”, “Описание на познаменитите панаире”, “Ново лекарство за чумата”.

Интересен момент е например частта, която посочва “колко часове са далек от Цариград и от Свищов” различни големи български градове. Например, Битоля, според Сичан-Николов, е на 160 часа от Цариград и на 108 часа от Свищов; Велес е на 132 часа от Цариград и на 88 часа от Свищов; Охрид е на 162 часа от Цагрид и на 109 часа от Свищов; Плевен е на 99 часа от Цариград и на 11 часа от Свищов; самият Свищов е на 99 часа от  Константинопол. Има информация за отдалеченост на градове от Филибе (дн. Пловдив), Серес и Келиград.

В Месецлова от 1842 г. намираме и информация за числото на “человеците що живеят по сичката земля”. Според самоковеца те са общо 1 010 млн., като 230 млн. живеят в Европа, 600 лмн. - в Азия, 110 млн. - в Африка, 40 млн. - в Америка и 30 млн. - в Океяния, или както той я описва: “островите що са по-голямото море”

Говори и за “начало на зодиите, които показват на що клони человек естествено, какво ще премине живота си, и какви премеждия ще има”, макар че в предговора на същия Месецлов от 1842 г. Сичан-Николов казва, че човешкото благополучие и благонравие зависи от доброто му възпитание, а не от “зодии и проч”.

Изключително интересно е и описанието на “родолюбиви и любоучених спомоществоветли”, като списъкът с тях е разположен в края на Месецлова и е дълъг 22 страници. Веднага изпъкват имената на Васил Априлов, който има запазени 10 екземпляра, Николай Палаузо (6 екз.), Найден Геров “от копривщица” (2 екз.), Васил Мустаков (2 екз.), Хажи Захарий Петрович Князский (500 екз.), Ботьо Петков (1 екз.) и много други родолюбци от Одеса, Ришельовския лицей, Белград, Шумен, Търново, Елена, Дряново, Беброво, Габрово, Плевен, Сопот и Сопотски манастир, Казанлък, “Татар Пазарчик”, Копривщица, Сливен, Жеравна и други места. 

Вземайки пример от не толкова известния, но с голям принос за развитие на българина от XIX в. Христодул Костович Сичан-Николов, може да разберем, че без общото действие, каквото е спомоществователството, без взаимната подкрепа, подобни интересни четива било то от XVII в. или XIX в., не биха могли да бъдат достояние за нас днес. А този тип книги, както и редица учебници, речници, енциклопедии, преводи на чуждестранна литература и пр., ни помагат да изградим образа на възрожденския българин с неговите вълнения и интереси и да усетим непрестанния му стремеж към развитие, докато гради онова чувство у българина за принадлежност към българското общество и чувство за обединеност около редица каузи, които се вършат за доброто на всеки и за да бъдат полезни всекиму, а не за лична изгода или слава. 

А вие?

Знаете ли истории за важни личности от нашето минало, чието дело може да ни помогне за намиране на път в настоящето и бъдещето на България? 

Включете се в инициативата на програма “Моята българска история” на MOVE.BG “Държавниците”. Разкажете за делото на допринеслите за развитието на България личности.

Споделете история на нашата интерактивна карта!

Автор
още по темата

още от Моята българска история