Нов модел на развитие на планинските райони в България

Или едно от възможните решения в посока устойчивост


От МOVE.BG, публикувана на 9 януари 2018
Текстът е публикуван от Вера Петканчин в LinkedIn и препечатан с нейно разрешение.

 

 

Ценността на планината

Планината е последното убежище на природата днес. Тя е нашите гори и чист въздух, нашите реки и питейна вода, нашите лечебни билки, пасища и чиста храна, нашите цветя, диви животни и птици, нашите извисяващи духа красиви пейзажи, пазителят на нашата връзка с всичко онова, по-голямо от нас.

Освен убежище на дивите животни и редки растения, планината е и дом на много хора. В България планините са гъсто населени – в Родопите селищата са в самата планина, а в Рила, Пирин и Стара планина – в подножието. Общностите там имат нужда от работа и поминък. И точно защото планините са толкова важни не само за планинските общности, но и за хората в равнините заради екосистемните услуги, които предоставят, е изключително важно да се развиват разумно и устойчиво.

 

Защо е нужен нов модел?

Настоящият модел на развитие на планинските райони, наложен в най-голяма степен в Банско, е погрешен и неустойчив от икономическа, екологична и социална гледна точка.

1.     Приоритизирането на един-единствен сектор, т.нар. сектор “шампион” (в повечето случаи масов туризъм, заемам фразата от изследването на Димитър Събев и Руслан Йорданов "Модели за развитие на планинските райони в България"), води до изкривяване на местните икономики, нестабилност и по-голям риск.

2.     Икономиките в близост до значими природни ресурси и богатства, които разчитат на първичен добив и продажба на тези ресурси, без да създават краен продукт, генерират по-ниска добавена стойност.

3.     Експлоатацията на този природен ресурс по начин, който не дава възможност на естествените системи да изпълняват екосистемните си функции, води до намаляване на възможностите за устойчив поминък.

4.     Фаворизирането на инвестиции от външни, големи офшорни инвеститори, нарушаващи законите безогледно (в случая с Банско това е достатъчно добре документирано както от екологичните организации, така и от държавните институции) и третиращи местните хора като лесно манипулируем ресурс за платени протести, задушава малките предприемачи и принизява планинските хора до статуса на обслужващ персонал по хотелите, като им отрича правото да търсят по-достоен живот и поминък чрез своята лична инициатива.

Това налага нуждата да се преосмисли налагания досега модел на развитие на планинските райони в България и да се потърси нов по-адекватен.

По време на Възраждането именно планинските градове и села са били генератор на икономическия подем, там са създадени първите фабрики, а икономиките са били живи, защото е имало множество дребни занаятчии (предприемачи). Планинските хора са разчитали на своята упоритост и изобретателност, нуждата за които е дошла от по-трудните условия. Те са ги научили и на сътрудничество и взаимопомощ. Там са били първите огнища на просветното дело, защото хората са осъзнали, че за да са свободни, първо трябва да се образоват. Големите габровски предприемачи от края на 19. и началото на 20. век са били сред най-иновативно мислещите хора в страната, постоянно са внасяли нови машини и технологии от чужбина. Също така са се отличавали с висока степен на отговорност към работниците във фабриките си и обществото – строили са училища за работници, приюти за бедни, сиропиталища (достатъчно е да се запознаем с примера на Иван Калпазанов и Пенчо Семов).

Не е справедливо на тези хора да се казва днес, че при тях никога няма да има магистрали и фабрики, че те не могат да генерират иновации и нямат вътрешен потенциал за предприемачество и производство. Биват заблуждавани, че единственият им шанс е масовият ски туризъм и голям инвеститор да дойде и да им създаде работни места – поредна еманация на отколешния български мироглед, че „трябва да дойде някой отгоре да ни оправи“.

И днес има достатъчно доказателства за обратното. Фирма в Троян, създадена от местен предприемач, дава работа на 1300 души и е най-големият производител на възглавници в България, чийто клиент са магазините на ИКЕА в цял свят. Друга фирма от Троян се развива в сферата на ИТ аутсорсинг и спечели наградата за най-добър ИТ работодател в страната за 2015 г. Завод в Габрово е най-големият производител на машини за туби за козметичната промишленост в света. Иновативна фирма, създадена от млади хора в Смолян, произвежда вискокачествени неопренови костюми за сърф, а друга смолянска фирма на млади хора произвежда CNC машини за нуждите на дървообработването. През август 2017 г. в Банско се проведе първият в историята на града хакатон за дигитално предприемачество, организиран от ученик на 17 г. от Банско, който показа, че в града има хора с иновационен потенциал. Във всички тези и други места има множество малки туристически фирми, производители на мебели, традиционни хранителни продукти и т.н. Колкото по-диверсифицирана е една местна икономика, толкова по-устойчива е на шокове и външни въздействия. Ако само един голям инвеститор дава работа на местното население и се оттегли (след като тотално е изчерпил местния природен ресурс поради безогледна експлоатация и несъобразяване с екологичния здрав разум), какво се случва с всички тези хора?

