Как големите градове по света се борят с отровния смог

Повече от три милиона души умират от последиците на замърсения въздух всяка година. Някои високотехнологични решения могат да ни помогнат да дишаме по-добре.


От МOVE.BG, публикувана на 17 януари 2017

През март 2016 г. гълъбите в Лондон станаха известни. Гледката на излитащо ято в северната част на града не е необичайна, но този път птиците бяха нарамени с инструменти за измерване на въздушното замърсяване.

Веднъж полетели във въздуха, инструментите на гърбовете на гълъбите изпращаха на живо ъпдейти директно на телефоните на лондончани. В почти всички случаи данните не изглеждаха добре. Проблемът със замърсяването на въздуха в Лондон се влошава с годините и често показателите са повече от три пъти над допустимата граница в ЕС.

Гълъбите, въоръжени с датчици са само един от последната серия отчаяни опити да се следи и контролира въздушното замърсяване. Според Световната здравна организация то представлява най-големият риск за здравето, причинен от околната среда и този риск продължава да се покачва с обезпокоителни темпове. Мръсният въздух убива над 3 милиона души всяка година и е проблем от особено значение за градските зони: само един от 10 души живее в град, който е в съответствие с препоръките за качество на въздуха на СЗО. Това се отнася както за развитите, така и развиващите се страни. Замърсяването на въздуха в Делхи скъсява продължителността на живота на жителите му с 6,3 години, а един на 12 смъртни случая в Лондон е свързан мръсния въздух.

Фините прахови частици, миниатюрните частици, изпускани в газовете на колите са най-големият въздушен убиец.

Една от най-малките такива частици, ФПЧ 2.5 (така се нарича, защото е само 2.5 микрометра в диаметър) може да проникне белодробната тъкан, впоследствие в кръвния поток и оттам да увреди артериите и да доведе до сърдечно-съдови заболявания. Азотният диоксид (NO2) е следващият смъртоносен компонент: от възпаление на белите дробове, през податливост на инфекции, той причинява до 23,500 смъртни случая годишно само в Обединеното кралство.

Борбата за изкореняване на замърсяването на въздуха в нашите градове е пред нас. Най-доброто решение в дългосрочен план би било да се забранят колите на изкопаеми горива, но това няма да помогне на милионите хора, които умират в същото време. Това поставя някои високотехнологични решения на дневен ред.

Един от най-обещаващите подходи принадлежи на Пекин, след като Китай обяви "война срещу замърсяването" през 2014 г.

Препоръките на СЗО посочват, че ФПЧ 2.5 не трябва да надвишава 25 микрограма на кубичен метър в даден ден - но смогът в Пекин, наречен “Въздушният Апокалипсис” е редовно 10 пъти над това ниво. Най-замърсеният град в Китай Шъдзяджуан показва средногодишни стойности от 305 микрограма на кубичен метър.

“Нашият стремеж към прогрес има странични ефекти и смогът е един от тях” казва холандският изобретател Даан Розегаард, който се вдъхновява да търси решения на проблема, след като посещава Пекин през 2013 г. Три години по-късно неговата седемметрова “Свободна от смог кула”, подкрепена от китайското Министерство за защита на околната среда, е открита в градски парк през септември, 2016.  Тя представлява гигантски, открит пречиствател на въздуха. По същия начин, както статичното електричество може да прилепи космите към гребен, частиците се засмукват с въздуха в кулата, където те получават положителен заряд. След това частиците са заловени от отрицателно заредена плака за обезпрашаване, а чистия въздух се издухва от другия край.

Как големите градове по света се борят с отровния смог

Розегаард е предпазлив относно детайлите

Кулата му е патентована съвсем наскоро и екипът се притеснява да разкрива твърде много, но той споделя, че зареждането на смог частици не изисква много ток, което означава, че консумацията на енергия е много ниска. Той твърди, че може да улови и събере повече от 75% от ФПЧ в район с размерите на футболно игрище, работещ на само 1,400 вата - по-малко електроенергия, отколкото стандартен домашен пречиствател за въздух. "Около 95% от вътрешните въздушни пречистватели използват филтри, които консумират много електроенергия и трябва да се почистват често", казва той.

Розегаард вярва, че кулата му може да бъде част от моста между силно замърсената индустриална епоха и бъдещето на ниски въглеродни емисии. "Този вид пряко решение не е постоянно и окончателно, но то е стъпка по средата", казва той. “В момента работим над изчислението: колко кули ще са нужни, в действителност, в град като Пекин, за да се намали въздушното замърсяване с от 20 % до 40 %? Не би трябвало да са хиляди, по-скоро стотици. Можем да направим по-големи версии на кулата, с размерите на сгради.”

