Информацията за фестивалите е откъслечна и оскъдна, а това е голям проблем

Интервю с Мария Русева, изпълнителен директор на Българска фестивална асоциация


От МOVE.BG, публикувана на 17 октомври 2017

Мария Русева е професионален музикант (преподавател в НМА “П.Владигеров”, диригент и пианист на различни формации) и културен мениджър. През последните 6 години има над 20 спечелени и успешно реализирани проекти и стипендии в областта на професионалното музикално изкуство, включително интердисциплинарни проекти, финансирани по различни програми на Столична община, Министерство на културата, Национален фонд Култура и др. След като се включва като доброволец в Българската фестивална асоциация (БФА) през 2015 г., интересите ѝ към фестивалния мениджмънт се задълбочават и през 2016 г. е назначена за изпълнителен директор. Тя съдейства за разработването на програма “Фестивали” към НФК, участва в работни срещи в Министерство на кулурата, Министерство на туризма, Министерство на външните работи, Столична община; координира различни проекти на БФА, включително партньорството по проекта на Европейската фестивална асоциация (ЕФА) Европа за фествалите – фестивалите за Европа (ЕФФЕ) и др.

 

През какви механизми БФА работи за “утвърждаване и разпространение на имиджа на фестивалите като важен фактор за културното, социалното и икономическо развитие на градовете и регионите”, както е упоменато в мисията на асоциацията?

 

В последните години в България се забелязва повсеместен прираст на фестивали от всякакво естество. Този факт показва осъзнаване на тяхната значимост и полза като културна, артистична и социална форма. За съжаление, това осъзнаване идва по-скоро от страна на независимите културни оператори, вкл. НПО-сектора, както и от страна на публиките, но не и като резултат от държавните и регионални културни политики (с малки изключения – например община Варна). Следствие от това недооценяване е липсата на съобразено със спецификите на фестивалната форма публично финансиране, което вкарва организаторите в голяма несигурност по отношение на устойчивостта на техния продукт. Така често артистичният елемент се осакатява, възпрепятства се конкурентноспособността като на практика почти ги лишава от възможност за навременна и адекватна реклама. Един от основните проекти на БФА в тази посока беше “Българо-норвежко партньорство за прозрачна и ефективна публична подкрепа на културния сектор в България”, по програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Щастливи сме, че в следствие на докладите по проекта и препоръките, които БФА даде тогава, се отвори самостоятелна програма за финансиране на фестивали в НФК. За съжаление, тази програма не се захранва финансово и към момента е само административен факт. Но това показва едната посока, в която БФА работи не само за своите членове, а за фестивалния сектор въобще – оказване на влияние върху държавните и местни културни стратегии в подкрепа на фестивалите. Успехи в тази посока постигнахме преди време със СПК. Нашата експертиза е често търсена и в този смисъл чисто институционално представляваме сектора.

 

Втората линия, по която работим в последните 2 години е сътрудничеството с туристическия сектор и смятам, че все повече представители на този бизнес, а отчасти и представители на Министерство на туризма, вече разбират значимостта и ефективността на фестивалите като туристически продукт. Досегашните срещи показват, че туроператорите са отворени за партньорства, но очакват поканата да дойде от страна на фестивалните организатори още на ниво планиране. Мисля, че тук има много перспективи и БФА продължава да работи за тяхното реализиране.

 

Съществува ли активен обмен на добри практики между организаторите на фестивали в България, въобще ползотворна комуникация между тях?

 

Моите наблюдения са, че все още фестивалните организатори са доста затворени за колаборации с други представители на сектора, особено що се касае до утвърдените фестивали с изградено име. Това донякъде има своите основания, защото всеки фестивал има своя творческа визия, своя традиция, разпознаваема за публиката, минал е през своя „трънлив път“ и ревностно пази автономността си, която в крайна сметка го отличава от останалите културни събития. Но това е, защото масово под обмен на добри практики се разбира обмяна на съдържание (content exchange), който може би е само частично подходяща форма в случая.

Много по-съществено и продуктивно би било, да се прави съвместно годишно планиране с цел да се координират различните фестивали и по този начин не само да не „крадат“, но и да обменят публиките си. Отделно фестивали от различни сфери могат да помислят за съвместни дейности, отново с цел разширяване на аудиториите си. Ние се стремим към това В БФА - именно изграждането на професионални мрежи, каквато е нашата, са правилните стъпки в посока на ползотворната комуникация. Мисля, че последното трябва да бъде приоритет и да се изразява в чести срещи, кръгли маси, поставяне на проблематика и опит за общо решаване на проблемите. Изобщо консолидирането на сектора е първа грижа и в някои области резултатите от подобни инициативи са вече видими.

 

Какви тенденции и зависимости наблюдавате между качеството и количеството на българските фестивали?

 

Този въпрос ме занимава от доста време и честно казано ми е дори болезнен. Преди време си направих едно лично проучване – нещо като мапинг, базиран изцяло върху наличната онлайн информация за фестивали в България. Движих се по списък на общините (почти 300 на брой) като се опитвах да обхвана всички резултати, които намирам за последните 2 години. Останах потресена колко много други формати като спортни турнири, карнавали, но най-вече селски сборове, са се преименували на фестивал, а също така какъв е тематичният обхват на събитията. Ако счетем това за представителната извадка (а друга такава няма), излиза, че основно фестивалите в България са фолклорни (дотук – добре!) и кулинарни, при които вариациите са безкрай. Разбира се всичко това щеше да е напълно приемливо, ако на практика тези събития не представляваха в същността си търговски изложения на различни производители.

