Как един от символите на България за малко да изчезне

Заплахите пред ловния сокол и причините за постепенното му завръщане у нас.


От Ангел Златков, публикувана на 16 февруари 2018

В серия публикации ще ви разкажем за един позабравен и почти изчезнал от нашата природа символ на българските земи...

Ловният сокол

Някога той е обитавал обширни региони в страната и хората са полагали специални грижи за отглеждането и съхранението му, но в момента числеността му е сведена до критичен минимум. Надежда има – през последните години благодарение да специалисти и ентусиасти се предприеха редица стъпки за запазването на вида. В първата част от нашия разказ ще научите за основните характеристики на ловния сокол, за популацията му в България и причините за почти пълното й унищожение. Скоро ще ви срещнем и с хората, които се борят за това ловните соколи отново да заемат своето място в българското небе.

Основни характеристики на вида

Ловният сокол е дневна граблива птица, известна още с народните си наименования Крагуй и Барак. Той е най-едрият вид сокол в България –размерът му е сравним с този на Обикновения мишелов. Дължината на тялото му варира от 45 до 55 см., а размахът на крилата достига до 130 см. Птиците отгоре са предимно кафяви, с по-светло теме, тънки „бакенбарди” и светла ивица зад окото. Отдолу са светли, с тъмни петна – по-едри и гъсти около корема. С възрастта оперението на гърба, главата и гърдите изсветлява. Краката на младите птици са светлосинкави и започват да пожълтяват през втората година.

Гнездовият му ареал е силно разпръснат и обхваща обширни територии от Централна и Югоизточна Европа до Източна Азия. Предпочита степни региони, обширни равнини и планинските плата. Гнезди по дървета, скали а напоследък и по електрически стълбове. Подобно на другите висове соколи, той не строи собствени гнезда, а заема гнездата на други птици, предимно гарвани, чапли, врани и други видове грабливи птици. В планините често използва скални ниши, където снася яйцата си направо върху скалната или почвена основа. Предпочита труднодостъпни места с добра видимост към ловната територия.

В полет съчетава висока скорост и бърза подвижност, което му позволява да ловува дребни бозайници и птици. Лалугерите и гълъбите са предпочитаната му храна в Европа.

Двойките при ловния сокол се запазват за цял живот, но ако някой от партньорите загине бързо намира друг партньор и така гнездовата територия е относително постоянна. Размножителният период започва в ранна пролет, когато птиците започват да изпълняват красиви брачни полети. Понякога ловуват заедно, като през този период са особено агресивни дори и към по-големи и силни грабливи птици като едрите видове орли. Женската обикновено снася между 3 и 5 яйца, а младите птици придобиват пълно оперение след шест седмици.

Брой на популацията в Западната Палеарктическа екозона

 

 

 

 

Соколът в  българската история

Ловният сокол е пряко свързан с вярванията и традициите на населението в нашия регион. Една от най-известните легенди за произхода на мартеничките ни връща във времето на хан Аспарух и преселението на българите на Балканския полуостров. Следвайки повелята на баща си хан Кубрат, той повел своя народ на юг, но сестра му – хубавата Хуба, попаднала в плен на врага. Тежко било положението й, но с разпукването на пролетта пристигнала дългоочакваната помощ, донесена от ловния сокол на брат й. На крачето му тя закачила бяла копринена нишка, а той я повел към свободните земи – днешна България. Соколът изпълнил мисията си, но в последния възможен момент бил пронизан от вражеска стрела. Алената му кръв обагрила конеца, който Хуба после завързала на ръката на Аспарух. И от тогава всяка пролет българите си подаряват мартенички за здраве и благополучие.

 

Лов със соколи. Манески кодекс.

 

 

По време на Османската власт една част от българското население се занимава с отглеждането и обучението на соколи, които султанът и неговите висши служители използват за ловуване – т. нар. соколарство. Представителите на тази специална категория поданици се наричат “доганджии” и получават редица привилегии – данъчни облекчения, право да носят оръжие и по-висок авторитет в обществото. Най-вероятно техните предци са изпълнявали подобни функции в средновековната Българска държава, в която соколарството е било широко разпространено сред аристокрацията. Отглеждането на соколи през този период е свързано с полагане на големи грижи и любов към птиците, които са приятел за човека.

С модернизирането на Османската империя през XIX век – т. нар. епоха на „Танзимата”, се променят редица от традиционните вярвания и занимания на населението в нашия регион. Процесът на трансформация се задълбочава след създаването на Княжество България. Навлизането на модерните западни тенденции в модата и забавлението, на най-новите технологически постижения и начини на обработване на земята, водят до неизбежното отмиране на старите занаяти и навици. Постепенно се губи и връзката на хората с животните, което не след дълго се отразява и върху соколарството. Въпреки това има данни, че дори през 20-те години на миналия век в Силистренско все още местни ловни дружинки са използвали соколи.

Ловният сокол в България - численост и заплахи.

