България се издига от 54-то до 50-то място по конкурентоспособност според годишния доклад на Световния икономически форум

Иновациите са сред основните предизвикателства пред развитието на конкурентоспособна България


От МOVE.BG, публикувана на 29 септември 2016

Десетгодишният спад в отвореността на икономиките на всички етапи на развитие представлява риск за способността на страните да растат и да създават иновации, твърди Глобалният доклад за конкурентоспособност 2016-2017. Докладът е годишна оценка на факторите на производителността и просперитета в 138 страни. Паричните мерки за стимулиране, като количествено облекчаване, не са достатъчни, за да се поддържа растежът и трябва да бъдат придружени от реформи, водещи до по-голяма конкурентоспособност.

"Намаляването на отвореността на световната икономика е в ущърб на конкурентоспособността и затруднява световните лидери в постигането на устойчив и всеобхватен растеж", каза Клаус Шваб, основател и изпълнителен председател на Световния икономически форум.

Основните двигатели на конкурентоспособността като инфраструктура, здравеопазване, образование и добре функциониращи пазари продължават да бъдат важни.

Същевременно данните в Индекса за глобална конкурентоспособност предполагат, че ефективността на една нация по отношение на технологична готовност, сложност на бизнеса и иновациите е също толкова важна за конкурентоспособността и растежа. Както Хавиер Сала-и-Мартин, професор по икономика в Колумбийския университет, казва: "Интересът към икономическия растеж идва от факта, че той е изключително важен за подобряване благосъстоянието на хората. Докладът за глобалната конкурентноспособност ни помага да разберем двигателите на растежа и настоящото издание идва в момент на застой на производителността - основен фактор за бъдещ растеж. "

Сблъсквайки се с предстоящия Брекзит и геополитическите кризи в региона, Европа се намира в критично състояние в много отношения. Независимо от това, регионът, който включва ЕС-28, Исландия, Норвегия, Швейцария, Балканите и Турция все още се представя над средното глобално ниво по отношение на конкурентоспособността (4.72 е средната оценка в Европа в сравнение със средна оценка от 4.11 сред останалата част от света). Това е възможно благодарение на група от регионални лидери, сред които Швейцария, която е начело на световната класация за осма поредна година. В топ 12 се включват още седем европейски държави: Холандия (4), Германия (5), Швеция (6), Обединеното кралство (7), Финландия (10), Норвегия (11), и Дания (12).

Въпреки че европейските икономики продължават да доминират в челната десятка, остават тревожни регионалните различия между северната и южна част на континента. Испания се е подобрила с една точка нагоре до 32, Италия е паднала с едно място до 44, а Гърция се е вдигнала с пет пункта до 86 място. Франция, втората по големина икономика в Еврозоната, се изкачва с едно място до 21-ва позиция. За всички икономики в Европа, поддържането и подобряването на нивото на просперитет ще зависи до голяма степен от способността им да прилагат иновации и да развиват уменията на човешкия си ресурс.

Въпреки, че най-развитите европейски държави експериментират в почти всички области, има големи различия в представянето по региони в няколко отношения. Най-голямата разлика е в макроикономическия стълб и е отражение на факта, че регионът се възстановява неравномерно от световната финансова криза. Средното представяне на Европа е най-слабо в областта на иновациите: страните от региона са ясно разделени, със значително разминаване между оценката на иновациите за Северна и Западна Европа в сравнение с Централна, Източна и Южна Европа.

Засилването на усилията по отношение на иновациите ще бъде от решаващо значение за запазване на настоящите нива на просперитет.

Европа може също така да очаква висока възвращаемост от насочването на своите ресурси за насърчаването на таланта. Обединеното Кралство в момента все още е най-атрактивната дестинация за таланти в ЕС, въпреки че вотът в подкрепа на Брекзит създаде значителна несигурност по отношение на условията, при които работници от страни от ЕС ще могат да участват в икономиката на Великобритания в бъдеще. Нещо повече, броят на кандидатстващите европейци в британските университети може потенциално да намалее на фона на несигурността по отношение статута на тези кандидат-студенти и последващия достъп до пазара на труда в Обединеното Кралство. Други европейски дестинации също губят своята привлекателност. В действителност едни от най-големите спадове в Индекса са свързани с Франция и способността й да привлича и задържа талант.

Общата и в частност младежка безработица все още остава висока в целия регион. Въпреки това добри практики в тази област съществуват на континента - в страни като Швейцария и Дания, които постигат баланс между високата гъвкавост на пазара и стабилни системи за социално осигуряване. Много европейски страни трябва да наваксат през следващите години по отношение ефективността на пазара на труда, като нивото на постигнатото чрез реформи включване ще зависи в голяма степен от тяхното изпълнение.

Как се представя България?

