История на месеца: Учредяването на Българската екзархия през погледа на в. “Отечество”

Измина месец март и е време да обявим най-интересната история, изпратена от вас, нашите читатели, на интерактивната карта на програма “Моята българска история” на MOVE.BG. Това е разказът на Антон Атанасов, който ни разказва за султанския ферман, с който се учредява Българската екзархия и обявяването му във в. “Отечество” - периодично издание на българската емиграция от втората половина на XIX в. Антон ще получи като подарък от нас книгата “Забравените малцинства на Балканите”, предоставена ни от нашите приятели от издателство “Изток-Запад”.

Ако и вие знаете важна случка от ваши близки и роднини, свързана с нашето общо минало, не се колебайте да ни я изпратите на нашата интерактивна историческа карта тук. Най-добрата история за месеца ще бъде наградена с книга от нашите партньори. 

А сега приятно четене на разказа на Антон Атанасов. 

"Развитието на емигрантската ни преса може да бъде разделено на четири периода. Вестник „Отечество“, за който ще стане дума в следващите няколко страници, започва да излиза през втория период, който обхваща втората половина на 60-те години на XIX век, когато сред националните движения на Балканите настъпват редица промени.

Общи характеристики 

„Отечество“ (на рум. „Patria“) е „политически и книжевни“ вестник, който е издаван в Букурещ от Добродетелната дружина. Първият му брой е отпечатан на 25 юли 1869 г., а последният – на 17 юли 1871 г. Мотото му е „Работи и се надявай“. Излиза всеки петък, като традиционно съдържанието му е на български и на румънски, но в някои случаи има и текстове на френски. С четири страници е, като на първата и втората се публикуват статии, свързани с учебното дело, църковната борба и Източния въпрос, а на третата и четвъртата – новини от чужбина, дописки на българи за това, което се случва в различните краища на Османската империя, полемика с други вестници, различни съобщения и художествена литература. Първоначално е печатан в печатницата на К. Н. Радулеску в Букурещ. Впоследствие Добродетелната дружина закупува преса от Виена и създава Българска народна печатница „Отечество“, която започва да печата вестника след 1 август 1870 г. Желаещите да го получават в продължение на една година трябва да заплатят 20 нови гроша, ако живеят в Румъния, 1 лира, ако са в Османската империя или Сърбия, 12 фиорина, ако са в Австрия, и 8 рубли, ако са в Русия. На фона на повечето вестници, които не разполагат с място, в което да бъдат съставяни, и това се прави в самите печатници, той разполага не само с редакция, която се намира на Калеа Вергулий № 6, но и с администрация, която първоначално е на пияца Св. Антон № 14, а по-късно – на ул. Габровени № 49. Причината за спирането му не е финансова, а е свързана по-скоро с това, че не е особено популярен.

Издатели

Отляво е Евлоги Георгиев. Отдясно е Христо Георгиев. Снимки: Дигитален архив на национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.

Вестник „Отечество“ се издава по инициатива на Добродетелната дружина – първата политическа организация на българската емиграция, която възниква през 1853 г. в Букурещ. В основата ѝ стоят братята Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Мустаков, Константин Чокан, Михаил Кифалов и други. Членовете ѝ са активни дейци на просветното, културното и църковното движение. По отношение на българския национален въпрос се водят от руската външна политика. Противници са на революционното му решение и въоръжените начинания и искат свободата на българите да се осъществи по мирен път и посредством реформи. Защитават идеите си на страниците на вестник „Отечество“, който често влиза в конфликти с издаваните в Букурещ вестници „Тъпан“, чийто редактор е Иван Мънзов, „Народност“, чиито редактори са били Иван Богоров, Иван Грудов и Иван Касабов, „Свобода“, чийто редактор е Любен Каравелов, и донякъде с „Дунавска зора“, който се издава от Добри Войников в Браила.

Редактори

Отляво е Пантелей Кисимов (1832-1905). Отдясно е Добри Войников (1833-1878). Снимки: „Уикипедия“.

