Мисия Зелена България: препоръките на експертите за развитието на природно-базирани решения у нас

Част от участниците в групата "Мисия Природно-базирани решения".

Инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” събра над 50 от водещите български специалисти от сферите на иновативната икономика, енергийния преход, биоикономиката и биомасата, умните градове, природно-базираните решения и устойчивите финанси. Те взеха участие в специално събитие за генериране на идеи “Мисия Зелена България”, мотивирани от желанието да помогнат за превръщането на България в един от зелените и иновативни лидери в Европа.

По време на събитието бяха очертани над 150 предизвикателства пред устойчивото развитие на България, както и над 150 препоръки за тяхното преодоляване. Коалиция “За зелен рестарт” обобщи идеите в специален доклад, съдържащ шест тематични глави, на основата на шестте групи, в които бяха разделени участниците: 

• Мисия Зелени иновации
• Мисия Енергийна независимост
• Мисия Биоикономика
• Мисия Умни градове
• Мисия Природно-базирани решения
• Мисия Устойчиви финанси

Днес ви представяме предизвикателствата и препоръките от група “Мисия Природно-базирани решения”. Сред участвалите експерти в панела са:

• Диана Димитрова, директор “Природозащитни програми”, WWF България - водещ на панела
• Кремена Гочева, експерт по природно-базирани решения, консултант на свободна практика - рапортьор на панела;
• Катерина Раковска, старши експерт “Политики биоразнообразие”, WWF България;
• Райна Ангелова, старши експерт “Климат и енергия”, WWF България;
• Иван Христов, ръководител проекти в програма “Води”, WWF България;
• Ангел Буров, председател на Съюза на урбанистите в България;
• Жоржета Рафаилова, изпълняващ длъжността директор на “София план”;
• Борислава Цолова, младши експерт в дирекция “Развитие на селските райони”, Министерство на земеделието и храните.

Мисия Природно-базирани решения

Знаете ли че?

Природно-базираните решения (ПБР) представляват действия, които са насочени към възстановяване, опазване и защита на естествени или модифицирани земни, сладководни, крайбрежни и морски екосистеми, както и към тяхното устойчиво използване и управление. Това се посочва в документите на Организацията на обединените нации (ООН). Базираните на природата решения адресират социални, икономически и екологични предизвикателства по ефективен начин, като същевременно подпомагат благосъстоянието на хората, създават нови работни места, подобряват услугите и устойчивостта на екосистемите и подпомагат възстановяването и опазването на биоразнообразието.  

Според анализ на инвестициите в природата, извършен от ООН през 2021 година, към момента средствата в ПБР са 133 милиарда долара на година, като за да изпълним целите за борба с климатичните промени, спиране на загубата на биоразнообразие и борба с обезлесяването е необходимо те да се увеличат три пъти до 2030 година. Това е изключително важно, защото половината  от световния БВП е потенциално застрашен от кризата в природата, докато инвестициите биха създали 395 милиона нови работни места в следващото десетилетие, посочват от Световния икономически форум.

Къде сме ние?

Обобщени данни за развитието на ПБР по държави няма, тъй като този тип решения са все още незаслужено встрани от погледа на политици и на икономически играчи. През март 2021 г. бе приет глобалният стандарт на ООН за отчитане на природния капитал в националните статистически сметки, но прилагането му у нас все още не среща силна институционална подкрепа. 

Специален доклад на Европейската комисия, посветен на ключовата роля на природно-базираните решения, беше публикуван през април тази година. В него се посочват, че са важни както публичните проекти за развитие на ПБР, така и тези, развивани от т.нар. природно-базирани предприятия (социално предприемачество, стартиращи бизнеси). Тези предприятия са инициативи на частния сектор или трети страни (неправителствен сектор, неформални групи), които подпомагат прилагането на този тип решения, като поставят природата в центъра на своята дейност и показват ползите от ПБР.

“Водени от екологични и обществени цели, успехът на подобни предприятия е от изключително голямо значение за осъзнаване на потенциала на природно-базираните решения и за адресиране на двете кризи, с които се сблъскваме едновременно - климатичните промени и загубата на биоразнообразие,” се посочва в доклада на ЕК.

