Едно старо училище в сърцето на Стара планина

Виктория Мерджанова, ученичка в пети клас, ни разказва за историята на най-старото училище в община Несебър - това в село Гюльовца.


От Моята българска история, публикувана на 10 февруари 2020

Виктория Мерджанова, един от читателите на програма “Моята българска история” на MOVE.BG, ни изпрати много интересна история за нашата интерактивна карта. Виктория ни разказва за училището в село Гюльовца и за вълшебството на знанието. 

Селото е създадено през 1885 година. Намира се в полите на Стара планина и в непосредствена близост до язовир "Порой". Името му идва от турски - или от дума "гюл", която означава роза или  от "гьол" -  езеро. Първото име на селото е Кьоллер, но още преди Освобождението българите го наричали Гюльовца или Гюлювца.  В момента в селото живеят малко над 1050 души.

А каква и историята на местното училище, разберете от разказа на Виктория Мерджанова: 

“За всеки един от нас училището е вечно помнеща се спирка по пътя, наречен живот. Искам да ви разкажа за моето училище, което е най-старото в несебърска община и се намира в китното село Гюльовца. Аз съм ученичка от пети клас в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Гюльовца. За мен училището е моето второ семейство, всеки един ден прекаран там е едно вълшебство, разкриващо ми тайните на знанието. Аз се гордея, че съм част от най-старото училище в общината и искам да ви  направя съпричастни към неговата история. С много желание ще ви разкажа за създаването на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

Виктория Мерджанова

Историята на моето училище  започва през далечната 1870/1871 учебна година, когато жителят на село Гюльовца Митю Ценков подарява къща с двор за нуждите на даскалското образование. Тя се е ползвала като училище до 1892 година. Първият учител в него е поп Петър Йовков. Прелиствайки летописната книга на училището, открих грижливо записани събития, станали през далечни години, както и имената на учителите, обучили и възпитали редица поколения. Дарената от Митю Цонков къща е продадена и с парите от продажбата са събрани средства за построяване на църква и ново училище. Жителите на селото полагат доброволен труд и през 1893 година училището е вече построено.

Снимка от училищната книга.

Даскал става Слави Маринов Костов, който има интересен и значим живот. Той е роден в село Медово, Чирпанско. Завършва педагогическа гимназия в Казанлък през 1877 година. Участвал е в боевете на връх Шипка заедно със свои съученици. Учителства в селото дълги години и именно даскал Слави дава името на училището „ Св. Св. Кирил и Методий“. По- късно той е бил назначен за околийски инспектор по просветата, а през 1930 година е избран за депутат в Народното събрание.

Друга ярка личност, записала името си в летописната книга, е учителят от село Врабево - Тодор Спасов Тодоров. Той е роден през 1894 година. Участва в трите войни ,като в първата е доброволец. След войната завършва образованието си и става учител в селското училище.

Училището днес

Прелиствайки летописната книга, която е заведена от далечната 1926г., открих много интересен факт, свързан с цар Борис III. При откриването на  учебната 1943-1944 г. на 15 септември е отслужен помен за „блажено починалия цар Борис III”. Учителката Ст. Б. Неделчева и учениците дават обет „за предана и вярна служба на Негово Величество цар Симеон II“. Според данни от книгата „на 20 септември пред всички ученици се прочете възвание от господин Министъра на народното просвещение Б. Йоцов за вярна служба на Негово Величество цар Симеон II. На 9 септември 1943 г. Народното събрание избра за регент на малолетния цар, Негово Царско Височество Кирил княз Преславски, професор д-р Богдан Филов  и генерал-лейтенант Никола Михов. На 6 октомври по случай 40 дни от смъртта на Н.В.Ц. Борис III се отслужи помен и се говори пред учениците за заслугите на починалия цар.“

И днес училището е живо и продължава традициите да разпалва искрите на родолюбивия български дух. Надявам се да сте се впечатлили от дълголетната история на моето училище.”

Сподели история

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Споделете история на нашата интерактивна карта!

Автор
още по темата

още от Моята българска история