Културната политика не бива да се разпокъсва на малки парчета

Разговаряме с културния организатор Катрин Хрусанова


От МOVE.BG, публикувана на 12 октомври 2016

Катрин Хрусанова е сред най-ентусиазираните културни мениджъри у нас, напълно отдадена на каузата за развитие на съвременното независимо изкуство. Познаваме я от работата ѝ като проектен мениджър и координатор в АСТ Асоциация за свободен театър, Фондация „За Оборище“ и Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура – „36 маймуни“. Срещаме се с нея в началото на новия културен сезон, за да поговорим за развитието на независимата сцена у нас. 

Защо си струва борбата за независима сцена в България?

Струва си, защото това е независимото изкуство на нашето съвремие. То е най-рефлексивно на света, в който живеем и динамичните процеси около нас. Струва си, защото дава импулс на традиционните и класически форми и захранва други сфери от обществения живот. Също така си струва да се инвестира в неговото развитие, понеже възвращаемостта е дългосрочна и обхваща развитието на обществото и средата в която живеем.

Културната политика не бива да се разпокъсва на малки парчета "Времето на кварките", реж. Гергана Димитрова; снимка: ЕДНО

Като всяка независима инициатива и тази е рискова, но без поемане на осъзнат риск и отговорност, не бихме могли да очакваме раждане на новото. Съвременното независимо изкуство в бъдеще ще бъде историята, която пишем днес. Интересно ми е как ще бъде прочетена.

Какво е социалното измерение на проектите, с които си ангажирана?  

Самоорганизираният, независимият или свободен творчески сектор сам по себе си е от голямо значение за обществото, а театърът е събирателна точка за изкуствата. Той е обединител на различните сфери на изкуството в общ креативен процес, който въвлича художници, музиканти, визуални артисти, актьори, режисьори, драматурзи и други участници.

С АСТ Асоциация за свободен театър работим в посока: подобряване на видимостта на независимата сцена в България и нейното позициониране извън границите на страната; функционирането ѝ като мрежа за обединение, подобряване на  условията за създаване на театрални проекти на свободен принцип; представляване и защита на независимите артисти и културни активисти в сферата на театъра.

Културната политика не бива да се разпокъсва на малки парчета Бившата сграда на топлоцентралата на НДК; снимка: Боряна Пандова

Към момента с Асоциацията се фокусираме над няколко проекта: стратегия “Споделена визия”, Център за независимо изкуство “Топлоцентрала” и „Синергия” - нов модел за управление на ОКИ Средец, с включване на свободната творческа сцена. Трите инициативи са за подобряване не само на условията, в които артистите творят, а и за подобряване на средата в която живеем.

Какъв е потенциалът за развитие на свободната ни творческа сцена?

Според мен потенциалът на свободната творческа сцена е безспорно наличен и тепърва предстой да се разгръща. Сферата на свободните изкуства е част от по-голям и естествен процес на развитие на обществото. Тя води до самоорганизация, обединение по общи интереси, ценности и дългосрочни цели.

В България имаме история с много силно влияние на институциите и централизираните процеси. С малки стъпки се случва овластяването на неправителствения сектор, неформалните и индивидуални инициативи, но това е сигурен път за развитие на будното гражданско самосъзнание и активното участие на обществото в глобалните процеси.

За да не бъда толкова абстрактна, ще дам конкретен пример. Преди две години се отвори програма за „Културни партньорства и копродукции“ на Столична програма Култура. В рамките на нейното съществуване финансираните организации са само представители на неправителствения сектор в страната, които постигат резултати на високо международно ниво. Това показва, че този сектор е доста по-кооперативен и гъвкав спрямо международните партньорства, има потенциала и притежава капацитета да се развива извън пределите на страната и най-важното - подготвен е за своето активно участие и има мотивация да го реализира. 

Културната политика не бива да се разпокъсва на малки парчета IETM Sofia 2014 – Международна среща за съвременни изкуства; снимка: Михаил Новаков

На какво трябва да се научи българският културен предприемач? 

