Мисия Енергиен преход: Иновации в полза на човека и природата

Срещаме ви с Любомир Янчев, основател на иновативния стартъп MClimate, с когото си говорим затова как новите технологии могат да бъдат полезни в бизнеса и ежедневието ни.


От Марин Маринов, публикувана на 9 януари 2023

Знаете ли как иновациите могат да ни помогнат да живеем по-добре? Как новите технологии могат да бъдат ключова част от извършването на успешен енергиен преход? Кои са българските предприемачи, които създават иновации на световно ниво, предлагащи решения на основни предизвикателства като намаляването на въглеродния отпечатък от човешката дейност?

Дойде време за последната, но не и по значение, статия от специалната ни рубрика “Мисия енергиен преход: Седем добри идеи от България”. Днес ще ви разкажем за иновациите и за българските предприемачи, предлагащи решения на световни предизвикателства като климатичните промени. 

Знаете, подкрепата за иновативните стартиращи бизнеси е тема, по която в MOVE.BG работим от самото ни създаване, вече 10 години. Затова решихме да завършим специалната ни рубрика, посветена на добрите примери, помагащи на енергийния преход, с представяне на иновативния български стартъп MClimate. Проектът вече над седем години успешно развива своите високотехнологични продукти, помагащи ни да управляваме енергията по умен начин и по този начин да намалим човешкото въздействие върху планетата.

Мисия Енергиен преход

През изминалите седмици ви запознахме с шест добри примера, които практически помагат на прехода към чиста енергия и към нулеви нетни емисии в енергийния сектор у нас. 

Защо го направихме?

Защото енергийният преход е ключовата област за извършването на успешна зелена трансформация в Европа и в България. Защото зелената трансформация е шансът за икономическото развитие на страната ни, за просперитета ни като общество и за опазването на нашата природа, тук в България, както и на нашия общ и единствен дом - планетата Земя, която, за съжаление, все повече се задъхва и страда заради нашите често безконтролни и необмислени действия.

През изминалите три месеца ви срещнахме с добрите примери, които се създават тук, в България: научихте за възможностите, които ни дава слънчевата енергия да намалим сметките си, срещахме ви със създадените у нас иновативни продукти за отопление и за по-чист въздух, запознахме ви с иновативните български научни постижения за устойчиво използване на биомаса, представихме ви възможните решения за преодоляване на сериозното предизвикателство с енергийната бедност, разказахме ви за енергийната ефективност и за висококачественото обновяване на сгради, което е повече от поставяне на изолация, както и ви запознахме със значението на преквалификацията и по-специално на придобиването на ВЕИ умения за развитие на въглищните региони в България.

Днес на финала ви срещаме с MClimate - иновативен български стартъп, основан от младия предприемач Любомир Янчев.

Любомир създава проекта през 2014 година, току-що завършил гимназия. Седем години по-късно компанията вече предлага набор от високотехнологични решения за умни сгради и работи в едни от големите пазари в Европа. 

Част от продуктите на MClimate са насочени към важната тема за енергийната ефективност на сградите. В сградите - жилищни, бизнес или обществени - прекарваме над 90% от ежедневието ни. Сградите консумират 40% от енергията и са отговорни за 36% от парниковите емисии вследствие на това потребление в Европа. Продуктите на MClimate помагат на важното предизвикателство с необходимостта от повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд. Компанията предлага интелигентни, високотехнологични решения за умно управление на енергията, така че да живеем в комфортни условия, но да използваме по-малко енергия и да намалим не само сметките си, но и негативното влияние върху Земята. 

Повече за MClimate и за техните решения ще ни разкаже след малко Любомир Янчев, а сега, както е традицията ни в тази рубрика, да се запознаем със значението на темата на днешната статия - иновациите, както и къде се намира България по отношение на иновативното развитие.

Защо са важни иновациите?