В България има няколко положителни примера за реално прилагане на проекти за развитие на природно-базирани решения. Един от тях е “NATURVATION” по “Хоризонт 2020”, който предлага общ поглед върху приложените ПБР в град София като част от по-обширни сравнения между набор от европейски градове. Тази картина в София след това е допълнена от проучванията на проекта “URBiNAT” по същата програма, като в него предстои изпълнението на инвестиционна програма от ПБР, включително набор от технологични и териториални решения, както и такива, свързани със социалната и солидарна икономика в пет места за намеса по протежение на зелен здравословен коридор. 

Пример за изследователски проект в извънградска територия е проекта “WaterLANDS”, изпълняван от WWF България и Сдружение за дивата природа “Балкани”. Проектът цели създаване на схеми за увеличаване фиксирането на въглерод, опазване на биологичното разнообразие и създаване на социално-икономически схеми за Драгоманското блато. В рамките на проекта ще се търсят и природно-базирани решения за пречистване на отпадните води от гр. Драгоман.

Предизвикателства

Събраната група от експерти в панела “Мисия Природно-базирани решения” идентифицира шест групи природно-базирани решения с най-голям потенциал за поглъщане на въглерод и адаптация към климатичните промени у нас. Затова в тази глава предизвикателствата и решенията са разделени на тази база. Шестте групи са 1) опазване, възстановяване и увеличаване на горските екосистеми, 2) увеличаване на дърветата в градовете и около тях, 3) зелени покриви и фасади, 4) градско и крайградско земеделие, 5) устойчиво земеделие, с поглъщане на въглерод и увеличаване на биоразнообразието и 6) опазване, възстановяване, увеличаване на влажните зони.

Предизвикателства, свързани с опазване, възстановяване и увеличаване на горските екосистеми:

• Проблеми с определянето на подходящи места за допълнително озеленяване;
• Сложно споразумяване на собствениците за създаване на биокоридори.

Предизвикателства, свързани с увеличаване на дърветата в градовете и около тях:

• Неадекватни инструменти за прилагане на Общите устройствени планове и Подробните устройствени планове (програми за реализация).

Предизвикателства, свързани с развитието на зелени покриви и фасади:

• Липса на адекватна нормативна база, регламентираща създаването на зелени покриви и фасади;
• Притеснения, свързани с техническите аспекти от прилагането на зелени покриви;
• Неясни отговорности, създаващи проблеми при поддръжката на създадените зелени покриви.

Предизвикателства, свързани с развитието на градско и крайградско земеделие:

• Липса на дефиниции в нормативната база, водеща до много трудно намиране на терени за градско земеделие;
• Липса на общински програми за развитие на градско земеделие, гарантиращи парцели на достъпни за всички социални групи цени и устойчиво дългосрочно управление на споделените градини за градско земеделие. 

Предизвикателства, свързани с развитието на устойчиво земеделие, с поглъщане на въглерод и увеличаване на биоразнообразието:

• Развитие на предимно монокултурно земеделие в България;
• Загуба на местни сортове;
• Липса на познание за устойчиви земеделски практики;
• Липса на мелиоративни системи, които са ключови за алтернативните култури.

Предизвикателства, свързани с опазване, възстановяване, увеличаване на влажните зони:

• Пропуски в нормативната уредба, които не позволяват възстановяване на влажни зони;
• Пропуски в кадастралните карти - голяма част от откритите водни течения и тела не фигурират в тях;
• Ограничен опит в управлението на влажните зони.

Решения

Решения, свързани с опазване, възстановяване и увеличаване на горските екосистеми:

• Възстановяване на ландшафтното устройствено планиране, което не е уредено в действащото законодателство (Законът за устройството на територията) като вид устройствен план и като начин на прилагане на тези планове;
• Въвеждане на законови промени: в Закона за биологичното разнообразие - за екологичните коридори, в Закона за опазване на земеделските земи - за регламентиране на мозаечен ландшафт;
• Залесяване в буферни зони, биокоридори, лесозащитни, ветрозащитни пояси, транспортни коридори, синори;
• Създаване на общински планове за биокоридори;
• Създаване на механизми за по-лесно договаряне и поемане на транзакционните разходи за развитие на биокоридори.

