Не плачи, ти не си момиче

Какво всъщност означава да се справим с насилието


От МOVE.BG, публикувана на 24 ноември 2014

25 ноември, е Международният ден за елиминиране насилието над жени

Днес, 25 ноември, е Международният ден за елиминиране насилието над жени. Следващите 16 дни, до 10 декември, когато е Международният ден на правата на човека, са посветени на борбата с всички форми на насилие основано на пола. В цял свят с тази кауза все още, за съжаление, се борят предимно женски организации. Те имат две седмици, в които да организират различни инициативи и да образоват медии, институции и публика по тежката тема.

Да им кажат, че всяка трета жена по света е жертва на насилие. Насилието обаче, е проблем на цялото ни общество, не на група от хора – то е болест и в момента е глобална пандемия. Агресията в дома и насилието на основа на пола (изнасилвания, принудителни бракове, убийства на честта, генитално обрязване, сексуално насилие в брака) са абсолютно нарушение на човешките права и от тях пряко са засегнати не малък брой   хора – насилник, пострадал, техните близки, приятели и колеги.

Какво показват статистиките?

Статистиките се изключително стряскащи – 1 от 3 жени в света ще бъде жертва поне веднъж в живота си на някакъв вид насилие; 35% момичета и   жени са преживели някаква форма на сексуално или физическо насилие в глобален план; 130 милиона жени и момичета по света са жертви на генитално обрязване; в България всяка четвърта (по данни на НПО организации), а в Европа всяка пета жена е жертва на домашно насилие.

Начинът, по който говорим за насилието обаче, е доста симптоматичен и показателен и не съвсем в полза на каузата за неговото елиминиране. Да слагаме постоянно във фокуса на вниманието жертвите, а не насилниците или причините за насилието, означава, че е възможно никога да не се излекуваме от тази пандемия. Да повтаряме „всяка трета жена в света е жертва на насилие” вместо „всеки трети/пети/десети мъж упражнява насилие” е същото като да съветваме жените как да се предпазят от изнасилване, вместо да насочим усилията си в това мъжете да НЕ упражняват сексуално насилие. Така, постоянно и ежедневно, внушаваме на жените вина – че на са успели да се спасят, че са станали жертва, че да говорят за това е срамно. Да се справим с насилието не означава да спасим всички негови жертви, а означава да няма такива.

Причините за насилието над жени

За да говорим правилно за даден проблем и как да се справим с него, означава да го разбираме добре. Причините за насилието над жени, а и изобщо за формите на агресия, са дълбоко вкоренени в обществото и свързани с много стереотипи. Насилие има във всички държави по света, във всички социални слоеве и е заблуда, че се среща само при нискообразовани и бедни семейства. Особено опасна заблуда е, че домашното насилие е личен проблем, затворен зад 4 стени. То засяга всички нас в икономически и социален план – различни изследвания сочат, че поради нетрудоспособност на жертвите техните работодатели са първите потърпевши, а БВП в някои страни пада с 1.2%; честото отсъствие от работа или честата смяна на работното място на голям процент жени се изразяват в дългосрочен план в по-ниски пенсии и икономическа зависимост на по-късен етап от живота; домашното насилие струва на света 8 трилиона долара годишно.  

Момчетата „не плачи, ти не си момиче”

Половите стереотипи и насилието са пряко обвързани – насилието е резултат от битуващи предразсъдъци като „мястото на жената е в кухнята/дома”; „жената е подчинена на мъжа”; „жената преди всичко е майка, а после професионалист”; „мъжът трябва да изкарва парите” и други, които разкриват патриархалната йерархичност на обществото. Това мислене предаваме и на децата си, когато например казваме на малките момчетата „не плачи, ти не си момиче”. Ако се замислим по-дълбоко, тази фраза внушава, че плачът е слабост, присъща на жените, следователно мъжете са по-силни (и по-важни?). Ако възпитаваш някого в себеутвърждаване чрез сила и насилие и особено, ако го показваш с личен пример, не е нужно да се учудваме че си отглеждаме насилници. И разбира се жертви, защото в крайна сметка ролите са разпределени още в първите години от нашия живот“, допълва и Мая Михайлова, психолог-консултант в асоциация „Имаго“, където помагат на пострадали от насилие.

Какво и на кого казваме нещо е много по-важно, отколкото изглежда на пръв поглед. Да продължаваме да лекуваме симптомите, а не причините за една болест само забавя оздравяването. Всяка трета жена в света е жертва на насилие, защото всеки трети или пети мъж е насилник, защото съществуват полови стереотипи и няма равнопоставеност на половете, защото обществото е йерархично и защото си мислим, че ако насилието не се случва на нас, не ни засяга. А не е така. Нека говорим за проблемите си. По правилния начин.

Надежда Дерменджиева

Автор
още по темата

още от Гледна точка