Иновациите са тези нови подходи и решения, които могат да ни помогнат да преодолеем съществуващи и нови предизвикателства - от борбата с климатичните промени и възстановяването и опазването на биологичното разнообразие през намиране на лечение за различни болести или подобряване на учебните процеси до модернизиране на транспорта и логистиката на стоки и услуги или пък оптимизирането на производствени процеси. 

Разбира се, това са само малка част от обществените предизвикателства, за които иновациите могат да ни помогнат. Иновативни решения могат да бъдат търсени, създавани, тествани и развивани за всяка една област.

Иновациите са нови идеи, методи и продукти, които не са използвани преди, според определението, което е възприето в Европейския съюз. Те се реализират чрез използването на нови технологии, нови комбинации на съществуващи технологии или въвеждане на ново знание. 

Иновациите се развиват по три основни начина: 

  • от науката - в научни центрове и университети, където новите идеи се тестват в лаборатории и след това се комерсиализират - тоест въвеждат се в употреба в бизнеса, в реалната икономика и оттам в ежедневието ни. Вече ви разказахме за един такъв пример по време на рубриката ни "Мисия Енергиен преход" - решенията на най-големия български научен център за кръгова икономика "Clean and Circle" за създаване на енергия от утайките, получени при пречистване на отпадъчните води;
  • от предприемачи - обикновено това са млади основатели на стартъпи, които имат нови идеи за развитие на бизнес проекти. Те създават нови подходи, продукти или услуги, които след тестване и подкрепа от инвеститори, биват внедрявани в пазара. Такъв е днешният пример на MClimate, с който ще ви запознаем след малко. Създаването на иновации чрез стартъпи е един от успешните модели за развитие на икономиката на бъдещето и за подобряване на конкурентоспособността на държавите;
  • от традиционните бизнеси - въвеждането на нови идеи, чрез които се подобряват вече съществуващи подходи, процеси и продукти на големите, традиционни бизнеси. Обикновено този тип иновации се създават от специални научно-изследователски звена, които съществуват в част от мултинационалните корпорации.

Зелените иновации

Иновациите са един от главните стълбове на основната европейска стратегия за борба с климатичните промени и за извършване на успешна зелена трансформация - Европейският зелен пакт (Зелената сделка). Пактът цели до 2050 година Европа да се превърне в първия климатично неутрален континент: тоест да произвеждаме толкова емисии парникови газове колкото планета може да погълне (неутрализира) по естествен път. Като част от целите на Зелената сделка, специален акцент на европейските програми и фондове е подкрепата за зелените иновации, наричани още екоиновации и климатични иновации - тези иновации, които създават значителен и осезаем напредък в устойчивото развитие, като довеждат до по-малко отражение от човешката дейност върху околната среда. 

Зелените иновации могат да бъдат нови решения за енергийна ефективност, за намаляване на парниковите газове от транспорта, за намаляване на количеството на отпадъците, за борба с пластмасата и мръсния въздух…и много други, свързани с борбата с причините и последствията от климатичните промени. 

Ключовото значение на зелените иновации за постигане на климатичните цели на Европейския съюз се вижда от бюджетите, заделени за развитие на този тип проекти. Зелените иновации в Европа ще разполагат с над 4,3 милиарда евро само за тази година и то само в рамките на основната програма за научни изследвания и иновации на ЕС “Хоризонт Европа”. Докато първоначално държавите членки бяха решили да намалят с над 660 милиона евро планирания бюджет на програмата от над 12,4 милиарда евро за 2023 година, то заради климатичната криза това решение беше отхвърлено през ноември, като бяха добавени дори още 10 милиона евро специално в перото за иновации за борба с климатичните промени. 