Решения, свързани с увеличаване на дърветата в градовете и около тях:

• Въвеждане на промени в нормативната уредба относно придобиване на земя за публични паркове, а не застрояване (Закон за устройство на територията, данъчни закони - например в Закона за местните данъци и такси);
• Промени в Закона за устройство на териториите за въвеждане на нормативни изисквания за природосъобразни решения (вкл. повече дървета) в интегрираните планове за градско развитие;
• Създаване на дългосрочен мониторинг на наличната, планираната и осъществената растителност с ключово участие на градската общност;
• Въвеждане на механизми за максимално включване на бизнеса, в т.ч. строителни предприемачи;
• Увеличаване на крайречна растителност, след актуване на водните течения като публична държавна собственост според Закона за водите.

Решения, свързани с развитието на зелени покриви и фасади:

• Въвеждане на промени в наредбите за зелената система (на общините на големите градове) и връзка със Закона за местните данъци и такси като стимули;
• Промени в Закона за устройство на териториите за въвеждане на нормативни изисквания за природосъобразни решения (вкл. зелени покриви и фасади) в интегрираните планове за градско развитие;
• Споделяне на добри практики за развитие на зелени покриви и фасади;
• Развитие на демонстрационни зелени покриви в обществени сгради;
• Издаване на наръчници и насоки за технически решения за развитие на зелени покриви и фасади (налична мярка в Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община);
• Въвеждане на промени в Закона за етажната собственост за въвеждане на изисквания за поддръжка на създадените зелени покриви.

Решения, свързани с развитието на градско и крайградско земеделие:

• Промени в наредбите за зелената система, Закона за местните данъци и такси, Закона за управление на територията, Закона за общинската собственост;
• Промени в Закона за устройство на териториите за въвеждане на нормативни изисквания за природосъобразни решения (вкл. градини за градско земеделие) в интегрираните планове за градско развитие;
• Създаване на общински програми за развитие на градско земеделие, гарантиращи достъп на всички желаещи при минимални такси;
• Създаване на механизми за добро партньорство между община, НПО, граждани и бизнес с цел дългосрочно управление на градските градини;
• Създаване и популяризиране на наръчник за създаване и управление на споделени градини (вече има такъв наръчник от “Горичка” и Инициатива за развитие на градско земеделие, който при необходимост може да се надгради и адаптира към спецификите на различните общини).

Решения, свързани с развитието на устойчиво земеделие, с поглъщане на въглерод и увеличаване на биоразнообразието:

• Въвеждане на ландшафтно планиране като основа за регулиране на земеползването;
• Създаване на повече финансови стимули за поликултурно земеделие;
• Създаване и прилагане на пилотни проекти за възстановяване на местни сортове;
• Развитие на семенни / генни библиотеки;
• Създаване на гъвкави образователни инструменти, базирани на учене от практиката (развивани от пермакултурните асоциации в Европа и България);
• Извършване на реформа на държавното предприятие “Напоителни системи” с цел преодоляване на липсата на мелиоративни системи;
• Заемане на по-активна роля на общините при решаване на проблема с липсата на мелиоративни системи.

Решения, свързани с опазване, възстановяване, увеличаване на влажните зони:

• Извършване на промени в Закона за водите, Закона за опазване на земеделските земи с цел отстраняване на пропуските, които пречат на процесите по възстановяване на влажните зони;
• Въвеждане на облекчен режим за актуване и отразяване в кадастралната карта на влажни зони;
• Въвеждане на ясни дефиниции и процеси на картиране и актуване в кадастралната карта;
• Извършване на анализи за приложими у нас практики за управлението на влажните зони;
• Извършване на анализи разходи-ползи за управлението на влажните зони.

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в панел “Мисия Природно-базирани решения”. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела. 

Прочетете целия доклад “Мисия Зелена България” тук.

Научете още за инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” тук.