Изселническите вълни на българските турци: политики на България и Турция

В новия брой на “Историци и истории” ни гостува проф. Евгения Калинова от СУ, с която си говорим за изселническия въпрос в българо-турските отношения.


От Моята българска история, публикувана на 4 ноември 2019

Една тема бележи за изключително дълъг период българо-турските отношения - изселническата политика на на София и Анкара към българските граждани от турски етнически произход. Политика, в която участват и двете държави. Политика, която е подвластна на моментните цели на българските и турските управляващи. Политика, която не се съобразява с обикновените хора и техните нужди. 

Тридесет години след т.нар. Голяма екскурзия се връщаме към тази тема с професор Евгения Калинова от Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Тя е октомврийският гост в месечното предаване на MOVE.BG “Историци и истории”. С нея разговаряме за изселническия въпрос от неговото зараждане през различните му фази на развитие до последната голяма вълна на напускане на български граждани от турски произход след опита им за насилствена асимилация по време на т.нар. Възродителен процес.

“В историята не е важното да заклеймиш или възхваляваш, важното е да разбереш, да обясниш причинно-следствените връзки,” споделя проф. Калинова.

“Изселническите политики на България и Турция са като скачени съдове...Винаги, когато отношенията между двете страни са добри, изселническият въпрос е приглушен и не създава напрежение, и обратното.”

Изселническите вълни

Под изселническа вълна се разбира масово напускане на български турци от границите на Третата български държава, сподели проф. Калинова с уговорката, че използва понятието български турци за целите на предаването, въпреки неточността му. Има няколко изселнически вълни, допълни гостът:

  • по време на Руско-турската война и в първите години след Освобождението;
  • по време на Балканските войни 1912-1913 и Първата световна война;
  • през втората половина на 30-те години;
  • между 1949 и 1951;
  • от 1968/9 до 1978;
  • през лятото на 1989.

Тези вълни се различават по характер, регламентация и механизми за контрол на пускането и спирането на населението, обясни проф. Калинова. До края на Първата световна война вълните са стихийни и се случват под напора на военните действия. През този период липсва целенасочена политика, както от страна на българската държава, така и от страна на Османската империя, допълни гостът. Това, обаче, се променя след 20-те години на XX век.

Има няколко основни фактори за създаване на изселническите нагласи, обясни гостът:

  • политиките на България и Турция на фона на международните отношения;
  • ролята на икономическия фактор - но той се появява по-късно - в края на 50-те години.

След края на Първата световна война имаме вече и правна регулация на процесите, подчерта проф. Калинова. Тя се изразява в наличие на изселнически конвенции или други механизми за контрол:

  • на бояр на изселващите се;
  • на техните политически, образователни и други параметри;
  • на региони, от които се изселват.

Първи вълни

От Освобождението до Балканската война се изселват около 350 000 души - както селяни, така и от градските слоеве, обясни лекторът. Според Берлинския договор напусналите по време на Руско-турската война могат да се върнат и да възстановят имуществото си, разясни проф. Калинова, но с постановление на княз Дондуков това право не важи, ако са извършили престъпления или ако нямат документи. Около 100 000 правят опит да се върнат, но голяма част отново напускат, защото не успяват да си върнат имуществото. От 1882 се наблюдават сходни процеси и в Източна Румелия - голяма част от завърналите се разпродават земите си и се изселват за постоянно.

От Балканските войни до края на Първата световна война се изселват още 100 000 души. През периодът до 1919 се наблюдава съществена промяна в етническата картина на България, която, обаче, не е в резултат на ограничителна политика на българската държава, обясни преподавателят от СУ, а заради променящите се условия в международен план и най-вече поради военните действия.

По време на управлението на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) се наблюдава позитивна политика към българските турци - те са част от бедния селския електорат на земеделската партия. При премиера Александър Стамболийски нараства броят на българските турци, на турските училища и на депутатите от турски произход. Затова до преврата срещу БЗНС през 1923 година не се наблюдават масови изселнически настроения, обясни гостът.

След 1927 нещата се променят - изселническите не са вече стихийни, а целенасочени, допълни проф. Калинова. Напускат хора не заради военни действия, а защото не се чувстват добре в България. От 1927 до 1930 се изселват 16 873 души, а през 1931-1935 - 33 665.

Създаването на Турция

Важен момент за изселническите вълни е основаването на Турската република през 1923 година, обясни проф. Калинова, защото част от политиките на Мустафа Кемал Ататюрк е изселническата политика, според, която Турция е “майката родина” на всички турци в балканските държави. 