Наред с това се зараждат и изключително качествени събития - било то тясно професионални или пък с широк обществен обхват и засилен социален елемент. Ето как се изправяме пред предизвикателството да оценяваме фестивалите и тук е необходимо да се формулират критериите за това - художествена стойност, концепция, достъп до аудитории и т.н. Много е трудно да се прави стандартизиране в изкуството, но според мен трябва да има някаква избирателна пропускливост, някаква експертно изготвена рамка и марката „фестивал“ да се използва след одобрение.

 

Експлоатира ли се достатъчно потенциала на градската култура и съвременното изкуство във фестивалния ни живот?

 

Много зависи къде... Ако говорим за фестивал в малко населено място се експлоатира максимално, дори и само поради липса на алтернатива. Ако говорим за големите градове, бих казала, че по-скоро има преексплоатация на определени точки и тотално неглижиране на други. Това много зависи и от конкретното изкуство, ако говорим за художествени фестивали. Затова аз съм противник на унифицирането на приоритети – не са приложими и понякога водят до изкривяване. Тук отново опираме и до финансирането, и до комуникацията (или по-скоро липсата й) между отделните звена/изкуства/организатори в сектора. Веднага ще дам пример – за да организираме на открито събитие със съвременна експериментална музика е необходим огромен финансов ресурс – може да е потребен роял, озвучаване, осветление... Това е непосилно за един фестивал, който до последния момент не знае какво финансиране ще получи. И повечето организатори се отказват от тези идеи на ранен етап. Същевременно особено в София вече има огромен брой алтернативни пространства, които обаче са скептични към класическите форми на изкуството, а това е много важен път за обмяна на аудитории. Затова бих обобщила, че има още много какво да се желае, но е важно на локално ниво да се създадат условията за по-активно използване на градската среда и то не от организаторите на събития, а от хората, които отговарят за градската среда.

 

Отворена ли е Българската фестивална асоциация за млади, прохождащи фестивали? Как се става член и какви преимущества дава това?

 

Процедурата по прием на нови членове в БФА е изключително опростена и достъпна за всеки желаещ: изпраща се запитване, към което се прикрепят всякакви материали, представящи фестивала – концепция, аудио-визуални материали – всичко това по преценка на организаторите. Отделно е необходимо да се представи документ, от който ясно се вижда, че организацията, която стои зад фестивала е взела решение за включване в БФА. Последното е много важно, т.к. сме имали случаи на “самозвани” организатори. Тази документация, напълно достатъчна в електронен вид, се отнася до членовете на УС, които взимат решение дали фестивалът е подходящ за член на асоциацията. Водещи критерии тук са художествено ниво (ако фестивалът е професионален), обхват на включване на общността (ако фестивалът е любителски), партньорства. От голямо значение е, че всички членове на УС са фестивални директори и имат нужната експертиза, за да видят потенциала на едно събитие, дори то за момента все още да не се е развило достатъчно.

БФА е единствената професионална фестивална мрежа в България и благодарение на работата ни дотук е институционално призната, търсена. В този смисъл едно от най-съществените преимущества за нашите членове е престижът, предимството при проектно финансиране, застъпничеството пред общини и министерства – това се е налагало.

Друга практическа полза от членството в БФА е колективното членство в Европейската фестивална асоциация (ЕФА), достъп до техните събития, преференциални цени за обучителни ателиета и т.н.

 

Разкажете малко повече за ателиетата за млади фестивални мениджъри, които организирате.

 

Всъщност, това е до момента най-голямата ми заслуга като изпълнителен директор на БФА и това лято се проведе първото такова Ателие – т.е. не можем да говорим за ателиеТА все още. Мотивацията дойде от няколко страни. Например - желанието асоциацията да бъде припозната и от млади, прохождащи фестивали, за които стана дума по-горе. Благодарение на финансовата подкрепа на община Варна, където се проведе обучението, успяхме да осигурим транспорт, настаняване и безплатно участие на кандидатите. Това беше една от другите мотивации. Такива Ателиета ЕФА организира от много години, но те са с доста висока такса и са непосилни за повечето фестивални мениджъри у нас. Досега от българска страна участниците се броят на пръсти и са били подкрепяни от БФА, за да заминат (обикновено дестинациите са доста атрактивни – Тайланд, Китай). Затова наша цел беше да направим подобно обучение в България и да осигурим равен достъп на организации с по-малък ресурс. Това даде резултат – близо 25 участника се включиха и държа да подчертая, че почти нямаше наши членове сред тях. Това отново го казвам по повод на предходния въпрос. Беше важно за нас да насочим внимание към актуална проблематика във фестивалния мениджмънт - посоката на поставените теми и подбора на лекторите беше съобразена с нуждите, които сме идентифицирали засега: онлайн маркетинг и инструменти за промотиране на фествалите и културните продукти въобще; технологии и иновации; изграждане на професионални мрежи и партньорства; екологични практики; отглеждане на публики. Това бяха три интензивни дни с включени тренинг-модули, интерактивни упражнения и сесии „очи в очи“. Обратната връзка, която имам и от лектори и от участници е, че в това има много голям потенциал и всички се надяваме Ателието да се превърне в ежегодно.

 

Разполагате ли с интересни данни по отношение на фестивалите, които се провеждат на малки населени места и отдалечени извънградски райони?

 

Засегнах този въпрос по-горе. Но пак подчертавам, че информацията за фестивалите е откъслечна, оскъдна, централизирана и това е голям проблем. Необходимо е да се изготви единна национална фестивална карта или календар – без информация и данни трудно може да се върви напред.

 

Проект „Иновативните фестивали - за хората, икономиката и умните градове“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа 2017 от  фондация МОЖЕ.БГ, в партньорство с ОКИ Дом на културата "Искър" и Фондация " Бауерзакс".

Мненията и/ или заключенията, изразени в материала, не представляват официално становище на Столична община.

Автор
още по темата

още от Решения за България: Култура