Що се отнася до отпадъците от ФПЧ, Даан притежава линия за бижута, направени от компресираната материя на частиците. Принц Чарлз притежава комплект от "свободни от смог" копчета за ръкавели. Розегаард вярва, че дори могат да се използват като строителен материал, ако се събират в огромен мащаб.

Архитектът, базиран в Берлин Алисън Дринг има алтернативно решение.

Нейният първи опит в борбата със замърсяването на въздуха започва в Мексико Сити в началото на 2000 г., когато градът се бори, за да се отърси от своя нежелана репутация на най-замърсен град в света. Местните ФПЧ включват дори “кучешки прах" - голямата популация на бездомни кучета и сухите условия изхвърлят суха фекална материя във въздуха.

Как големите градове по света се борят с отровния смог

Основна задача на Дринг е отстраняването на азотния диоксид, изхвърлян от ауспусите на превозните средства, който също оформя въздушен слой над града. Първоначалният й опит е да обвие сгради във фото-каталитичен титанов диоксид, който използва UV от слънчевата светлина, за да превърне азотния диоксид в азотна киселина. Азотната киселина веднага след това се неутрализира в безвредна сол и се отмива от дъжда.

Вдъхновена от природата, тя търси начини да максимизира площта на фасадата на сградата и създадава дизайн, наподобяващ корал, който има възможност да улавя светлина и вятър от всички страни. Най-големият й проект до този момент обхваща 2500 квадратни метра от фасадата на болницата Мануел Геа Гонсалес (в южната част на Мексико Сити) и успява на намали замърсяването от улицата пред болничното заведение с еквивалент на около 1000 коли на ден. От тогава Дринг е с една стъпка напред в борбата срещу въздушното замърсяване. В момента тя работи над произвеждането на строителен материал от биовъглища - материал, подобен на въглища, направен чрез изгаряне на отпадъци от земеделски култури или дървесни изрезки в пиролизна пещ, която химически разлага органичните материали чрез нагряването им при липса на кислород. "Това означава, че вие всъщност взимате въглерод от небето, превръщате го в материал и го използвате за строежи” казва Дринг.

Дървета правят това също

Като улавят въглерода от въздуха и го поставят в капани от дървесина, ноо биовъглищата са направени от отпадъци и съдържат много повече въглерод, отколкото дървото, казва тя. "Така ние всъщност премахваме повече CO2, отколкото дърветата могат да поберат.” Нещо повече, тя казва, че биовъглищата са "пластичен, подебен на пластмаса материал, който може да се оформя", а това ги прави идеален материал за архитектурен дизайн. Новият строителен материал, наречен Made Of Air, ще направи първата си поява като облицовка на индустриален завод в Берлин през 2017 г. 2000-те тона отпадъци от коледни елхи могат да осигурят суровината.

Въпреки всичко битката за сърцата, умовете и образоването на градските жители за опасностите от замърсяването на въздуха остава почти толкова трудна, колкото и предизвикателството пред науката. Най-натовареният търговски район на Лондон Oxford Street продължава да привлича огромни тълпи, въпреки редовното отчитане на годишни нива на NO2, които са три пъти над законната граница на ЕС.

Надеждата беше, че патрулът от гълъби ще насърчи лондончани да отделят повече внимание на въздуха, който дишат. "Замърсяването е невидимо, така че, ако искаме да го видим ще трябва да се намери начин да се грабне вниманието на хората", казва Пиер Дюкесной от DigitasLBi, които в партньорство с Plume Labs реализира идеята за приложението, което следи замърсяването на въздуха.

Миниатюрните датчици за замърсяване са в състояние да измерят NO2 и озона в атмосферата.

Те са проектирани от някои от учените, които са работили по мисията до Марс Curiosity. Голямото предизвикателство е как да се сложи всичко това на гърба на гълъб, казва Дюкесной. Състезателните гълъби могат да носят товар само от около четиридесет грама. С 3D печат на корпуса те в крайна сметка успяват да намалят устройството до подходящ размер. Гълъбите намират отзвук сред лондончани, казва Дюкесной - и потенциално ги насърчават да предприемат действия за намаляване на емисиите на града.
Борбата срещу смога е наистина в самото началото. Дори и ако нито една от идеите не излети с блестящ старт, най-малкото копчета за ръкавели на принц Чарлз, извънземно изглеждащите болнични фасади и гълъбите с миниатюрни ранички ще са допринесли за повече внимание върху проблема от страна на обществеността.

Източник: BBC Future

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Добрият пример