В рамките на “Хоризонт Европа” действа и Европейският съвет за иновации (EIC), който приоритетно финансира стартъпи, предлагащи пробивни иновации за решаване на обществени предизвикателства като климатичните промени и енергийния преход. През 2023 година EIC ще разполага с бюджет от 1,6 милиарда евро, от които над 1,1 милиарда за подкрепа на стартъпи чрез програмите EIC Accelerator Open и EIC Accelerator Challenges. Първата сесия за финансиране на иновативни стартъпи за тази година ще бъде затворена на 11 януари, а за следващата сесия предложенията ще се приемат до 22 март. Финансирането може да бъде грантово - в размер на до 2,5 милиона евро за стартъп или смесено - грант плюс дялово участие чрез инвестиция в размер на до 15 милиона евро за проект.

В резултат на подкрепата на EIC - както финансово, така и менторски, и чрез мрежата на Съвета (достъп до частни инвеститори) - досега са създадени 12 европейски еднорози (unicorns) - стартъпи с пазарна капитализация над 1 милиард евро, както и 112 кентавъра (centaur companies) - стартъпи с приходи от над 100 милиона долара на година.

“Превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент в света до 2050 година е уникална възможност да модернизираме икономиката и обществото на Европейския съюз и да ги преориентираме към справедливо и устойчиво бъдеще”, посочват от Европейската комисия и допълват:

“Научните изследвания и иновациите ще играят централна роля в [следните процеси]:

  • ускоряване и навигиране при извършването на необходимите преходи;
  • внедряване и използване на решения и премахване на евентуални рискове;
  • ангажиране на гражданите за участие в социалните иновации.”

Все по-важна част от зелените иновации стават т.нар. зелени високотехнологични иновации (greentech), които с помощта на новите технологии намират иновативни решения на ключови предизвикателства, свързани с климатичната криза и зелената трансформация. Greentech проектите използват технологии от типа на големи данни (big data), изкуствен интелект (artificial intelligence), интернет на нещата (IoT), изчисления в облак (cloud computing) и други. 

Къде се намира България?

България продължава да изпитва сериозни затруднения в разпространението на новите технологии и развитието на иновативния потенциал. Страната ни е 26-то място в ЕС по навлизане на цифровите технологии в бизнеса и обществото, според индекса DESI 2022 на Европейската комисия, както и на предпоследно място по иновативен потенциал в Общността, според изследването на ЕК “Сравнителен доклад за европейските иновации 2022” (EU Innovation Scoreboard). 

Въз основа на иновативното си развитие държавите членки се разделят на четири групи в EU Innovation Scoreboard: 

  • Водещи новатори/Leading Innovators- с резултати над 125% от средната стойност за ЕС;
  • Силни новатори/Strong Innovators - с резултати между 100% и 125% от средната стойност за Съюза;
  • Умерени новатори/Moderate Innovators - с резултати между 70% и 100% от средната стойност за ЕС;
  • Проправящи пътя си новатори/Emerging Innovators -  с резултати под 70 % от средната стойност за Блока.

EU Innovation Scoreboard 2022. Графика: Европейски съюз - източник ЕК. Лиценз: CC.

“България е проправящ пътя си новатор с 45,2 % от средната стойност за ЕС. Резултатите са под средните за държавите в тази група (50,0%). Представянето на България на годишна база нараства с темп, по-нисък от този на Европейския съюз [1,6% пункта за година спрямо 9,9% пункта]. Изоставането в иновативното развитие на България спрямо ЕС става все по-голямо”, посочват от ЕК в анализа за страната ни.

България е и на последно място в индекса за екоиновации на ЕС (Eco-Innovation Index 2021), който измерва както навлизането на екоиновациите в бизнеса, обществото и държавната администрация, така и тяхното развитие и подкрепа на научно, бизнес и правителствено ниво. Сред посочените трудности пред страната ни са слабото и почти липсващо навлизане на практики на кръговата икономика в производството, нереформираната структура на икономиката, която се нуждае от спешна и бърза зелена трансформация, както и ниските нива от държавния бюджет, заделяни за научно-изследователска и развойна дейност. 

