Моята поръка към новия президент на България

Президентът ни трябва да разбира динамиката на новото време и новата му парадигма – на свързаност, споделеност и колаборация


От Саша Безуханова, публикувана на 13 ноември 2016

 

Днес* ще знаем кой ще бъде новият президент на България. Той ще води и ще представлява нацията ни през следващите пет години. Като гражданин и гласоподавател му казвам как, според мен, пълноценно той може да изпълни тази роля.

Президентът ни трябва да разбира динамиката на новото време и новата му парадигма – на свързаност, споделеност и колаборация. Глобалната свързаност и новият многополюсен политически ред на света, който търси новия си баланс, имат политически и икономически измерения.

Президентът трябва да формулира програма и да задават дневен ред за нацията ни, базирани на ползите за държавата ни от сменената динамика в света.

Във външно политическо отношение това означава активна регионална политика на Балканите в полза на европейското развитие, партньорски инициативи, които разширяват влиянието на България като държава – фактор в преодоляване на предизвикателствата пред Европа, и утвърждават геостратегическата роля на България в условия на нарастващи рискове от юг и от изток.

Във вътрешно политическо отношение той трябва да стимулира отворен диалог и обществено съгласие по критични за развитието и авторитета на България въпроси. Такива са образованието за 21-ви век, измеренията на социалния просперитет на база на интеграция на градивните инициативи в държавата ни, прозрачността в управлението чрез отворени институции. Той трябва да стимулира автентично активно гражданско участие и да разяснява ползите от гражданския коректив на национално и европейско равнище.

Като публична фигура президентът трябва да бъде модел за политически и граждански морал, трасиращ пътя на България за утрешния ден. Той трябва да се еманципира от партийния си генезис, да поведе лична битка с езика на омразата и отрицанието и със заинтересованите от това българите да живеят в страх и разделени. Негова е ролята да върне в обществото ни усещането за достойнство и перспектива. То значи работа за честен прочит на историята ни и освобождаването й от доктриналните мантри на миналото й, а заедно с това – утвърждаване на обществени модели и примери за развитие чрез градивно сътрудничество, обединение и споделяне отвъд политическото разделение. Това е моделът за успех в утрешния ден.

Бих искала Президентът ни да разбира, че новият свързан свят дава нови възможности на държави като България да създават продукти и инициативи с глобална стойност и да печелят от това нова роля, икономически ползи и авторитет.

За това искам да работи новият български президент.

 

*Текстът публикуваме в деня на балотажа, 13 ноември. Той отразява очакванията ни към президентската институция в променящата се социална и геополитическа динамика на света, който ни заобикаля.

Автор
още по темата

още от Гледна точка