С изключение на последните си няколко броя, които са редактирани от Добри Войников, „Отечество“ се издава под редакцията на Пантелей (по-известен като Пандели) Хаджигеоргиев Кисимов. Той е роден през 1832 г. в Търново в заможно търговско семейство. Учи в местното училище и в продължение на дванайсет години работи заедно с баща си. Става доброволен разпространител на вестниците на Георги Раковски, на в. „България“, на „Цариградски вестник“, на сп. „Български книжици“ и на сп. „Мирозрение“. Подозиран е, че участва в подготовката на няколко въоръжени акции. Това го принуждава да напусне родния си град и през следващите десетина години да живее в Букурещ, Болград и Плоещ. В края на 1866 г. пише брошурата „България пред Европа“, с която иска да привлече вниманието на европейската общественост към българския национален въпрос. Няколко месеца по-късно става автор на основния текст на издадения от Тайния български централен комитет Мемоар до султана и до Великите сили, който предлага създаването на подобна на Австро-Унгария дуалистична българо-турска империя. Впоследствие е близък до Добродетелната дружина и става редактор на вестник „Отечество“.

В. Отечество, Букурещ, г. І, бр. 33, 13 март 1870 г.

„Отечество“ е вестник, чиито страници традиционно се разделят на две колони. Едната от тях (обикновено лявата) представя информацията на български, а другата (обикновено дясната) – на румънски. Наименованието, мотото и статиите са и на двата езика, а профилът, времето и мястото на издаване, цената на годишния абонамент и името и адресът на човека, до когото трябва да се изпраща кореспонденцията, са на български. Прави впечатление, че в тридесет и третия му брой, който е отпечатан в печатницата на К. Н. Радулеску в Букурещ, статиите и съобщенията на първите три страници са представени и на румънски, а съдържанието на четвъртата страница е само на български.

Броят, който разглеждаме, до голяма степен припокрива темите, върху които „Отечество“ концентрира вниманието си – учебното дело, църковния въпрос, положението на българите във и извън Османската империя, случващото се на Балканите и в Европа, полемиката с други вестници и художествената литература.

На първата страница е публикувана молба от Настоятелството на Добродетелната дружина до редакцията на вестника, съгласно която в същия брой е представен годишният финансов отчет на училището и болницата „Св. Козма и Дамян“ в Търново. Макар и накратко, е коментиран църковният въпрос. Доколко вярна е информацията за съдържанието на фермана за учредяването на Българската екзархия ще стане дума в същинския анализ. Поставено е и началото на най-дългата статия в броя. Тя е озаглавена „Гражданска добродетел“ и обхваща изцяло втората и малко от третата страница. От текста разбираме, че по този въпрос е писано и в осемнадесетия брой на вестника и това се явява неговото продължение. Изказана е тезата, че народи като българския, които нямат собствена държава и са назад в развитието си, могат много бързо да се образоват в научната и в политическата сфера, като преведат готовите трудове на останалите народи, които са извървели пътя на Просвещението. В този ред на мисли е публикувано и словото на френския политик Жул Фавр, който е известен на автора с речите си за правата и задълженията на гражданина, които е изнасял в Париж и са били добре приемани от повечето хора. Основното му виждане, че не е достатъчно някой да иска свободата, а трябва и да е достоен за нея, тоест да е почтен човек, е предадено в курсив, за да привлече вниманието на читателите.

На останалата част от третата и на малка част от четвъртата страница е обсъден въпросът за земята на българските колонисти в Бесарабия. За да се изясни ситуацията, първоначално са припомнени историческите обстоятелства, които са допринесли за големия брой българи там. Описано е, че всяко семейство разполага със собствена земя и че самите колонии притежават други, общи земи, които са законно техни съгласно приети през годините решения на руското, молдовското и румънското правителство (в зависимост в чии граници са се намирали). Става ясно, че статията е провокирана от зададените в Румънския парламент въпроси от депутата от Болград Г. Хорозов, свързани с намерението на румънското правителство да усвои личните земи на колонистите. Оказва се, че за да запазят собствеността си, българите трябва да се обърнат към съда, който според автора ще е на тяхна страна.

Отляво е Милан Обренович (1854-1902). Отдясно е Карол I (1839-1914). Снимки: „Уикипедия“.

