Щрихи из миналото на село Гюльовца

Ученичката Данайа Живкова Иванова ни разказва историята своето родно място - китното селце Гюльовца.


От Моята българска история, публикувана на 14 февруари 2020

Близо до древния град Несебър, в полите на Стара планина, се е сгушило село с магичното име – Гюльовца. Тук въздухът дори и през зимата ухае на рози, а ромонът на река Хаджийска сякаш ни нашепва за отминалите събития, с които е наситено героичното и трагично минало на селото.

За историята на родния си край ни разказва един от читателите на програма “Моята българска история” на MOVE.BG -  ученичката от пети клас Данайа Живкова Иванова. За нея небето над родното Гюльовца е синьо и прекрасно, въздухът е наситен с мирис на билки и цветя, а вековните дървета в парка са символ на мъдрост и сила – преки свидетели на далечното минало.

Всеки от вас може да ни изпрати история на нашата интерактивна карна myhistory.bg, за да запазим спомена за нашето общо минало.

Приятно четене на историята на село Гюльовца, разказана от Данайа Живкова Иванова: 

“Долината на река Хаджийска е заселена от дълбока древност - свидетелство за това са могилните гробници, разположени по цялото протежение на долината. Археолозите намират останки от керамични съдове в местността „Деляните“. През XVI век в планината започва строежът на укрепленията „ Малкото кале“ и „Голямото Кале“. Според някои сведения те са съществували още от римско време и тогава са били само ремонтирани. Работниците на строежа са българи, насилствено събирани от Северна България и превърнати в роби. Строежът, който е продължил няколко години, остава недовършен, тъй като според преданието беят е убит, както и стражата от еничари. Работниците се разбягват, като някои се завръщат по родните места, а други слизат в полето, където е имало турски чифлик.

Те се заселват там, с което се слага началото на селото. Започват да наричат селото Кюлелер, което означава „селище на роби“. Господарят на чифлика посреща добронамерено пришълците, тъй като те владеят по няколко занаята и това е в негова изгода. Той им раздава по едно парче земя и им позволява да създадат свои семейства. Заселват се и семейства от по-далечни краища на българските земи като семейството на Иван Терзията - Коджа Иван. Той слага началото на един от най-големите родове в селото.

През XVII век долината река Хаджийска е засята с маслодайни рози, донесени от Анадола. Полето около селото се е изпълнило с розови храсти и започнало производство на розово масло. Селото се замогва и става едно от най-хубавите в околността. Когато розите цъфтят, цялата околност се изпълвала с аромата им. От тогава започнали и да му викат Гюлелер

Селото развива розодобивен поминък, до времето когато започват кърджалийските грабежи. Село Гюльовца е многократно ограбвано, опожарявано, а населението е избивано. Казаните за розово масло са разграбени и само розовите храсти останали дълги години да дивеят из полето. Когато всичко било разграбено, разбойниците започнали сами да се избиват. 

Има една местност в близост до селото, която се нарича Джамалски гробища. Там две разбойнически банди се сблъскват и битката се превръща в масово клане. Мястото било осеяно с трупове на убитите, откъдето идва и името на местността. След кърджалийските грабежи селото се възстановява трудно и поминъкът с рози не е възстановен. 

По време на Руско-турската война от 1828 г., когато войските на ген. Дибич минават през Дюлинския проход в посока Айтос и продължават през полето на село Гюльовца, мундирите им стават на дрипи от розовите храсти, с които е било обрасло полето. След изтеглянето на руснаците много българи, които са им помагали, са били принудени да бягат. Заедно със семействата си те се изселват в Бесарабия, където основават български села.

Данайа Живкова Иванова

Полъхът на Възраждането не отминава и село Гюлелер, където още през 1871 г. се открива училище. По време на Балканската война от 1912 г. всички годни да носят оръжие мъже са мобилизирани и пратени да воюват за освобождението на поробените си братя. След края на двете войни – седем убити мъже и много ранени. В памет на жертвите е изградена чешма със седем корита, като на всяко корито е изписано името на войник, паднал за Отечеството.

Година след Първата национална катастрофа, България е отново въвлечена във война. Един от полковете, изпратени за Добруджанския фронт, минава през Гюльовца. Пътят за Варна през Дюлинския проход минавал по коритото на Бяла река. В момента, когато войниците се намирали в коритото на реката, завалява пороен дъжд, реката приижда и повлича хора, коне и снаряжения. Премръзнали и мокри, войниците отсядат в селото. Населението от жени, старци и деца ги приютява, За съжаление, измежду войниците е имало болни от коремен тиф и в селото пламва епидемия. Голяма част от хората измират.

Когато войната приключва, войниците се завръщат по домовете си, много от тях инвалиди. Една голяма част от тях е трябвало да останат пленници според клаузите на примирието. Тези, които са оставени на милостта на гърците, са изтърпели нечовешки мъчения и повечето от тях не доживяват освобождението си.

През Втората световна война от село Гюльовца загиват петима души. В парка на селото има поставена паметна плоча, която в момента се намира в центъра."

Черквата в селото в наши дни.

Сподели история

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Споделете история на нашата интерактивна карта!

Прочетете и историята на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Гюльовца - най-старото училище в община Несебър.

Автор
още по темата

още от Моята българска история