Нуждаем се от добър климат за културно предприемачество

Разговаряме с културния мениджър Биляна Нешева за перспективите, добрите практики и развитието на културните индустрии


От МOVE.BG, публикувана на 7 юли 2016

Трудът на Биляна Нешева седи зад някои от най-иновативните културни форуми, събития и платформи в страната като Let's play culture, IETM Sofia 2014Know-How/Show-HowРазговаряхме с нея за перспективите, добрите практики и нуждата от развитие на културните и творчески индустрии в България. 

Какви са препятствията пред развитието на културните и творчески индустрии в България?

Културата на предприемачеството е нещо ново у нас, но през последните години то започна да се развива и това е много хубав знак. Имаме български акселератори, които инвестират в идеи и им помагат да се развиват. Имаме и преакселератора Start it Smart. Има програми за финансиране на социално предприемачество, като Reach for Change. Организират се много международни конференции и форуми, свързани с предприемачеството, като DigitalK и WebIT, вече функционира и София Тех Парк, има финансиране по европейски програми за социално и креативно предприемачество, имаше идея през програма Творческа Европа на ЕК да започне отпускането на нисколихвени или дори безлихвени заеми за предприемачески инициативи в сферата на креативните и културните индустрии, които трябва да се активират тази, или следващата година. Има изключително много чуждестранни и български специализирани блогове и сайтове със статии със съвети за предприемачите и достъп до добри практики. Българският сайт, който аз следя, е http://www.entrepreneur.bg.

Това, което би подобрило климата за създаването на стартиращи предприятия и инициативи конкретно в сферата на културните и креативните индустрии би било създаването на инфoрмационни бюра, където да се предоставят безплатни консултантски услуги за стартиращи бизнеси и помощ в регистрацията и администрацията на фирма (за регистрацията на НПО в момента изключително много помага Българския център за нестопанско право). Да се организират специализирани международни форуми с акцент културно и креативно предприемачество, да се говори повече в публичното пространство, да има специализирани онлайн платформи и лекционни курсове в университетите и академията. Важна е и ролята на държавата, от която зависи създаването на финансови инструменти за подкрепа на тези бизнеси и инициативи и политики за развитие на партньорството между публичните институции и креативните хора, което в момента ми се струва, че липсва.

Можеш ли да дадеш пример за добри чуждестранни политики в областта? 

Всички примери, които мога да дам, илюстрират именно ключовата роля на държавата в подкрепата за развитието на културното предприемачество на национално, или на общинско ниво. Може би най-интересният пример е Великобритания, където креативните индустрии генерират 9.6 милиона паунда на час и са определени в началото на тази година като “the driving force” на британската икономика. Всичко това те постигат с подкрепата на правителството, което създава правилната за това среда чрез данъчни облекчения, държавни инвестиции, безплатни консултански услуги, защита на авторско право, програми за културно образование, онлайн информационни платформи, метрики, специализирани форуми и събития. Можете да придобиете представа от тази информационна платформа http://www.thecreativeindustries.co.uk.

Но такива примери са и фонда Departure, иницииран от Община Виена, холандския Creative Industries Fund, който подкрепя инициативи в областта на дизайна, архитектурата, гейм индустрията и т.н. Те само доказват, че ако няма политическа воля, фокус и припознаване на потенциала на сектора от страна на държавата, няма как да очакваме той да се докаже и развие самостоятелно бързо.

Разкажи ни за своя личен опит в реализацията на такъв тип проекти?

Моето първо предприемаческо начинание в сферата на културата е създаването на Фондация “Бюро култура”, която основах заедно с Андреан Нешев през 2011 година, с мисията да спомагаме за развитието на съвременната българска култура и да стимулираме международните контакти между българските артисти и техните колеги. Всички проекти, които сме инициирали, или в които сме били партньори – изложби, фестивали, форуми, лятна академия, letsplayculture.com, са били свързани с реализирането на тази мисия. Нашите проекти са с изключително идеална цел, затова обикновено търсим финансиране за тяхната реализация чрез кандидатстване пред локални и международни публични програми. Не всяка идея намира подкрепа, но това е част от процеса.

 

 

Като цяло, управлението на неправителствена организация е много сходно до управлението на малък бизнес и креативната работа върви ръка за ръка с административната – научаваш се да водиш счетоводство, да планираш бюджети, да общуваш с администрации, да планираш дългосрочно, да създаваш и развиваш партньорства и контакти. Разлика все пак има, и тя е по отношение на приходите - в бизнеса (ако имаш късмет) печелиш финансово, а в неправителствения сектор печелиш предимно морално удовлетворение, че си защитил и реализирал дадена кауза и идея. Мотивацията е различна.

Как действащите култура и изкуство влияят на социалната действителност?

За мен силата на изкуството е в неговата способност да въздейства на емоционално ниво – независмо дали става дума за книга, филм, пърформанс на живо, представление, картина, видеоарт, фотография, дизайн и т.н. Това въздействие е много строго индивидуално – това, което ще докосне мен е различно от това, което ще впечатли друг човек, и това всъщност е най-хубавото. Едно и също произведение на изкуството може да говори на тотално различни хора. Бидейки публично достъпно, изкуството винаги е носило своята социална отговорност, но истинското въздействие идва, когато то е напипало значима за всички морална тема, задало е точния въпрос, или е дало точния отговор.