Като част от доклада беше проведено проучване, за целта на което респондентите бяха помолени да изберат петте най-проблемни фактора за правене на бизнес в страната им. Въпроси като неефективната държавна администрация, нестабилността на правителството и приеманите от него политики остават назад в класацията на най-проблемните фактори за правене на бизнес. Дългосрочните ефекти на политическата нестабилност, които бяха в топ пет за България през миналата година все още са от голямо значение и днес, но са отстъпили пред по-належащите проблеми като корупцията и неефективността на работната ръка. Най-проблематичният фактор за България в проучването е корупцията, която се е предвижила от второ място през изминалата година.  Веднага след корупцията се нарежда недостатъчно ефективната работна ръка - проблем, идентифициран от работодателите и бизнесите, които сигнализират за него от известно време насам. Необходимо за справянето с този проблем е тясно сътрудничество между образователните институции и работодателите за подобряване подготовката на студентите и   за запълване на пропуските между уменията и знанията на завършилите и потребностите на икономиката и бизнеса. Това ще улесни работодателите при намирането на подходящите хора за позициите, които изискват висока квалификация. Освен корупцията и недостатъчно образованата работна сила, ръст се наблюдава и при проблемите с работната етика, неефективната инфраструктура и данъците.

Инфраструктурата остава недостатъчно ефективна, но се наблюдават някои малки подобрения  както в цялостното й качество, така и в отделните транспортни съоръжения. Покачването от номер 72 в световната ранглиста на номер 70 най-вероятно се дължи на интензивните инвестиции в пътната инфраструктура. Ефективността на пазара на стоки също е претърпяла подобрение в класирането и се е качила до номер 57 от номер 61 през 2015 г. Достъпът до финансиране е бил най-голямото предизвикателство за интервюираните през миналата година. Днес това не се счита за такъв проблем благодарение на нарастващите възможности за финансиране като бизнес ангели, стартъп акселератори и фондове за рисков капитал. България се е подобрила в сферата на бизнес усъвършенстването и иновациите. Въпреки това, в сравнение с останалата част от Европа и Северна Америка, България все още остава далеч от най-добрите в областта на иновациите. Независимо от факта, че имат технологичната готовност, българите все още изпитват трудности да трансформират тази готовност в реални резултати, като приложими иновации, развитие на клъстери, подобряване на качеството на научните изследвания и развитие.

Два стълба от Индекса са се влошили за България през изминалата година – макроикономическите показатели, които включват бюджетен дефицит, брутни национални спестявания, инфлация, държавен дълг и кредитен рейтинг на страната, както и здравеопазването и начално образование. Възможните причини за спада включват националния дълг, който се е удвоил в сравнение с нивото си от 2011 г. Тогава той е бил 12,8 милиарда лева, а днес е нараснал до 23,4. По отношение на здравеопазването и образованието – в това число качеството на началното образование, въздействието на заболяванията върху бизнес средата, детската смъртност и продължителността на живота, влошаването най-вероятно се дължи на противоречивите и неслучващи се реформи в двете области. В сравнение с останалите страни от ЕС, нивата на детска смъртност в България са много по-високи, заедно със сравнително по-кратката продължителност на живот на българите. Една от възможните причини за последното може да се търси в неотдавна публикувания доклад на ООН, в който България е на второ място в света по смъртни случаи в резултат на лошия въздух, а София е най-замърсената европейска столица.

Страната ни се представя най-лошо в способността си да привлича и задържа таланти

Показатели, които изтъкват проблема с изтичането на мозъци в Източна Европа, и в частност България. Престъпността продължава да бъде основна пречка пред инвестициите наред със съмнителните права на интелектуална собственост и липсата на желание у мениджърите да делегират правомощията си.

В заключение докладът показва, че България има потенциала да расте и да се развива -  налична е технологична готовност, инфраструктурата постепенно се подобрява, възможностите за финансиране се увеличават, но повече усилия трябва да бъдат инвестирани в превръщането на този потенциал в реални подобрения по отношение на икономическия растеж и развитие, конкурентоспособността и иновациите като двигател на дългосрочен просперитет. Имайки предвид, че инвестициите са от решаващо значение за нашата икономика, е абсолютно необходимо да се обърне внимание на ключовите проблемни фактори за правене на бизнес в България, като тези данни могат да бъдат полезен инструмент за препоръки за действия, които да бъдат предприети от съответните институции. Данните подчертават необходимостта от бързо взимане на мерки за осъществяване на диалог между правителството, от една страна, и гражданското общество и бизнеса, от друга. Въпреки че ЕС събира някои от най-конкурентноспособните икономики в световен мащаб, намаляването на разликите между най-слабо и най-силно конкурентните икономики в Европа остава от решаващо значение. В България трябва да работим, за да преминем към икономика, основана на знанието, с фокус върху институциите, таланта и иновациите.

Приоритетната подкрепа на бизнеси, базирани на иновативни и дигитални технологии е път към развитие на конкурентоспособна икономика и благоденствие за хората. За подкрепата на такова развитие в България работи инициативата EDIT.BG.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Решения за България: Digital