История на месеца: каменният страж на Кукленския манастир

Разказът на Сребрина Куманова за манастира “Свети безсребреници Козма и Дамян” край Пловдив е най-добрата история за месец октомври в играта ни с издателство “Изток-Запад”.


От Моята българска история, публикувана на 7 ноември 2019

Сребрина Куманова, един от читателите на програма “Моята българска история” на MOVE.BG, ни изпрати много интересна история за нашата интерактивна карта. Сребрина разказва за един турски валия, битката да спаси дъщеря си и обета към едни български манастир в знак благодарност. Този манастир е обителта “Свети безсребреници Козма и Дамян”* - една историческа и архитектурна перла, разположена на 4 км. от град Куклен, Пловдивска област. 

Историята на  Сребрина  за каменния страж на кукленския манастир печели наградата в месечната ни игра с издателство Изток-Запад. Наградата за октомври еБогомилите и презвитер Козма от екзарх Стефан (1945-1948).

Всеки от вас може да ни изпрати история на myhistory.bg и да участва в играта за месец ноември. Най-интересната история ще получи книгатаРазчетени послания. Символи и реликви от българските земина Христо Буковски.

Приятно четене! 

“Отворят ли се широките порти на Кукленската света обител се навлиза в едно древно, свято и уникално пространство, наситено с духовност и история. Дирите му се губят назад във времето - в Античността, когато славните ни тракийски деди са идвали тук да дирят изцеление в лековитите води на извора. Знайни и незнайни люде живели, служили и творили на това сакрално място. Сред тях са и учениците на патриарх Евтимий, прогонени от Търново, както и йеромонасите Анани и Сидер, Кръстю Граматик и още...книжовници, краснописци, граматици, художници, стенописци, калиграфи, защото освен манастир, тук е имало скрипторий, школа по краснопис, килийно училище. Затова и съкровищата, създавани и съхранявани тук са многобройни. 

Паметта

Достатъчно е да споменем дори само “Песнивеца” от времето на цар Иван Александър/1331г-1371г/, който е съхранен до наши дни, скрит в тавана на църквата. Уникален е този манастир с невероятното си оцеляване през вековете, дори и в 1657г., когато 33 манастира и над 200 църкви от Костенец до Асеновград са сринати до основи: чудат с вградените в стената на старата църква капители от античен храм, с многопластовите си цветни стенописи, с железните окови, усмирявали в миналото душевноболните, и с които и до днес се лекуват вярващите. 

Но има и друго. До южната стена на храма “Светите безсребърници Козма и Дамян” стои един необичаен и неочакван каменен страж - надгробен паметник на турски гроб, без надписи, без име. Оскъдното, което знам, е от разказа на отец Иван, благ монах от манастира. 

Разказът

Разболяла се тежко дъщерята на местния валия. И когато обикалянето при хекими, баячи и знахари не помогнало, намерили спасение в лековитите води на Светите Врачове. Но как са престъпили вяра, предразсъдъци, вековни традиции? 

Свидно е чедото и мерките са извънредни. Когато обстоятелствата налагат, веригите се разкъсват, падат оковите на общество и нрави, остава само чистото чувство на любов. От безгранична благодарност валията дал обет до живот да се грижи за манастира и спазил обещанието си. Но като наближил краят на земния му път, бил осенен от идеята как дори в смъртта си да остане верен страж на тази свята обител. Повелил да го погребат в двора, до южната стена на църквата. Кой и защо е разрешил това да се случи, не се знае, но явно монасите от манастирската управа са имали основателна причина. 

Щедри дарове ли е направил, мъдри доводи ли е представил? Неизвестно. 

Но валията останал и в смъртта си верен страж на манастира, защото свято и неприкосновено място е за всеки турчин там, където почиват костите на предците му. Качвали се потери и шайки разбойници до обителтта, но каменният гроб на валията ги възпирал да оскверняват, да ограбват или да опожарят манастира. Мъдър е бил този валия или мъдрец му е бил приятел, но си спечелил специално място във вечността, някъде между историята и легендата. Не една и две съдби на чужди завоеватели, окупатори, поробители са вплетени в пъстрата мозайка на хилядолетната ни история, но от това тя става само още по-богата, ценна, жизнена и уникална.”

*В момента манастирът е действащ женски метох към Пловдивската митрополия. Известен е и като “Свети Врач” сред хората. Манастирският комплекс се състои от три нива: съборната черква „Свети Козма и Дамян”, построена през XV в. Тя се намира най-отдолу в комплекса. До нея на същото ниво е разположен храмът „Свето Благовещение”, построен през средата на XX в. Средното ниво е поклонническата зона, а най-горната зона е жилищна част с монашеските килии и игуменарницата. През двадесетте години на XX в.изгарят половината от северното и цялото южно крило, но голяма част от манастира е запазена в автентичен вид - части от северното крило, както и цялата западна част с монашеските килии.

Интересувате се от българската архитектура? Гледайте броя на "Историци и истории", посветен на следосвобожденска архитектура у нас. Гостува ни Теодор Караколев, съпредседател на фондация “Български архитектурен модернизъм”.

Автор
още по темата

още от Моята българска история