Креативните хора имат способността да мислят иновативно, да комбинират вече съществуващи неща с нови идеи, или с нови технологии и медиуми. Именно такива умения искаме да развиваме с Лятната академия Know-How / Show-How – да посочваме на участниците на пръв поглед незабележими, или дълбоко познати вече неща, да им помагаме да ги виждат по нов начин и да ги провокираме да ги деконструират и конструират наново, с тотално нова концепция. Каним европейски артисти и дизайнери, които да им показват такива процеси и да има помагат да експериментират и създават свои проекти. Това са хора, които в момента взимат награди за своите авторски проекти и мисля, че има какво да  се научи и вземе от общуването с тях. Придобитите знания и умения участниците могат да използват след това както за иницииране на лични проекти, така и за социални и общественозначими.

Има ли как да се издържа един творец със съвременно изкуство в България?

О, според мен, това е много, много трудно. Не мисля, че има независими съвременни български артисти, които да се издържат само от изкуството си и да имат поне среден стандарт на живот, или поне аз не познавам. В най-добрия случай, те започват да мислят как да намерят други приложения на талантите си – през иницииране на социални или културни проекти, или работа в близки креативни индустрии. В най-лошия случай, работят каквото намерят. Но пък това е и добър стимул за търсене на иновативни решения, свързани със собствен бизнес и лична самоинициативност. Самата аз не съм артист, а мениджър. Проектът, по който работя в момента заедно с холандски партньори – Международна лятна академия за креативно мислене и дизайн процеси Know-How / Show-How”, попада по-скоро в категорията на социалното предприемачество, тъй като има мисията да спомага за развитието на креативните хора чрез допълващо обучение в креативни процеси, резултат от западноевропейски практики. Финансираме проекта през различни фондове и програми, както локални, така и чуждестранни, както и чрез такса за участие, като всички средства отиват за реализирането му, тъй като каним много големи европейски имена като ментори и си е доста скъпо начинание. Не е възможно да се издържам само от него и затова в момента работя успоредно и над една изцяло бизнес идея. Заедно с приятели разработваме нов дигитален продукт в областта на графичния дизайн, ориентиран към глобалния пазар. Идеята се роди по време на участието ни в 10-седмичната програма за предприемачи на пре-акселераторската програма Start it smart, която препоръчвам горещо, защото ни даде много ясна представа как да действаме и какво ни предстои.

Какъв е твоят съвет към начинаещите културни предприемачи?

За мен предприемачеството е желанието и способността да създадеш нещо ново и уникално, под формата на продукт, услуга или проект, което ще промени живота на хората по един позитивен и въздействащ начин. Подобен процес изисква много креативност, мислене извън рамката и оригиналност – качества, които са присъщи на артистите и творческите хора и които им дават голямо предимство. Според мен в сферата на културата има два вида предприемачество – едното, основаващо се изцяло на конкретен бизнес модел, най-често срещано в сферата на креативните индустрии, а другото е т.нар. социално предприемачество, където водеща е социалната, или обществената кауза.

 

 

Предприемачеството се основава на личната иницитивност, която изисква много ясна визия и разбиране какво искаш да промениш в света около теб, да си оригинален, да имаш ясен план как ще го постигнеш, с кого ще го постигнеш, ако не притежаваш пълната експертиза и най-вече много търпение и смелост. Моят основен съвет към начинаещите предприемачи, е да действат. Ако имат идеи, които ги вдъхновяват и които са им на сърцето, нека пробват. Няма по-добър опит от това да правиш и да се учиш от процеса на правенето. Всяка идея е предпоследна. Също така, да търсят партньорства с други сектори, с които биха могли да създадат уникални иновации – IT сектора, науката, образованието, опазването на околната среда.

Какво можем да очакваме от лятната академия на Know-How/Show-How?

В лятната академия могат да участват професионалисти и студенти от сферата на графичния дизайн и близки до него дисциплини, като визуални изкуства, фотография, илюстрация, архитектура, издателска дейност, литература, реклама, продуктов дизайн, изкуствознание, хуманитарни и социални науки, както и всеки, който има желание да развие своя творчески потенциал. Тя е отворена за участници и от други страни и това дава възможност за общуване и взаимодействие с хора от други култури. Миналата година имахме участници от САЩ, Сингапур, Южна Корея, Холандия, Франция, Унгария и България и се получи много приятна атмосфера.

Тази година Академията ще се проведе в рамките на две седмици от 11 до 22 юли. Програмата има практична и теоретична част. Практичната включва общо 4 уъркшопа, всеки с продължителност 5 дни, като един участник може да участва в два в рамките на две седмици. Водещите на уъркшопите, които сме поканили, са висококвалифицирани преподаватели и международно признати професионалисти от Холандия и България – René Put и Brigitte Gootink от Studio Putgootink (NL); Saskia Van Drimmelen и Margreet Sweerts от колектива Painted Series (NL); Uta Eisenreich (NL/DE) и Веселина Николаева (BG/NL) и ще са най-общо казано в областта на графичния, модния и изложбения дизайн, пърформанса и художествената фотография. В програмата залагаме на интердисциплинарното обучение, тъй като вярваме, че вдъхновението е навсякъде и експеримента може да отключи неподозирани за всеки умения и таланти. Тази година провеждаме работилниците в ателиетата на Националната художествена академия, на които благодарим за партньорството и подкрепата.

Теоретичната ни програма ще включва публични вечерни презентации на менторите, лекции на български специалисти, прожекции на документални филми, дискусии, както и форум, посветен на това как музеите, като публични културни институции, могат да бъдат по-адекватни и атрактивни за новите публики чрез дизайна и партньорството с креативните хора. Лекциите ще бъдат в Софийския университет, галерия Академия и Гьоте-институт.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Новаторите