В първите години след Освобождението ловният сокол е една от най-често срещаните грабливи птици в българските земи наред с черната каня и тръстиковия блатар (особено в Добруджа и покрай Дунав). Документирани са множество гнезда във всички краища на страната, но с навлизането на модерните форми на земеделие и промяната на предназначението на земята – нарастване на обработваемите площи за сметка на пасищата и пустеещите земи, започва и постепенният спад на неговата популация. Към средата на XIX век грабливите птици се считат за пречка пред развитието на селското стопанство и започват масови кампании, спонсорирани от държавните институции, за тяхното изтребление. Така само през 1957 година са убити около 70 000 грабливи птици. Отрицателно влияние оказват и използването на ДДТ и други органофосфорни пестициди, разширяването на инфраструктурата и чувствителният спад в популацията на дребните гризачи. Така през 1962 г. видът вече е посочен като изключително рядък за България и попада под закрилата на закона. В страната според различните проучвания са останали между 30 и 50 семейства.

През следващото десетилетие се появява още един фактор, който оказва негативно влияние върху ловния сокол по нашите земи – възстановяване на интереса към соколарството в Западна Европа. Голямото търсене на ловни птици води до чувствително нарастване на бракониерството и контрабандата на Балканите – многобройни са документираните случаи, но най-вероятно недокументираните са още повече. Политическата нестабилност в региона през деветдесетте години води до увеличаване на случаите на ограбени гнезда на ловен сокол, което при критично малката му популация, води до катастрофални последици – последният известен случай за успешно напуснали гнездото си малки соколчета е от далечната 1997 г.

Широко разпространеното в България гълъбарство – организиране на състезания с домашни гълъби, при които се правят залагания за значителни суми, също се нарежда сред една от големите заплахи за вида. Гълъбите са естествена плячка за ловния сокол, поради което скъпо струващите птици на гълъбарите са поставени под заплаха и хазартната дейност търпи значителни щети. В отговор на това са налице сведения за драстични мерки за унищожаване на хищните птици в районите на гълъбарниците, с използване на всички възможни средства. Освен отстрел се прилага и залагане на капани, примки, използване на отрови (включително върху тялото на гълъби-примамки) и други методи. Провеждат се целенасочени издирвания на гнезда на соколи и други хищни птици с цел унищожаването им.

Освен гълъбарите, част от соколарите, въпреки това, че отглеждат птици, създават допълнителни заплахи за съществуването на ловния сокол. В България притежаването му не е забранено, но поради липсата на ефективни механизми за контрол на собствениците е много трудно да се докаже произходът на птиците им - дали те са взети от дивата природа или са законно внесени от чужбина. В страната се внасят и хибридни видове соколи, които при изпускане в дивата природа и евентуално размножаване с диви птици биха могли да бъдат заплаха за генетичната чистота на местната популация.

Опазване на вида

Критичното състояние на популацията на ловния сокол в България го категоризира като „критично застрашен“ вид в последното издание на Червената книга. Същевременно са предприети редица законови мерки за неговото опазване. Със Закона за лова и опазване на дивеча, приет през 2000 г., за забранява използването на ловни соколи и други грабливи птици, независимо от вида и произхода им, като средство за лов. Защитеният статут на ловния сокол е потвърден от приетия две години по-късно Закон за биологичното разнообразие, който осигурява и защита на местообитанията на вида чрез мрежата НАТУРА 2000. През 2006 г. към Закона е добавено и обезщетение за “нараняване, осакатяване, убиване или отнемането им от природата; унищожаването или вземането на яйца и разрушаването на гнезда” на ловния сокол. Предвидена е и наказателна отговорност за противозаконно унищожаване, повреждане, държане и придобиване на вида.

 

Снимка: Димитър Рагьов

 

Същевременно в началото на новото хилядолетие редица природозащитни организации и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (Българска академия на науките) осъществяват важни изследвания на популацията, поведението и заплахите пред ловния сокол в България. Предприети са важни стъпки за възстановяването на неговите местообитания и изясняването на съвременните причини за спада на числеността му. Извършени са конкретни действия за подпомагане на местната популация чрез поставяне на изкуствени гнезда, възстановяване на популациите от гризачи и информационни кампании сред обществото. Проведени са проучвания за възможността за реинтродукцията на ловния сокол в българската природа и са започнати конкретни действия в тази насока с пилотни освобождавания на птици в природата. За усилията на българските природолюбители за опазването и увеличаването на числеността на ловния сокол в България ще ви разкажем в следващия ни материал по темата.

 

Благодарим специално на Димитър Рагьов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките за ценната помощ и съвети по време на писането на текста.

 

Янков, П., Г. Стоянов, Д. Рагьов. 2013. План за действие за опазването на ловния сокол (Falco cherrug Gray, 1834) в България, МОСВ, София

Ragyov, D., Kmetova, E., Dixon, A., Franz, K., Koshev, Y. and Nedialkov, N. (2009) Saker Falcon Falco cherrug Reintroduction in Bulgaria: Feasibility Study. SESN. Sofia, 2009

Southeast European Saker Falcon Network

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Актуално