Ако имаше смислена подкрепа за алтернативно развитие, тези местни предприемачи можеха да са много повече и планинските икономики да са много по-живи. Казусът Банско е шанс за управлението да генерира и приложи нова, целенасочена политика, особено в контекста на българското председателство на Съвета на ЕС, в което предприемачеството вече е изведено на преден план. Това би отличило България и на европейско ниво, където се търси общоевропейска политика за планинските райони. Специална политика за планинските райони в България е имало преди 1989 г. Сега отново е необходима таргетирана подкрепа, която да използва наличните днес съвременни инструменти.

 

Цел на политиката:

Възраждане на предприемаческия дух в планинските райони и създаване на вътрешен предприемачески потенциал и капацитет чрез таргетирана външна подкрепа, за да се формират разнообразни местни бизнеси, които впоследствие да се разрастнат.

 

Елементи:

1.     Подписване на харта за планинските райони в България от ресорните министерства и кметовете на планинските общини.

2.     Отделяне на средства от държавния бюджет или друг източник за създаване на акселератори за стартъпи в до 5 планински общини. Общините ще се състезават за привличането на финансирането за акселераторите, като ще трябва да осигурят част от парите за функционирането им чрез общинския си бюджет. Всяка община трябва да идентифицира и обоснове области на местна специализация, на базата на националната стратегия за интелигентна специализация и своите местни ресурси.

3.     Създаване на венчър фондове със средства от частни инвеститори, държавата и общините, които да инвестират в развитите от акселераторите компании. Принципът е т.нар. “Impact Investing” – инвестиции, в които целта е не само финансова възвръщаемост за инвестиционния фонд, но и генериране на измеримо социално въздействие чрез създаване на работни места.

Акселераторите ще фунционират най-общо по следния начин:

·        Операторите им се избират на състезателен принцип.

·        На конкурентен принцип в тях влизат за развитие на бизнеса на фаза “seed” както екипи, съставени от местни хора, така и екипи от произхождащи от други места хора, които искат да се релокират в планината и да оперират бизнес оттам. На етап кандидатстване се прави проверка и се отстраняват кандидати, които са всъщност установени големи фирми, раздробени само, за да кандидатстват и приберат едни пари от акселератора, представяйки се за стартъпи.

·        Кандидатурите се оценяват от експертен екип, съставен от хора от стартъп средите с опит в управлението на акселератори и признати експерти от екологичните организации, които биха гарантирали, че бъдещите компании ще развиват екологосъобразен бизнес. Може да се помисли в избора на идеи да могат да се включват и членове на местната общност чрез система за публично гласуване.

·        Фокусът се поставя върху развитие на два типа предприемачески идеи, като е задължително и двата да са в сферата на екологично чистото производство: идеи за производство на продукти на основата на местния природен ресурс и традиции + идеи за иновации и високи технологии.

·        Одобрените екипи влизат в акселераторската програма за няколко месеца, в рамките на които получават офис пространство и обучителна програма в следните направления: лидерство и комуникации, value proposition, клиентски сегменти, дефиниране на приходните потоци и структурата на разходите, маркетинг и брандинг стратегия, продажби, изграждане и разрастване на екип, подготовка за инвестиция и др.

·        Менторството се осигурява от български и международни предприемачи с вече успешни бизнеси, за която цел операторите на тези акселератори ще трябва да са с доказан опит и добре позиционирани в предприемаческата екосистема, за да могат да гарантират качествени ментори.

·        Няколко седмици от програмата се провеждат извън планинския район – в стартъп екосистемата в София, за да се осигури възможност на предприемачите да се запознаят и вдъхновят от бързо развиващата се среда в столицата.

·        По възможност се организира и посещение на подобрни акселератори в чужбина – напр. Telluride Venture Accelerator в Колорадо, САЩ.

·        Акселераторът предоставя финансиране на екипите срещу една от две опции: дял от компанията или дълг под формата на заем. Целта е да се задоволят нуждите както на компании, предследващи бърз растеж и “exit”, така и на предприемачи, които желаят да изградят средно големи компании, без да прехвърлят цялата собственост на инвеститори.