В същото време, обратно на тези тенденции се развива иновативният стартиращ бизнес у нас. Българските стартъпи създават решения според най-новите глобални технологични трендове, показват данните на специализираното стартъп изследване на програма EDIT на MOVE.BG InnovationShip. Почти 50% от иновативните стартиращи бизнеси у нас предлагат иновация на световно ниво, а почти 60% от българските стартъпи адресират критични глобални предизвикателства като климатичните промени, образование за бъдещето, преодоляването на растящата пропаст в дигиталното знание и устойчиво здраве. 

Един от тези стартъпи е именно нашият добър пример, с който ще ви запознаем днес - MClimate.

Добрият пример: умни технологии, умни сгради

MClimate предлагат иновативни решения за голям набор от функционалностите, свързани с т.нар. умни сгради - жилищни, бизнес и обществени сгради, в които с помощта на интелигентни системи на свързаност, се вземат умни решения, осигуряващи комфорта и сигурността на обитателите, както и най-доброто управление на ресурсите като вода, топлина, електроенергия.

MClimate предлагат решения за оптимизиране на енергийното потребление, за мониторинг на въздуха и на нивата на въглероден диоксид, както и за управление на водите и тяхното качество. Продуктите на компанията могат да бъдат използвани както от жилищни сгради, така и от бизнес или пък обществени сгради (като училища и болници).

Решенията на MClimate се базират на високи технологии (IoT - интернет на нещата), за да контролират потреблението на енергия в сградите. Устройствата анализират поведението на хората в сградата - кои помещения се използват повече и кои по-малко, за да може да се постигне максимална енергийна ефективност без да се компрометира комфортът на обитателите. По този начин енергията се управлява по умен начин и се намалява въглеродният отпечатък. Например, термостатът за радиатори на MClimate може да постигне между 15% и 35% намаление на употребяваната енергия и по този начин да спести съответно между 15% и  35% от енергийните ни разходи на месец, твърдят от компанията.

Обитателите на жилищните сгради и мениджърите на бизнес или обществените сгради имат постоянен достъп до данните от умните устройства, за да могат да анализират и подобряват енергийното си потребление. Данните са достъпни в разработените от компанията мобилни приложения за жилищни и нежилищни сгради.

Защо е важно да управляваме умно енергийното ни потребление?

Умното потребление на енергия е основен стълб за постигане на мерките за енергийна ефективност и за намаляване на парниковите емисии от енергийния сектор. България изпитва сериозни затруднения и по отношение на енергийната ефективност на сградите, и конкретно в частта с умното управление на енергията в тях.

У нас и сред жилищните, и сред нежилищните постройки преобладават енергийно неефективните сгради. Това разбираме от информацията в Дългосрочната стратегия за обновяване на националния сграден фонд до 2050 година, публикувана от Министерството на енергетиката. Според данните в документа, например, 74% от образователните институции у нас (училища, университети и колежи) са под минимално допустимия праг клас за енергопотребление C, а едва 0,97% са с клас А - тоест, с най-висока степен на енергийна ефективност и с оптимални енергийни характеристики.

Затова от ключово значение за успешния преход на българския енергиен сектор към нулеви нетни емисии е умното потребеление на енергия, включително в ключовия сегмент на енергийните нужди на сградите.

Решенията на добрия пример, с който ви срещаме днес - MClimate, вече се прилагат в различни европейски държави. Сред клиентите на компанията са например, бизнес сграда в Германия, училище в Дания или дом за възрастни хора във Великобритания. Оборотите на дружеството са в милиони, които са свежи пари за българската икономика именно защото основната част от клиентите са чуждестранни.

Повече за MClimate, за енергийната ефективност и за ролята на иновациите ни споделя Любомир Янчев, основател и главен изпълнителен директор на компанията.

Иновативните решения

България продължава да изпитва сериозни затруднения с енергийната ефективност. Какви са основните предизвикателства на базата на вашия опит и какво трябва да се промени? 

