Как точно трябва да попълня личните си данни, за да бъде зачетен гласа ми в подкрепа на референдума и как да стана доброволец, се оказаха едни от най-често задаваните към Иницитивния комитет. За българите в чужбина ключов е въпросът за подкрепа на инициативата по електронен път. Отговорите на тези питания потърсихме в четвъртък (20 февруари) от 20:00 часа в онлайн дебат, излъчван на живо от Дома на МOVE.BG.
Участници в дискусията.
Участници по темата в студиото бяха инициаторът и основател на МOVE.BG Саша Безуханова и преподавателят по Европейско право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и един от основателите на МOVE.BG д-р Христо Христев, координаторът на Инициативния комитет Иван Бондоков модерираше дебата. По скайп се включиха част от доброволците в чужбина, които участват в събирането на подписи в подкрепа на референдума. От Швейцария – създателят на координационен сайт за доброволците в чужбина Димитър Иванов, от Англия - отговорниците за събирането на подписи Димитър Димитров и Атанас Шишков, а с актуални информация за протичането на процеса във Франция в дебата се включи студентът по международни отношения в Сорбоната Георги Кралев.
Кои въпроси бяха разгледани?
В хода на дискусията бяха дадени отговори на най-често задаваните въпроси по темата, както и конкретни насоки за това как точно трябва да се попълнят данните на гражданите, които подкрепят инициативата, за да бъде зачетен гласът им. Възможно ли е въпросите, които включва евентуалният референдум, да бъдат променени и от кого се извършва това? Как точно се е стигнало до формулирането на питанията по този начин? Може ли да се подкрепи референдума по електронен път? Има ли възможност да се гласува само по един от зададените въпроси? Подписа в подкрепа на референдума обвързва ли хората с по нататъчна дейност и каква е мотивацията на доброволно включилите се граждани?
Обобщение на това, което участниците казаха по време на дискусията:
Провеждането на референдума заедно с европейските избори е един добър вариант на съчетаване, защото организирането на един референдум струва около 12 милиона лева на държавата и данъкоплатеца.
Възможна е редакция на първоначално формулираните питания, но това е деликатен момент и е нужно да се отдели специално внимание, за да не буди променян техният смисъл. За гражданите няма пречка да се отговори по различен начин на всеки един от трите въпроса, както и законът не поставя изискване да се отговори на всички въпроси при евентуален референдум. За да бъде зачетено гласуването на референдум, когато питанията в него са повече от едно, важно е да се даде отговор поне на един въпрос. На този етап българското законодателство не позволява по електронен път да бъде зачетена волята на гражданите.
Желаещият да подкрепи искането за референдум трябва да впише собственоръчно трите си имена, ЕГН и постоянния си адрес.
Хората, които имат физически затруднения да извършат това лично, могат да го направят с придружител, но трябва изрично да се посочи при какви условия е подаден подписът, както и да бъдат въведени данните на придружителя.
Подписването в подкрепа на искането за референдум не обвързва хората с никакви по нататъшни действия по инициативата, дали ще се включат е тяхно индивидуално решение.
След като приключи събирането на подписи, те ще бъдат комплектовани и предадени в Народното събрание на Република България. Заедно с подписката ще бъдат предоставени и мотиви от страна на Инициативния комитет, които целят да улеснят законодателния орган.
