Една история за силата и значението на братската обич

Фотография, правена края на 60-те или началото на 70-те години. На нея са всички братя и сестри на дядо Стоян Христов Маевски. Най-вероятно са на събора на село Голям Извор, който се пада винаги на Възнесение Господне (Спасовден). Снимка: Личен архив на Боряна Маевска.

Сто и петдесетата годишнина от обесването на Васил Левски продължава да вълнува читателите на програма “Моята българска история” на MOVE.BG и след формалното отбелязване на датата през февруари. 

Получихме много интересна история, свързана с Апостола и със значението на опазването на родовата памет. Историята е разказана от  Стоян, Боряна, Даря и Йово Маевски, които ни споделят за рода Маевски и неговата връзка с Васил Левски. Нашите читатели ще получат като подарък книгата  "През прозореца на едно полустолетие (1900-1950)" на Петър Карчев, предоставена от издателство “Изток-Запад”.

Ако искате и вие да спечелите книга, споделете история на нашата интерактивна карта.

Моята българска история - твоята история е нашата обща история! Сподели я сега!

Приятно чете на историята за рода Маевски.

Историята

“Посвещаваме разказа на 150 годишнината от обесването на Левски,

90 години от кончината на Христо Съйков Маевски,

на 35 години от смъртта на Стоян и Димка Маевски,

на 10 години от напускането на земния път на Христо Стоянов Маевски и

на всички споменати в разказа наши деди, бащи и техните съпруги, напуснали ни през времето!

Знаем, че сайтът Ви, се чете от българите в целия свят. Именно затова си позволяваме да напишем повече имена, с които продължаваме мислено делата на тримата братя Доко, Стоян и Христо Маевски, и баща им Съйко! Да бъде светла тяхната памет! Бихме се радвали, ако някой от отдалечилите се потомци на нашата фамилия, независимо от това в кое кътче на света живеят и четат Вашия сайт, да се обадят, да направим връзка и да продължим заедно, запазвайки здравите традиции на семейството ни! Благодарим на всички, които с труда си и старанието си запазват паметта за нашия род чиста и светла!

Повод да разкажем за историята на нашето семейство е и честването на 150 години от смъртта на една от най-светлите личности на България – Васил Левски. Негови съратници са и трима наши прадядовци Маевски, чиято история сме чували от малки, като пример за братска обич, вярност и жертвоготовност. 

Доко, Стоян и Христо Съйкови Маевски са родени в с. Голям Извор, Ловешко, и по съвсем естествен начин стават членове и съратници на Първия таен революционен комитет на Левски в Ловешко. След предателството на Димитър Общи, Доко и Стоян, заедно с баща им Съйко, биват арестувани и измъчвани, но не издават нищо.

Отдясно на снимката: корицата на книгата “Голям Извор. Страници от историята на Тетевенския край” с автор Огняна Маждракова-Чавдарова, издадена в София, 2011г. Отляво: страниците от книгата, на които е отпечатан  портретът на Христо Съйков Маевски.

Доко, който още не е бил женен, поема върху себе си цялата вина и така турците пускат на свобода брат му Стоян, който бил женен и имал шест деца, да се върне заедно с баща си Съйко при семейството си. 

Така Доко е осъден на 10 години заточение, в една мина в южна Турция. Вследствие на изтезанията и тежкия труд, губи и петте си пръсти на едната ръка. След четири години го освобождават и той се връща на село. Оженва се и си осиновява син Димитър, чийто потомци живеят и до днес в село Голям Извор. 

Снимка от книгата "Голям Извор. Страници от историята на Тетевенския край”. Вдясно се вижда фотография на Доко Съйков Маевски. Снимка: Личен архив на Боряна Маевска

Христо, третият брат, също неженен, отива в Румъния, където се учи на военно дело. Така, с румънските войски, като опълченец, участва в Освободителната руско-турска война като командир на оръдие. Въпреки, че бива канен да продължи военната си кариера в Румъния, отличен с редица отличия, той остава в България. След Освобождението Христо става един от първите заместник-кметове на София и преподавател във Военната Академия “Г.С. Раковски “. Жени се за Дона. Раждат им се три дъщери – Мария, Иванка и Анна. Да е светла тяхната памет! Те остават неомъжени.

