Народните представителки

Расте броят на депутатките, но не и чувствителността към женските проблеми


От МOVE.BG, публикувана на 10 април 2017

Март беше Месец на жените. Заради 8 март, но и не само.

Посветихме го на жените в българската история – непознати, силни и с принос в различни сфери на обществения живот. Този март обаче беше и месец на избори. Решихме да пресечем двете теми и да разгледаме представителството на жените в Народното събрание.

На 26 март избрахме 57 жени в 240-местния парламент. Това са 23,8% от депутатите.

Числата и процентите са важни, защото парламентът е мястото за представителство на интереси и на различните групи в обществото. По-малко жени означава и по-малко разбиране на специфичните проблеми, с които жените се сблъскват.

В световен план 22,8% от депутатите са жени и за последните 20 години от 1995 г. насам, броят на жените в парламенти се е увеличил двойно, но със сериозни регионални вариации. България след последните избори застава на 75-то място от 190 държави, спрямо 101-во място досега. В Европа най-висок процент на жените-депутати има в Исландия (47,6%), най-нисък – в Унгария (10,1%). Жените са около и над 40% от народните представители в скандинавските държави (без Дания) и между 35 и 40% в Испания, Нидерландия, Белгия, Дания, Германия Словения и Португалия.

Според историческите данни за България дялът на жените в 44-тото Народно събрание е част от една възходяща, макар и неравномерна, дългосрочна тенденция (виж графиката долу). Тя започва през 1945 г., когато първите 16 жени влизат в Народното събрание. От тогава до сега процентът на народните представителки като цяло расте. Наблюдава се спад в началото на 90-те години и особено се откроява ниският процент жени в 7-мото Великото народно събрание от 1990-1991 г.: едва 34 жени (8,5%) от общо 400 депутати. Предвид големите правомощия на Великото народно събрание, такъв дисбаланс в представителството е притеснителен.

 

Жени - депутати в българския парламент
Create line charts

 

Разбира се, процентът жени в парламента е само един от показателите за равенство.

Важно е най-вече дали депутатите, независимо от пола им, имат чувствителност към положението и проблемите на жените: например домашното и сексуално насилие, т.нар. „втора смяна“ неплатен домашен труд, феминизацията на бедността и на висококвалифицирани, но нископлатени професии като учителската, неравнопоставеното заплащане . Затова и квотите по пол на ниво Парламент биха имали спорен ефект.

Отвъд числата
Отвъд числата ситуацията е малко по-сложна. В България тя има своите особености като идейното наследство на социализма и начина, по който говорим за политическите жени през последните 20 години.

Начинът, по който говорим за политическите жени е силно показателен за разминаването между положението на жените по закон и на практика. Жените в политиката са видими фигури и затова публичният дискурс за тях формира и цялостното отношение към жените и женските авторитети в обществото. И то е патерналистично и системно подценяващо.

 

 

Спомняте ли си едно интервю с Хилари Клинтън в Бишкек, Киргизстан, когато беше държавен секретар?

Водещият си позволи да я попита кой дизайнер предпочита. Клинтън отговаря: „Бихте ли задали подобен въпрос на мъж?“. „Най-вероятно не“, беше отговорът.

Лесно е да си представим същата ситуация в България. Трудно е да си представим, че ще последва такава реакция. Преди време присъствахме на едно заседание на комисия към Народното събрание, по време на което действащ министър – жена беше дошла за въпроси от депутати. След мълчанието, един депутат все пак взе думата и каза: „Може ли все пак да заявя, че с вас по-лесно се работи и сте много по-приятни за гледане.“

Колко често се фокусираме върху това дали жените политици са красиви или не, дали са омъжени или не и за кого са омъжени; дали са добре облечени или не; дали са достатъчно мъже или не?

Освен недопустими и унизителни, подобни въпроси отклоняват вниманието от важни за обществото теми.

Зевзешките и язвителни коментари за външния вид на Цецка Цачева като жена по време на кандидатпрезидентската кампания през 2016 г. оставиха малко място за дискусия и критика към нея като политик и потенциален държавен глава.

Докато съдим жените в управлението по тяхната „женственост“, продължава да битува и схващането, че управлението на държавата е мъжка работа. За да успее една жена в политиката, тя трябва да се държи като мъж. През 2014 г. Татяна Дончева застана в предизборен клип като „единственият мъж в българската политика“, а в наскоро приключилата предизборна кампания лидерите на двете най-големи партии си размениха няколко реплики в същия смисъл. От това разбираме, че жените в политиката са като жени в кутията на Шрьодингер: трябва да са женствени, за да избегнат лични нападки, но трябва и да са мъже, за да успеят.

Двойните изисквания към жените в политиката едва ли биха изненадали която и да е жена извън нея.

От всички нас обаче зависи дали възпроизвеждаме двойните стандарти и стереотипите, като говорим, и дали ги приемаме, когато ни ги поднасят медиите. Политическите жени в други държави също са изправени пред сексистки дискурс, но на места като Великобритания и Скандинавските страни например сексизмът среща много по-категорично противопоставяне.

от Бела Димова и Десислава Христова

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Актуално