Прилагане на Lean Startup в научни проекти: защо и как?

Д-р Зорница Йоранова за пресичането на моста между науката и бизнеса, както и за евентуалната му нужда от ремонт


От МOVE.BG, публикувана на 21 август 2018

Изпълнението на научни проекти често се фокусира единствено върху научните резултати и специфики, а самото управление на проектите и евентуалната им реализация се подценява от научните изследователи. Управлението на научни проекти обаче всъщност се оказва ключово не само за успешното постигане на научните резултати и постижения, но също и за тръгване в посока моста, прекосяващ реката между науката и бизнеса. Символично казано, реката между науката и бизнеса е бързо променящата се среда и тя все повече принуждава както бизнеса, така и науката, да бъдат изключително гъвкави, адаптивни и бързо реагиращи на външната среда по време на управлението на проектите си. Всичко това е особено валидно, когато се правят иновации. Това означава в управлението на бъдат инкорпорирани механизми за управление на промяната, за търсене на обратна връзка от потенциални потребители, за валидирано и развиващо се управление на обхвата. Ето защо, все по-популярни стават гъвкавите методологии и практики при управлението на проекти. Някои такива гъвкави подходи са Lean Startup, Agile, User-centricity, Design Thinking, които могат да се използват за разработване на продукти, като рамка при управление на проекти, принципи при управлението на бизнес организации…а защо не и в управлението на научни проекти.

В основата си, Lean Startup, Agile, User-centricity, Design Thinking имат за цел бързо да отговорят на промените, които се случват докато се изпълняват проектните дейности. Основна тяхна характеристика е и ориентацията към потребители и клиенти по време на разработването на иновации, продукти, процеси.

Как един от тези бизнес модели, а именно Lean Startup може да бъде прилаган в научни проекти и с какво ще допринесе, е тема на настоящата статия. За да отговорим на тези въпроси, ще разгледаме Lean Startup и ще направим опит за тълкувание как и с какво би допринесъл този метод, приложен в научно-изследователски проект или индивидуално изследване.

Lean Startup

От създаването му през 2008 г., методът Лийн Стартъп получава широко разпространение и разпознаваемост сред иноватори и предприемачи по цял свят. Първоначално популярността му се изразява като „Добри практики по системно управление на иновации“ сред компании в Силиконовата долина, Сан Франциско, САЩ. Впоследствие, с натрупването на емпирични данни, изследвания и резултати, се изгражда като метод. Официално, методът бива публикувана през 2011г. от Ерик Рийс, който го описва в книгата си: „Лийн Срат-ъп: Как непрекъснатата иновация е в основата на успешния бизнес“ и през първите години се използва предимно в управлението на иновации в стартъп компании. Постепенно по-широк кръг компании се доверяват на принципите му и през 2017 г. излиза следващата книга на Рийс “Как го правят стартъпите: Съвременните компании използват предприемаческото управление, за да трансформират културата и да стимулират дългосрочния растеж“, която втора книга тълкува и разглежда използването на метода в големи корпорации от всякакви индустрии.

Някои от основните принципи в концепцията, погледнати през потенциалната им употреба в научни проекти са:

Предприемачите са навсякъде

Lean Startup  разглежда предприемачите като хора или компании, които създават продукти или услуги в условията на висока неопределеност, независимо от размера или сектора на компанията. През погледа на целта ни в тази статия, първият принцип на модела директно ни кани да погледнем науката, която развиваме също в светлината на предприемачеството, предвид нейното развитие отново в условията на висока неопределеност, непрекъснати промени на научни достижения, промени в нуждите, нови технологии. В този смисъл, науката повече от всякога се нуждае от предприемаческо управление, освен конвенционалното административно управление и търсене на отговор на поставените научни цели.

Предприемачеството е управление и управлението е предприемачество

Според Lean Startup  всеки проект има нужда от нов вид управление, насочено към неговите конкретни предизвикателства и възможности, които да направят резултата от проекта продаваем и готов за пазарните предизвикателства. Част от всеки научен проект следва да бъде и план за трансформиране на резултатите от него в краен продукт или модел, с което да се съкрати пътят му до пазара.

