Слушайте рубриката “Говорят: зелените новатори на България” всеки понеделник в рамките на сутрешния блок на програма “Христо Ботев”.
В рамките на инициативата на MOVE.BG “Мисия Зелена София” продължаваме да търсим пътищата за успешен зелен преход на българските общини. Днес се спираме на една важна тема - централизираното топлоснабдяване и на възможните решения за декарбонизацията на този сектор. По тази тема разговаряме с г-жа Мариaна Итева, която е заместник-регионален директор на “Веолия” за България.
Централизираното топлоснабдяване
Най-голямото дружество от този тип у нас е “Топлофикация София“, която отговаря за 70% от всички потребители на централизираното топлоснабдяване в България. В момента дружеството е собственост на Столичната община, като общинската власт ще запази контрола си и след като Министерството на енергетиката изкупи дълга от 1,6 милиарда лева на “Топлофикация София” към държавния Български енергиен холдинг (БЕХ)”, според решение на правителството в оставка от тези дни.
Трансформацията на “Топлофикация София” е една от нерешените задачи не само пред Столичната община, но и пред страната ни поради мащаба и ефектите на въздействие на дружеството. Затова тази тема беше сред обсъжданите въпроси по време на събитието ни “Световно кафене Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”, посветено на изработването на препоръки за успешна зелена трансформация на София и на останалите общини в България. Инициативата събра 55 водещи експерти от различни сфери - представители на бизнеса, на финансовия сектор, на науката и на гражданския сектор, както и представители на Столичната община и на правителството. Съвсем скоро ще представим идеите на експертите в специален доклад с над 150 препоръки за успешен зелен преход на София и на останалите общини в България.
Един от участниците в “Световно кафене Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” е г-жа Мариaна Итева, с която днес си говорим за пътищата за декарбонизация на сектора на централизираното топлоснабдяване и за опита на “Веолия” в тази област, както от България, така и от чужбина. "Веолия" оперира на пет континента, като през 2023 г. групата доставя водоснабдителни услуги на 113 млн. души, канализационни услуги – на 103 млн. души, произвежда 42 TWh електроенергия и рециклира 63 млн. тона отпадъци. Сред активите на “Веолия" в България са “Софийска вода” АД, която осигурява управлението на пълния воден цикъл в Столична община, “Веолия Енерджи Варна”, която експлоатира топлофикационната мрежа в град Варна, както и "Веолия Сълюшънс България" ЕАД, която е сред водещите компании в предоставянето на българския пазар на персонализирани решения и услуги на индустрията, както и услуги за енергийна ефективност на сгради.
Госпожо Итева, защо е важен секторът на централизираното топлоснабдяване и неговата декарбонизация?
Климатичните промени поставят под въпрос нашата икономическа система, като налагат да преразгледаме потребностите ни и да анализираме каква енергия да запазим, така че влиянието й да е възможно най-благоприятно за планетата. Развитието на капацитет за производство на енергия от различни възобновяеми източници на местно ниво осигурява стратегическа автономност, което е незаменимо предимство в енергийния преход.
Топлофикационните системи са един от най-добрите начини да се справим с т. нар. ниски емисии - замърсяване на въздуха с фини прахови частици в малките и големите градове, в които за отопление на домовете се използват котли, работещи с нискокачествено гориво с високи въглеводородни емисии (напр. въглища и битови отпадъци). Допълнително предимство в полза на развитието на този сектор е фактът, че когенерационната технология, която осигурява едновременното производство на електрическа и топлинна енергия в един технологичен процес, е най-ефективният начин за производство на енергия. Въпреки това, не трябва да се забравя, че самият процес не доказва екологосъобразността на решението. Ключът за намаляването на емисиите са горивата, решенията за кръгова икономика и редица мерки за енергийна ефективност.
Какви са възможните решения за декарбонизация на сектора на централизираното топлоснабдяване, на базата на опита на “Веолия”?
В днешно време не може да се разчита само на едно решение или на един вид гориво. Необходима е комбинация от няколко решения за истински устойчива трансформация и развитие.