Снимка на вътрешна корица на книгата “Левски в светлина. Лични спомени и отзвуци от спомени. Извори за биография” с автор Любомир Дойчинов, издадена в София, 1943 г. В книгата са споменати и имената на Доко и Стоян Съйкови Маевски. Снимка: Личен архив на Боряна Маевска.

Последна от сестрите, Анна Маевска, със съгласието на дядо ни Стоян Маевски и съпругата му Димитра, дарява тяхната част на къщата им в София, на адрес “Христо и Евлоги Георгиеви” 141, на създадения през 1971 година “Клуб на Големоизворци” в София. Когато през 1933 година Стоян Съйков Маевски умира, за особени заслуги към България правителството подарява за вечни времена парцел №27 в Централните софийски гробища.

Снимка на стр. 294-295 от книгата “Левски в светлина”. Подчертани са имената на Доко и Стоян Съйкови Маевски. Снимка: Личен архив на Боряна Маевска.

Историята на дядо ни Стоян Христов Маевски, вечна му памет, също е достоен пример за братска любов! Поради липса на средства, преминава пеша разстоянието от с. Голям Извор до София, което е около 100 км, за да си намери работа като обущар. Запознава се и се жени за баба ни Димитра, шивачка в модно ателие. Построяват си скромна къща, след което последователно са помагали и приютявали - двамата братя Маевски (Ѝото и Димитър) и трите сестри (Бойка, Бана и Райна), докато не си намерят работа, и не създадат свое семейство и построят къща. Трудно е да си представим какво уважение, толерантност и търпение е трябвало, за да се помогне и на петимата братя и сестри, не само с време и пари, но и с много лишения и ограничения на така скромния начин на живот.

Снимка на стр. 470-471 от книгата “Левски в светлина”. Подчертани са имената на Доко и Стоян Съйкови Маевски. Снимка: Личен архив на Боряна Маевска.

Пример за братска обич дават и нашите бащи, вечна им памет, синовете на Стоян и Димитра – Христо и Михаил Маевски. С годините почти се заличава тяхната възрастова разлика. Заедно заминават в 1949 г. за Чехия, гр. Бърно, където учат котлярство. Заедно се завръщат в София и заедно работят в един и същи завод - КЗ „Георги Кирков“ в София, през целия си трудов стаж, до пенсионирането си. Често говорят за тях като братята, които нито веднъж не са се скарали, които са били пример за любов и уважение между двама братя.

Стоян е нашият прадядо. Ние сме част от наследниците му. От Христо и Мария сме Стоян и Боряна, а от Михаил и Роза - сме Даря и Йово Маевски. Всеки от нас има деца и повечето имаме и внуци, но силата и примерът на братската обич, която сме слушали от дядо си Стоян Христов Маевски и по-късно преразказвана от бащите ни, е история, с която се гордеем всички! Ние, техните деца, сме се радвали и очаквали с нетърпение семейните сбирки и празници. Възрастните говореха, споделяха си грижите и радостите, и започваха да пеят, а ние играехме, криехме се под масата и бяхме щастливи!

В България, Маевски са сравнително малко и всички сме свързани с видими и невидими родови връзки.

Нашите деца – Стоян женен за Силвия и имат дъщеря - Христина Маевска.

Боряна Маевска и дъщерите й Мария и Анна Конц, родени и живеещи в Будапеща.

Даря Маевска има дъщеря - Росита Танева и син - Христо Теневи.

Йово Маевски и съпругата му Димитринка имат две дъщери: Лиляна и Михаела Маевски. Михаела е бронзов медалист от олимпиадата в Бразилия през 2016 г. и многократен световен шампион по художествена гимнастика, капитанът на златните момичета.

Завършваме разказа с вяра и надежда, че нашите деца ще продължат да дават пример на братска обич и уважение на техните си деца.

Нашият прадядо Христо Маевски, Бог да го прости казваше - “Каквито сме, да се не свършваме!”

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. Организираме специализираното предаване “Историци и истории”, чрез което обсъждаме важни исторически теми с доказани експерти. Предаването стимулира неидеологизираното обсъждане на нашето общо минало както и съвременното му измерение.

Програмата поддържа и и интерактивна историческа карта на България, защото в сърцето на “Моята българска история” е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история- твоята история е нашата обща история!