Море от корупция и мащабно източване на публични средства, нечестна игра навсякъде и масова безнаказаност на брутални престъпления и несправедливости. От друга страна - затвори пълни с кокошкари, наркозависими и шофирали в нетрезво състояние. Това е тъжната картинка на наказателното правосъдие у нас. Както видяхме в "За кого няма закони в България?", това е зловещата диагноза на българското общество - изтъкано от несправедливости и отчаяние. Защо се получава така? Какво не е наред с наказателната политика на държавата? Трябва ли тя да се модернизира и стане по-ефективна и как може да се случи това?
Тези теми дискутираха участниците доц. д-р Екатерина Салкова, ръководител на Секция "Наказателноправни науки" в Института за държавата и правото – БАН, Мирослава Тодорова, наказателен съдия в СРС, Димитър Марков, старши анализатор и директор на проект в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, и Велислав Величков, адвокат и председател на ИК на НГИ „Правосъдие за всеки“, а модератор на дискусията беше Димо Господинов, координатор на програмата "Право и ред: справедливост в стъпки"
Един от основните въпроси в дискусията беше това дали е архаичен настоящият Наказателен кодекс.
Димитър Марков изказа мнение, че в България наказателната политика е не само стара, а на практика отсъстваща. Той оцени състоянието й като по-окаяно от това на модел кола от 1968 г. Според него тя може и да се нарече автомобил, но в неизправност тъй като нейните отделни части не работят ефективно заедно. Той се застъпи за изготвянето на нов Наказателен кодекс, който да отчита спецификите на модерната престъпна дейност и нуждата от превъзпитаване на престъпниците.
Тезата, около която се обединиха всички, е кадровият проблем в съдебната власт. Огромен проблем според съдия Тодорова е това, че липсват хора, които да са способни да създадат нов качествен Наказателен кодекс. Според нея онези текстове от настоящия закон, които засягат вечните престъпления – кражба, грабеж, убийство, не могат да бъдат определени като стари и неефективни. Проблемът, подчерта Тодорова, е, че е необходимо дефиниране и криминализиране на престъпленията, присъщи на днешните взаимоотношения, и отпадането на неактуални престъпни деяния като неверните мерки и теглилки на пазара.
Според доцент Салкова
Дори най-съвършеното законодателство не би било ефективно, ако хората, които го прилагат, не са знаещи, можещи и морални. От решаваща роля е първоначаланият подбор на кадри в системата – тяхната професионална подготовка и морални качества. В последствие тяхното професионално израстване трябва да бъде съпроводено и с обективна преценка.
Адвокат Величков обърна внимание на това, че когато става дума за прокуратурата, трябва да говорим за кометентност и че добрите прокурори са онези, които водят битка с мафията. Но на практика се оказва, че в България колкото повече провалени дела има един прокурор, толкова по-висока е неговата атестация. Величков отбеляза още, че докато в Румъния да си добър прокурор е модерно, в България са известни имената единствено на главния прокурор и на онези, станали известни с провала на знакови дела. А в същото време случайният принцип за разпределение на делата в българската съдебна система е сякаш само един мираж, заключи още той.
Във видео интервю министър Христо Иванов коментира по повод необходимите промени в прокуратурата:
„Въпросът не е просто да правим реорганизации, а да движим прокуратурата към ефективност и печелене доверието на гражданите.“ Ако няма доверие в системата, обвинения срещу корупция няма да имат своята тежест пред гражданите, сред които така и така се е установило съмнението дали прокуратурата e политически независима, добави още министър Иванов.
Следете инициативата "Право и ред: справедливост в пет стъпки" на сайта на MOVE.BG, за да получавате актуална информация за това какво ново се случва и как може да се включите в този или следващите етапи от програмата.
Подкрепете инициативата "Правосъдие за всеки" и във Facebook.