За всички топлофикационни дружества е от изключителна важност в най-кратки срокове да разработят местни източници на декарбонизирана енергия с цел постигане диверсификация на горивото. Това ще повиши ефективността на дружествата и ще усили стратегическата им автономност.
Природният газ трябва да се възприема като преходно гориво. Това се дължи на факта, че е свързан с по-малко емисии на въглероден диоксид (СО2) и с възможността да се използва с екологични и декарбонизирани газове като биометан и зелен водород в бъдеще.
Системите за централизираното топлоснабдяване се основават на топлофикационна мрежа, която с развитието си ще осигури възможност за прилагане на модел с интегриране на различни децентрализирани възобновяеми енергийни източници с помощта на термопомпи за оползотворяване на енергия, която днес се губи, например от отпадъчни води, сървърни помещения или промишлени процеси.
Съгласно разпоредбите на Европейския съюз някои отпадъци не могат да се депонират, което прави целесъобразно оползотворяването на енергия и топлина от тях. Пазарните предимства на подобно решение са намаляването на зависимостта от вноса на горива и оползотворяването на отпадъците. В Европа има над 500 инсталации за производство на енергия от отпадъци, които работят в пълно съответствие с изискванията за опазване на околната среда и носят полза на обществото.
Необходимо е, също така, да се търсят синергии. Това, което днес се приема за отпадък, може да се използва по различни начини. Затова концепцията за кръгова икономика би следвало да направлява инициативите в сферата на енергията, водите и отпадъците. Синергията между управлението на отпадъчните води и централното отопление също предоставя възможност за диверсифициране на горивото за “Топлофикация София”.
“Веолия България” е оператор на “Софийска вода”. Има ли добри решения от управлението на ВиК услугите, които могат да се използват за декарбонизация на централизираното топлоснабдяване?
В управлението на ВиК услугите и централизираното отопление има много общи неща по отношение на декарбонизацията, сред които са оползотворяването на топлина от отпадъчните води и възможността за производство на биогаз от утайките от третирането на отпадъчните води, като биогазът след това може да бъде превърнат в биометан.
Биогазът може да се използва на местно ниво в когенерационна система (това вече се прави на софийската пречиствателна станция за отпадъчни води в Кубратово) и за осигуряване на зелена топлинна енергия за топлофикационната мрежа или може да бъде превърнат в биометан, който след това се подава в газопреносната мрежа.
Потенциалът за оползотворяване на енергия от отпадъчните води следва да се разглежда като елемент, който си заслужава да се вземе предвид в усилията за развитие на устойчива енергия и отопление. Вече има реализирани подобни проекти в Унгария, Полша и Франция, и това са само някои от тях. Решението може да бъде съчетано с инсталация на базата на термопомпа и допълнителна когенерационна система.
„Софийска вода“, която е оператор на ВиК системата на територията на Столичната община, вече е в процес на оценка на потенциала в София за оползотворяването на топлина от отпадъчните води и е на път да се превърне в първото ВиК дружество в региона, постигнало пълна енергийна неутралност, благодарение на производството на зелена електрическа и топлинна енергия от пречистването на отпадъчните води.
Друг възможен местен източник на енергия е биогазът от депата за отпадъци, който може да се улови (оползотвори), да се преработи в биометан и да се подаде (инжектира) към топлофикационната система.
По подобен начин може да се оползотвори и остатъчната топлина от производствения процес в индустрията и да се подаде към топлофикационната мрежа.
Ползите от подобни проекти включват преди всичко намаляване на емисиите на CO2 в атмосферата и осигуряване на оползотворена (декарбонизирана) топлинна енергия. Те също имат предимството, че допринасят за създаването на достъпни енергийни източници, които в момента не се използват.
По време на събитието “Световно кафене Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”, в което участвахте и Вие, геотермалната и слънчевата енергия бяха посочени, като важна част от решенията за декарбонизация на централизираното топлоснабдяване. Какво е Вашето мнение?
