Науката решава проблеми: Учените в училището и учениците в науката

В юлския брой на “Науката решава проблеми” ни гостува Константин Делчев от БАН, ръководител на българските делегации за най-големите научни конкурси за ученици в света.


От Марин Маринов, публикувана на 5 август 2019

Български ученици постоянно постигат успехи на международни състезания и олимпиади. Какво, обаче, се крие зад тези постижения? Как се обучават успешно деца? Къде е мястото на науката в образователната система? Защо е важно учените да работят с учениците, а децата да навлизат в науката, още докато са в училище? Какво представляват научните конкурси и школи за ученици? Каква е тяхната роля за развитието на образованието като цяло?

По тези въпроси говорим в новия брой на “Науката решава проблеми” заедно с Константин Делчев - ръководител на българските делегации за най-големите научни конкурси за ученици в света като “Международния научен и инженерен панаир” (ISEF). Г-н Делчев е част от Института по информатика и математика към Българската академия на науките (ИМИ-БАН). Структурата има сериозен опит и традиции в работа с ученици в България.

“Защо трябва учениците да се занимават с наука? С употреба и практикуване на наука можем да предотвратим бъдещите ни проблеми като общество,” обясни  г-н Делчев.

Гостът ни разясни подробности за едно от най-важните научни събития у нас за последните години - предстоящото българското домакинство на “Европейското състезание за млади учени” (EUCYS). То е ежегодно събитие, организирано от Европейската комисия, в което участват над 40 държави. 

Тридесет и първото издание на мащабния конкурс ще се проведе за първи път в България - между 13 и 18 септември в София. Институтът по информатика и математика е един от съорганизаторите. Състезанието дават голяма публичност и перспективи за младите учени и затова Европейската комисия държи изключително много на това състезания, обясни г-н Делчев

“Идеята на състезанието е много важна - че учениците трябва да се занимават с наука, както заради тяхното добро и за тяхното развитие, така и за доброто на самата наука,” сподели гостът ни.

Снимка: Европейска комисия под лиценз CC.

Всеки участник ще си има собствен щанд със собствени проекти, за чиято изработка се изисква сериозна подготовка. Минималното време за един участник е 80 часа, а средно - няколкостотин часа, обясни г-н Делчев. Журито ще посещава всички участници на щандовете им, а гостите също ще са свободни да обиколят пространството. Всяка държава ще има по три щанда.

Българското домакинство на EUCYS ще засили неговата публичност чрез създаването на алумни мрежа от бивши възпитаници, които са вече видни учени или пък оказват влияние върху правенето на политики, разясни г-н Делчев.

Българското домакинства ще възстанови формата на панелна дискусия с доказани експерти, които отговарят на въпроси на живо от участниците в конкурса. Темите тази година са бъдещето на света до 2050 и взаимовръзките между науката, сигурността и обществото.

“А защо се организира това състезание? Една от причините е т.нар. гражданска наука - ползата от научните усилия на хора, които не са занимават с наука на пълен работен ден и нямат формалния научен бекграунд. Оказва се, че тази полза е много значима, защото дава реални резултати и затова тази наука се поощрява по цял свят,” г-н Делчев.

Какво още сподели гостът ни, вижте във видеото.

Науката решава проблеми

Науката решава проблемие поредица на Българска наука и MOVE.BG, в която всеки месец гостува учен, който разказва за себе си и своята работа през призмата на това как науката променя живота на хората и разрешава конкретен проблем.

Българска наука е най-голямата научна медия в България, чиято цел е да сближи учените и останалата част от обществото.

MOVE.BG е платформа на създаващите хора. Търсим иновативни решения за обществена промяна, работим за устойчиво развитие и утвърждаваме култура на градивен диалог, активно лидерство и споделени ценности.

Създаваме заедно нашето утре!

тагове
Автор
още по темата

още от Актуално