4.     Таргетирана инвестиция в подобряване на образованието в избраните планински общини – консултации с училищата за фокусирано въвеждане на инициативи за ранно кариерно ориентиране и развитие на предприемачески умения и нагласи. Създаване на общински стратегии за образование, които са тясно свързани с избраните области на специализация и последващото създаване на местни бизнеси. Законът за образованието дава свобода на всяко училище на локално ниво да определя голяма част от учебните програми, което може да бъде използвано, за да се въведат иновативни програми и подходи, целенасочено подкрепящи настоящите ученици да се подготвят, за да станат част от споменатите по-горе акселератори.

 

Добри практики от България, Европа и света:

1.     Норвегия

Lefdal Mine Data Center в норвежката област Согн ог Фьоране е най-модерният център за съхранение на сървъри в света и е разположен в сърцето на планината. Задвижва се от 100% възобновяема енергия и е въглеродно неутрален. Охлаждането на сървърите се постига чрез свръхиновативно, енергийно ефективно и зелено решение. Притежава се съвместно от регионални инвеститори и от енергийната компания на област Согн ог Фьоране, която е публична собственост.

2.     САЩ

Telluride Venture Accelerator е първият и може би единствен акселератор в света с концепция като представената по-горе. Намира се в град Telluride в щата Колорадо и е създаден през 2012 г. Отличава се с хибридна програма (на място в планината + отдалечена), която подкрепя съществуващи вече компании, преминали акселерационната фаза и разполагащи със съществуващ екип, офис и финансиране. Целта е да ги изведе на следващата фаза. Възможностите за финансиране на стартъпите са гъвкави и подходящи както за компании, които преследват бърз растеж и “exit”, така и за такива, ориентирани към по-умерен растеж, които не искат да бъдат принуждавани постоянно да преследват продажба.

Екипът на акселератора казва за себе си: Ние не сме традиционният акселератор, целящ само инвестиция. Нашата мисия да създадем по-разнообразна и устойчива местна икономика. Туризмът в нашия район е силен и расте, но също така сме запознати с уязвимостта и предизвикателствата, свързани с това да бъдеш толкова зависим от една индустрия. Вярваме, че предприемачеството е най-добрият инструмент за предизвикване на дългосрочна социална и икономическа промяна, която може да доведе до повече, по-високоплатени работни места и в крайна сметка до по-силна местна общност.

Големите цели на акселератора са свързани с това да помогне в планинския град да се подобрят показатели като собственост на основно жилище (в противовес на закупуването на ваканционни жилища), средни нива на доходите на хората и дори да помогне някои от младежите, които в повечето случаи напускат в търсене на възможности на други места, да се задържат в града.

3.     България (Габрово)

От няколко години Община Габрово в партньорство с община Тун (Швейцария) организира конкурс за стартираща бизнес инициатива “Start Up”. Идеите трябва да бъдат на участници до 40 години, да са устойчиви във времето, да създават заетост и да се развиват в Габрово. Победителят получава възможност да развие идеята си с 20 000 франка, изплащани поетапно, съгласно разработения и защитен бизнес план.

 

Защо би проработил този нов модел?

·        Основан е на принципа на конкурентността.

·        Обвързва работата на акселераторите с таргети за собствената им ефективност, иначе ще спрат да съществуват. Целта не е да се усвоят едни пари.

·        Вярва в потенциала на планинските хора да бъдат иновативни и предприемчиви. Уважава техния принос.

·        Свързва планинските общности с иновациите в други части на България и света.

·        Може да предложи по-добро качество на живот от акселераторите в силно урбанизираните райони и така ще привлече желаещи стартъпи.

·        Може да привлече местни хора, които са напуснали района, да се завърнат и донесат опита си отвън.

 

При какви условия би проработил?

·        Конкурентност

·        Прозрачност

·        Липса на корупция

 

Какви ще са ползите?

·        Оживяване и разнообразяване на местната икономика.

·        Местните хора ще повярват в своите възможности.

·        Да, няма да донесе бързи печалби, но дългосрочно ще даде на тези хора шанса да изковат своята собствена съдба.

 

Потенциални проблеми и пречки за модела:

·        Демографски проблеми в планинските райони и липса на млади хора.

·        Липса на нагласа за предприемачество сред местните хора.

·        Недостатъчно добре развита все още стартъп екосистема в големите градове, за да се разпространява тя и в по-малките.

·        Липса на инвеститори в акселераторите.

 

 

 

 

 

Вера Петканчин е директор "Оперативни дейности" в Джуниър Ачийвмънт България. Магистър по международни отношения, следва устойчиво развитие на планинските региони в University of the Highlands and Islands, Шотландия. 

 

Автор
още по темата

още от Гледна точка