Валидирано учене

Учението като система, авторът на метода приема като процес на непрекъснато изпробване и валидация на идеите и визията на предприемачите, за да бъде доказана тяхната рационалност, правилна посока и ако е необходимо, да бъде сигнал за необходима корекция. В пълна степен, валидираното учене е част и от научните проекти. С единствената разлика, но много основна, че валидираното учене според Lean Startup изисква промяна на плана и елементите на проекта след всяка една валидация. Валидациите обикновено се правят директно на пазара, което за научните проекти би било трудно, но не непостижимо. За целта, при планирането и реализирането на научен проект, е необходимо да се изготви концепция как ще се валидират резултатите (не само крайните, но и частичните и поетапни резултати) не само лабораторно, но и имплементирани в продукти, реализирани на пазара и да бъдат планирани и прилагани при необходимост механизми за промяна на плана за изпълнение на проекта.

Действие - Измерване – Поука

Проектът за иновация трябва да има предефинирани критерии и метрики, които да дават индикация за изпълнението на поставените цели. На база на тази отчетност от създадените метрики и поставени цели, предприемачите могат да преценяват дали следваната посока е правилна, или е необходимо да се предприеме промяна. Отново основна разлика с научните проекти е мястото на измерване на резултатите. За по-ефективни и действителни резултати, науката следва да прави опити за измерване не в теоретична или лабораторна среда, а да имплементира частичните резултати от изследванията в конкретни продукти/технологии, които достигат до реални клиенти.

Отчетност на иновациите

Въпреки че са плод на креативност, експерименти или визионерство, за да бъдат успешни, иновациите трябва да бъдат измерими. Това е необходимо, за да бъдат управлявани систематично: да бъдат отчитани прогресът, приоритетите, да бъдат поставяни следващите цели и посока. Често в научните проекти, се поставят метрики за постигане на научния резултат и никакви метрики, свързани с оценка на иновацията, резултат от научното изследване като принос и добавена стойност за пазара, потенциалните крайни потребители, потенциалните индустрии, където може да бъде внедрена, анализ на конкуренцията.

Проактивна обратна връзка

Обратна връзка от клиента е основен компонент от систематичния модел за управление на иновациите в Lean Startup. Тя е проактивна, приложена още в най-ранен стадий и не само отразява нуждите и желанията на клиентите, а отчита и странични и вторични ефекти като възприятие на продукта, неаргументирана валидация (която не е базирана на анализ, а на емоцията и чувствителността на клиента). Приложен в научен проект, Lean Startup би означавал формиране на тестови и фокус групи от най-ранните стадии на научния проект, които да включват не само експерти, но и потенциални бъдещи ползватели на резултата от проекта.

Минимален приложим продукт (MVP)

Целта на минималния приложим продукт е да изпробва бизнес или научната хипотеза чрез бързо произведен, изчистен модел на продукта, който бързо и евтино може да се пусне на пазара и да валидира концепцията на идеята. В контекста на научните изследвания, това означава реализиране на краен продукт, дори и с минимални характеристики на пазара, без да се изчаква изграждане на цялостната и крайна визия за продукта.

Промяна на посоката (Pivot)

Концепцията за промяна на посоката е възможността и нуждата един проект да смени елементи от обхвата си, маркетинговата си стратегия или други елементи на разработването и съществуването си като следствие на резултатите от обратната връзка на клиентите или метриките, които събира и анализира екипът. Промяната на посоката има за цел да минимизира загубата на ресурси, когато има основание да се смята, че текущо следваната посока не е правилна и не разкрива потенциал. Следвайки този принцип, научните проекти трябва да имат възможността по всяко време да сменят елементи от проекта, с цел истинското постигане на поставената цел, независимо от първоначално построения план за реализация на проекта и постигане на целта. От това следва, че научните проекти следва да бъдат само концептуално описани в началото и да бъдат възможни промени в изпълнението, което да не е свързано с административни пречки, а дори напротив – тези промени да се поощряват, за да се търси и преследва истинската иновация.

В заключение на представения метод за управление на иновационни проекти в светлината на потенциалното му използване в управлението на научни проекти, отварям отново темата за ролята на научните мениджъри и как те биха могли да допринесат за по-успешното заздравяване на мост наука – бизнес и плавното потегляне на науката към бизнеса.

 

Зорница Йорданова Зорница Йорданова

 

Авторката на текста - д-р Зорница Йорданова е главен асистент в катедра Индустриален бизнес на УНСС. Специализира Иновации в бизнеса и Мениджмънт на иновациите. Свързахме се с нея благодарение на приятелите ни от сп. "Българска наука", които я бяха поканили в рамките на съвместния ни формат "Науката решава проблеми". 

тагове
Актуално,
Автор
още по темата

още от Гледна точка