Друг път за декарбонизация на системите за централизирано топлоснабдяване е използването на геотермална енергия като гориво, което се възприема за едно от най-ефективните решения. Използването на този тип енергия се определя предимно на местно ниво – извършва се анализ на подходящи геоложки параметри, като дълбочина и обем на източника, както и подходящи параметри на водата, напр. температурата, от която пряко зависи потенциалът на топлинната енергия. Анализът на тези параметри е важен, защото те се отразяват на капиталовите разходи, рентабилността на самата инвестиция и конкурентоспособността на предлаганите цени на топлинната енергия.
„Веолия“ оперира топлофикационни мрежи с геотермална енергия във Франция, където над 87% от геотермалната енергия се използва за отопление, и Унгария, а също така разработваме подобен проект в Полша с многообещаващ капацитет от 100 MWh геотермална енергия за отопление.
Соларната термална енергия е друг източник със значителен потенциал в системите за централизирано топлоснабдяване, особено в контекста на процеса на трансформация на сектора. Това също съответства на модела на мрежите за централно отопление с интегриране на различни децентрализирани възобновяеми енергийни източници.
Ключът за използването на соларните панели в подходящ мащаб са сезонната енергия и съответно технологиите за съхранение на топлина - технологии, които събират и съхраняват излишната енергия и по този начин се осигурява енергия във време, когато слънчевата светлина е слаба. Затова възобновяемите енергийни източници от този вид са добро допълнение на системата за централно отопление, като в същото време увеличават ефективната ѝ експлоатация. Използването на тази технология е широко разпространено в скандинавските страни. Първият проект от този вид вече сме внедрили и в Полша.
Гъвкавостта също е важна поради редица фактори - пазарът се променя непрекъснато, появяват се нови тенденции, технологии и регламенти, променя се геополитическата ситуация, както и информираността на клиентите. Всички тези фактори са изключително важни за зеления преход, и то особено в сферата на енергийния бизнес. Постоянният им мониторинг, както и търсенето на иновации, позволяват непрекъснатото адаптиране и промяна на плановете и стратегиите, в резултат на което те могат не само да останат конкурентоспособни, но преди всичко да продължат да се развиват.
Подходът на европейско ниво е мерките за диверсификация и декарбонизация да вървят едновременно и синхронизирано с мерките за енергийна ефективност. Какво е вашето мнение?
Във „Веолия“ наричаме енергийната ефективност “първи избор на гориво”, тъй като най-евтината енергия е тази, която не се потребява. Днес част от електрическата и топлинната енергия просто се губи.
Във „Веолия“ мерките за енергийна ефективност се реализират комплексно и могат да бъдат разделени на няколко категории. Първата от тях е ефективността на източниците на производство на енергия. Тази категория включва, например, разработването на системи за съхранение на енергия - термични батерии, които ни позволяват да увеличим гъвкавостта на източника и в същото време да намалим количеството гориво, използвано в производствените процеси.
Втората категория е свързана със самата мрежа. Тук иновациите и технологиите, базирани на големите данни и изкуствения интелект, се използват за оптимизиране на работата на цялата мрежа, като по този начин се намалява количеството енергия, необходимо за отопление на жилищата, при запазване на същия топлинен комфорт.
Последната категория е пряко свързана с клиентите и техните апартаменти. В тази категория влизат инвестиции в топлоизолация, както и промени в навиците, дори и на пръв поглед незначителни промени в поведението на потребителите, чрез които се избягва прекомерното отопляване на жилищата.
Енергийната трансформация на топлофикационните системи изисква интегрални решения, които разглеждат енергийния преход в цялост и включват едновременни мерки за декарбонизация чрез развитие на местни, децентрализирани възобновяеми източници и прилагане на мерки за енергийна ефективност.
Мисия Зелена София
Една инициатива на MOVE.BG в подкрепа на успешната зелена трансформация на София и на превръщането й в модел за зелено развитие на останалите общини в България.
Мисия Зелена София: София може да бъде място за щастлив живот.