За радост или жалост, моят опит е базиран на проекти извън България. Дружеството ни е българско, служителите - българи, производството - българско, но клиентите са само чуждестранни. 

Политиката на България е твърде нестабилна през последните няколко години, което е свързано с множеството избори, неуспешни мандати и свалени кабинети.

В други страни намираме хубави примери как се стимулира енергийната ефективност. В Италия например, от вече над година, има програма за обитателите на жилищни блокове, с която се субсидира инсталирането на smart home [умни домове] с насоченост към енергийна ефективност. Например, субсидират инсталацията на умни термостати, но не и на аудио уредба. 

Наскоро в Ирландия беше пусната програмата Public Sector Retrofit Pathfinder Programme, която се фокусира върху ретрофит на сгради от жилищен тип.

Малко познато е, че 36% от СО2 емисиите в ЕС, са от сгради, които използват около 40% от енергията в ЕС. 

Какви решения предлага вашата компания: как те помагат за по-ефективно и умно управление на енергията? Каква е ролята на иновациите във вашия подход?

MClimate предлага устройства, които правят съществуващите инсталации в сгради от всякакъв тип умни и успяваме да спестим до около 30% от консумираната енергия.

Правим го, концентрирайки се на най-енергоемките инсталации, като например отоплението, инсталирайки безжични устройства с 10г+ живот на батериите, като всички те комуникират с един-единствен gateway в сградата. Така собственици/мениджъри/използващи сградата могат да имат детайлна информация за потреблението стая по стая, да създадат графици, по които сградата да работи и прочие. Имаме и решения в сферата на контрол на вода, предпазване от наводнения, автоматизация за комфорт, но те не генерират СО2 спестявания и няма да давам детайли за тях.

Каква e вашата мотивация да започнете да се занимавате с темата за енергийната ефективност и да създадeте MClimate?

Мотивацията ми се трансформира много пъти през годините. Стартирах компанията още през 2014, когато завърших гимназия. В началото беше по-скоро технологично увлечение, желание за създаване на хардуерен продукт и генерален успех в създаването на IoT устройство за крайни клиенти. Докато в началото главният ми фокус беше подобряване на комфорта и продаване на крайни клиенти, в момента за мен са много по-важни избегнатите тонове СО2 БЕЗ да се нарушава комфортът на ползвателите на нашите продукти. 

Не случайно фокусът ни отива към уредите в сградата, които използват най-много енергия и генерират най-много вредни емисии.

Може би, е заради поколението ми, но на моменти дълбоко се замислям дали през 2100 година ще сме отново 8 милиарда души или ще сме станали 8 милиона. Планетата ни със сигурност ще оцелее, човекът (Homo sapiens) също със сигурност ще оцелее, дори да продължаваме по същия път, който сме следвали почти цял век. Въпросът е дали цивилизацията ни ще оцелее, ако натуралните процеси на Земята протекат, както науката предсказва, че ще се развият, ако продължаваме в същия дух  - пожари, масови потопи, промяна на водното ниво, горещи лета, студени зими…

И накрая, как бихте допълнили изречението “Енергийният преход за България е…”

Жизнено важен и възможен при правилни политики. Но дори и да няма правилна политика в България, аз съм сигурен, че цялостното движение към енергийна ефективност ще се отрази на българските предприемачи, които продават в чужбина. 

Познаваш ли други добри примери като този на MClimate?

Разкажи ни за личностите и проектите, които помагат на България в прехода към чиста енергия. 

Попълни анкетатаМисия Енергиен преход" и сподели добрите примери - линк тук. Ще ти отнеме само минута!

Посочи хората и инициативите, които се:

  • Борят с енергийната бедност
  • Помагат за подобряване на енергийната ефективност
  • Прилагат устойчиви модели за използване на биомаса

Попълни анкетата тук. Бъди част от „Мисия Енергиен преход"!

Автор
още по темата

още от Градска джунгла