В последните месеци много си мисля, че трябва да се научим да мислим за развитието на сектора с по-широк размах - не само на локално, но и национално ниво и с конкретна, ясна перспектива. Трябва да сме въоръжени с търпение и упоритост и да бъдем по-обединени и единни. В последната година говорим изключително много за развитието на София, като град на съвременни артистични процеси с активно участие на свободната творческа сцена. Този фокус е продиктуван от редица предпоставки и възможности, но не бива да забравяме, че София не е България, а културната политика на страната не бива да бъде оставяна да се разпокъсва на малки парчета и краткосрочни цели.

Културният организатор в България има тежка, но важна мисия за нашето време - да се докаже като участник в културните процеси, като инициатор, който работи за развитието на обществени блага, културни ценности и творчески продукти.  

Съществува ли обществено разбиране за ползите от един развит, съвременен и иновативен културен пейзаж у нас? 

Формирането на това разбиране е част от процеса, за който споделям по-горе. За неговото постигане е нужно и двете страни (творците и публиките) да бъдат отворени към диалога, така и резултатите биха могли да бъдат по-добри и дългосрочни. Ролята на участниците в свободната сцена е да успеем да представим добре и на разбираем език какво правим и какви биха били резултатите, за да може да бъде оценено по достойнства.

Всичко останало би било само самовъзхваляване на абстрактни висини и популизъм.

Какво представлява проектът "Споделена визия"?

Проектът е съвместна инициатива на Асоциацията и Столична община за създаване на обединена визия за развитие на свободната творческа сцена с хоризонт до 2023 г. Проектът включва: проучване на потребностите, допитване на професионалисти, събиране на данни, извършване на анализ на потенциала на свободната творческа сцена за визуални изкуства, танц, театър, музика и литература в София.

Предстои гласуване на предложението от Столичен общински съвет и ако то бъде прието, следва да се изработи механизъм за изпълнението и контрол над реализацията.

С проекта се реализираха две важни и нови за нашата сфера дейности: за първи път беше извършен анализ на потенциала, както и проучване на мнението на публиките и участниците. Преди този проект свободната творческа сцена седеше малко в мъгла, а днес предлагаме мониторинг и анализ на дейността в продължение.

Културната политика не бива да се разпокъсва на малки парчета СПОДЕЛЕНА ВИЗИЯ: Второ публично обсъждане и резултати

В същото време, проектът задейства и друг интересен процес на събиране на петте различни сфери, което позволи диалог между тях и обединението на участници и организации.

“Споделена визия” се превърна във важна инициатива за всички активни представители на сектора, която има потенциала да развие София като културен център за съвременни и иновативни проекти в сферата на независимото изкуство.

Какво може да очакваме на следващото издание на ACT Фестивал за свободен театър?

От 11 до 17 ноември подготвяме шестото издание на АСТ Фестивал за свободен театър, което ще се проведе под надслов “БАЛ с каски”. Заедно с екипа на събитието и Управителният съвет на АСТ решихме, че празникът на независимия театър не може да бъде безучастен към случващото се в световен мащаб, но за да не издавам повече – просто ще ви поканя!

Кога и как реши, че културният мениджмънт е твоето призвание?

Мисля си, че всичко започна в доста ранна детска възраст. Благодарение на семейството си, имах възможността да “опитам” различни изкуства: рисуване, театрални класове, солфеж, съвременен балет и други. Имах голямо желание да се докосна до тези изкуства, но сякаш процесът зад тяхното реализиране ми беше по-интересен от самото участие. В театралната школа имах голямо затруднение да запомня монолог от една страница, но вместо да седя и да го уча се измъквах от вкъщи, отивах в парка и агитирах другите деца да дойдат на спектакъл. В началото на представлението седях и ги посрещах на входа, а монологът ми беше преразпределен на друго момиче.

И така, някак естествено се роди желанието ми да уча Културология в СУ, което от своя страна ме отведе до запознанство с АСТ Асоциация за свободен театър, Гергана Димитрова, дейността на “36 маймуни” и въобще неправителствения сектор в сферата на културата. По този начин се завъртя аферата ми със свободния театър и ролята на културен организатор.

Смятам, че е много важна възможността за свободен на избор, особено в ранна детска възраст. Несъмнено има нужда от упоритост за постигане на резултати, но ако се оставя свобода за експериментиране си проличават определени качества и развиват умения. Любовта към изкуството се поражда чрез опознаване.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Актуално