На четвъртата и последна страница на вестника са представени материали, които засягат събития и личности от различни краища на Балканите, Европа, а донякъде и на света. Преведена е част от статия на българския учен Г. И. Иванов, публикувана в брой 39-ти и брой 40-ти на „Новорусийски телеграф“ и оборваща твърденията на професор Г. Григорович, че българският език почти не се използва в Бесарабия и местните български училища и че числеността на българите там е малка. Накратко са описани и събития, свързани със Сърбия. Авторът на българския текст за тях на няколко пъти признава, че при съставянето му се опира на румънската преса. Хвали сръбския княз Милан Обренович и начина, по който той се противопоставя на Османската империя, тъй като с маршрута на строената от него железопътна линия се накърняват интересите на страната му, и го дава за пример на румънския княз Карол I. Изданието е легално и е голяма вероятността, за да не се създаде напрежение между него, румънците, които го четат, и местната власт, тези думи да са причината тази страница да е само на български. Отделено е и място за полемика с други вестници. Под предлог, че в Букурещ се разпространява анонимна брошура, насочена срещу онези, които „разделят българския народ“ (има се предвид противниците на Добродетелната дружина, които са защитници на революционното решение на българския национален въпрос), „Отечество“ не пропуска възможността за пореден път да се конфронтира с „Тъпан“. С едно или две изречения е споменато за прокарването на Суецкия канал, конфликт между гърци и египтяни в Порт-Санд, времето на остров Кипър, борбата между отделните фракции на арменокатолиците в Цариград, папския събор в Рим и отношенията му с Франция. Не е забравено и художественото слово - на края на вестника е поместено стихотворението „Приятностите на селския живот“. За съжаление, авторът му е обозначен само с инициалите си – „П. И. Ст-в“.

Критичен анализ

Султан Абдул Азис (1830-1876). Снимки: „Уикипедия“.

На първата страница на тридесет и третия брой на вестник „Отечество“ е публикувана статия, в която са описани някои от клаузите на фермана на султан Абдул Азис за учредяването на Българската екзархия. Кратка е по обем, информацията е предадена ясно, без излишни епитети, но шрифтът е един и същ и липсва заглавие, което да привлече вниманието на читателите. Авторът е неизвестен, макар че може да се предположи, че това е редакторът. Не са ясни и източниците му. Самият той пише, че пощата от Цариград, благодарение на която българите отвъд Дунав имат възможност да прочетат издаваните в османската столица български вестници, не е пристигнала и че става въпрос за частни свидетелства, които се надява да са точни.

Авторът твърди, че църковният въпрос приключва с издаването на фермана от 27 февруари 1870 г. Това не е така, тъй като в следващото десетилетие църковната борба продължава, макар че преминава в друга фаза, но е обяснимо предвид огромното значение на документа за движението за самостоятелна българска църква. Той съдържа единадесет члена, но в статията са описани само някои от клаузите му. Споменато е, че под властта на Цариградската патриаршия остават Пловдив и Варна и прилежащите им съответно 8 и 17 села, че населението на смесените епархии в Македония и Тракия ще има възможност да реши към диоцеза на коя от църковните структури да се присъедини, че Българският екзарх и Българският архиерейски събор ще пребивават в цариградския квартал „Фенер“ и така ще бъдат близо до Високата порта, което според автора е най-важното, и че Българската църква ще е полунезависима, тоест ще взима светото миро от Патриаршията и главата ѝ ще трябва да споменава името на Вселенския патриарх.

Отчасти тези твърдения отговарят на съдържанието на фермана, въпреки че той е доста по-подробен и сред тях има някои неточности. Реално в диоцеза на Вселенския патриарх остават Пловдив и прилежащите му 9, а не 8 села, Варна и прилежащите ѝ 20, а не 17 села, но и Станимашката каза, Анхиало, Месемврия и крайморските села в Созополската епархия. В султанския ферман се дава възможност на всички епархии, а не само на тези в Македония и Тракия, да се присъединят към Българската екзархия при съгласие поне на две трети от православното им население. Статутът на българската църква спрямо Цариградската патриаршия и неодобрението на Вселенския патриарх са правилно предадени, но е интересна категоричната позиция на автора, че най-важното във фермана е, че седалището на Екзарха и на Синода ще е близо до османското правителство. Вероятно причината за това е възможността за лесна и бърза комуникация със султана и подобряване на положението на българите в империята.

Заключение

„Отечество“ е вестник, който традиционно следи развитието на църковния въпрос и това, че в тридесет и третия му брой е представен ферманът за учредяването на Българската екзархия, е напълно логично. Статията не може да бъде източник за официалното съдържание на този документ, тъй като той не е предаден дословно, а в споменатото има някои неточности, но може да се използва от учени, които искат да изследват как българите, които са съвременници на събитията, подреждат по важност клаузите в него."

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие.

В сърцето на “Моята българска история“ е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история - твоята история е нашата обща!