Конференцията за климата: Колко амбициозни всъщност са очакванията?

COP21: Опит за глобално обединение в борбата срещу климатичните промени


От МOVE.BG, публикувана на 7 декември 2015

Министри на страни от целия свят се събират днес в Париж за последни опити за глобално обединение и общ план за действие срещу климатичните промени.

Политиците ще се опитат да излязат с финална сделка на основата на 45 страници сурови документи, подписани след преговорите от предходната седмица. Те ще имат само пет дни, за да превърнат текста в дългосрочно споразумение, което да удовлетворява всички 195 участници в срещата. Колко реалистични са очакванията?

Началото на 21-та Конференцията на ООН за климатичните промени (COP21) беше поставено на 30 ноември в Париж.

В нея участие взимат близо 200 държави, включително и България, чиято делегация се оглавява от президента Росен Плевнелиев. За разлика от резултатите, постигнати на конференцията в Дания през 2009 г., на този форум държавите се стремят към намирането на дългосрочно решение по въпросите за климатичните промени и зависимостта им от изкопаемите горива.

cop211

На фона на наскоро случилите се терористични атаки в Париж държавите се обединиха около това, че заплахите, свързани с климатичните промени, са също толкова опасни и със сигурност мерки в тази посока трябва да бъдат предприети на глобално ниво.

Основната цел на тазгодишната конференция е да се постигне съгласие от всички държави за правно обвързващо споразумение по рамковата конвенция за изменение на климата, което да не надвишава повече от 2°С. Това означава всички държави да поемат отговорността да намалят парниковите си емисии и да има установен контрол над това на всеки пет години, с което да се следи дали целите, поставени тази година, търпят положително развитие. Но е трудно да се повярва, че толкова много държави могат да се обединят около единна позиция. Европейският съюз смята, че е необходим такъв договор, но не всички държави са на същото мнение. Първото споразумение, действащо в посока контрол над глобалното затопляне, беше Протоколът от Киото, приет в Япония през 1997 г., който САЩ не подписа. Малко вероятно е да се обвърже с договор сега, тъй като страната не желае това. Освен САЩ, други страни, зависещи от производството си на петрол, биха били против сключването на такова споразумение. Противоположна е позицията на Германия обаче, която смята, че мониторингов механизъм в борбата с климатичните промени е дори задължителен.

Друг аспект, който има нужда от изясняване, това е самото финансиране и как по-богатите страни ще помогнат на по-бедните в борбата с климатичните промени.

През 2009 г. държавите стигнаха до споразумение до края на 2020 г. да инвестират по 100 милиарда долара годишно във фонд в помощ на бедните страни за намаляване на въглеродните емисии и приспособяване към климатичните промени. Но още в първия ден на тазгодишния форум Световната банка и най-големите световни икономически сили обявиха финансиране от над 700 милиона долара в борбата с климатичните промени, а единадесет държави съобщиха, че ще инвестират 250 милиона долара за същата цел. Отделно Световната банка, заедно с още четири страни, обяви проект за 500 милиона долара, който да работи в полза на това да се намалят причините за парниковия ефект.

Позицията на България, която президентът Росен Плевнелиев представи в началото на конференцията, посочва готовността на страната ни да сътрудничи с останалите държави от Югоизточна Европа с цел допринасяне за климатичната и енергийна сигурност на континента. Освен това Плевнелиев цитира данни за развитието на България, които посочват, че страната ни е постигнала седем години по-рано целите си по отношение на възобновяемите енергийни източници, а именно увеличаване на дела на възобновяемата енергия с 20% от енергийния микс, намаляване на парниковите емисии с 20% и увеличаване на енергийната ефективност с 20%. Президентът заяви, че опазването на екосистемите и биоразнообразието е от важно значение за смекчаване на последиците от климатичните промени.

Очаква се на Конференцията на ООН в Париж да се обсъжда как в процеса да бъде ангажирано още повече вниманието на местните власти и обществеността.

Автор: Елена Канева

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Ти движиш Европа