“Тоест, първо при Турция се формира изселническата политика, не при България - тя е част от политиката за създаване на турската нация, където първо се създава държавата, после нацията,” сподели лекторът.

По това време Турция има нужда от тези хора, особено след гръцко-турската война, защото големи райони са обезлюдени и трябва да бъдат заселени спешно. Ататюрк създава и правна рамка на изселванията - подписва изселнически конвенции. Първата е с Гърция, последвана през 1925 от конвенцията за размяна на население с България, а след това с Румъния и Югославия. Според конвенцията със София нито едната, нито другата страна трябва да пречи на изселванията и те трябва да бъдат доброволни.

“И по двата пункта и двете държави нарушават договореностите,” обясни проф. Калинова.

Освен модернизационните и светски идеи на Мустафа Кемал сред българските турци се пропагандира и идеята за майката родина, допълни гостът. Основен въпрос е има ли условия тази пропаганда да хване корени, разясни професорът. След войните България не е в цветущо състояние и въпреки че и Турция не е, пропагандата дава надежда и изход на българските граждани от турски произход. Проф. Калинова обясни, че през този период управляващите у нас не се трогват от турската пропаганда. 

По време на управлението на Никола Мушанов българо-турските отношения започват да се подобряват и изселническият въпрос остава приглушен. Пикът на тези отношения е посещението на българския премиер при Мустафа Кемал и добрите думи на Ататюрк за България, обясни гостът. С подписването на Балканския пакт нещата се променят, което повлиява и на изселническите политики. В доклад на специална комисия към българското външно министерство за първи път  посочва, че политиките на Кемал са заплаха за българската национална сигурност. 

След преврата срещу Мушанов отношенията между България и Турция се влошават. През декември 1934 Анкара изпраща покана към София да й разреши да си прибере турското население. Официалното предложения на Турция е отправено по силата на конвенцията от 1925 и гласи: “Ако българското правителство иска да се освободи от турското население в България, да се споразумеем взаимно, да го изтеглим постепенно в един период от 5-6 години, като уредим чрез преговори въпроса за изселването...Това ще е най-доброто разрешение на въпроса.” 

В отговор България създава комисия, която след няколко месечна работа, заключва, че едно подготвяно изселване отговаря на българските национални интереси, особено ако е от граничните области и там се заселят българи. Договорено е да се изселват по 10 хиляди български турци на година, но желаещите са много повече - само през 1935 напускат България 22 700, а до 1939 - по 15 хиляди на година.

По това време в официален документ от министерството на образованието заявяват, че турците трябва да бъдат държани необразовани, “да тънат в мизерия”, защото ако се възмогнат и стигнат на по-високо ниво, ще започнат да разбират политическия процес и да участват в него, обясни проф. Калинова.

По време на Втората световна война напрежението между България и Турция спада и между 1940-45 г  се изселват едва 12 хиляди.

През комунизма

Превратът от 1944 година докарва на власт комунистическия режим, чиято изселническа политика се люшка в две крайности, от които страдат обикновените хора. От края на Втората световна война до промените на 10-ти ноември 1989 година се случват три изселнически вълни, включително т.нар. Голяма екскурзия след комунистическото престъпление по смяната на имената на българските мюсюлмани.

Защо БКП постоянно се люшка между задържане и прогонване на българските турци? Каква е ролята на комунистическата идеология? Какво препоръчва Сталин на българските власти? Защо е важно турците у нас да бъдат направени най-вече комунисти? Как влияе Студената война на изселническия въпрос? Оказват ли въздействие политиките на Съветския съюз и САЩ? Защо и най-дълго управлявалият комунистически лидер у нас Тодор Живков постоянно променя политика си на 180 градуса - да бъдат възпитавани българските турци, че България е тяхната родина и да бъдат задържани тук, а след това да бъдат убеждавани да напускат веднага и то масово? Защо престъплението Възродителен процес е асимилация и петно върху имиджа на България на международната сцена? Защо БКП се проваля в изселническата си политика?

Отговорите на тези и други въпроси, вижте във видеото. Извиняваме се за лошия звук в началото.

Историци и истории

Историци и истории” е ежемесечно предаване на MOVE.BG, в което дискутираме важни исторически теми с доказани български експерти.

Предаването е част от Моята българска история - една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. “Моята българска история” архивира и прави достъпни добрите примери и нечутите разкази от историческото минало на страната ни.

Защото твоята история е нашата обща история!

Включи се сега!

Автор
още по темата

още от Моята българска история