Имаме нужда от регионални преброителни центрове и реален регистър на избирателите

В рамките на инициативата на MOVE.BG в подкрепа на изборната реформа "Изборите. Посока бъдеще" адресираме основните проблеми, свързани с изборната система в България.  Потърсихме Ваня Нушева - политолог и програмен директор на асоциция „Прозрачност без граници“, за коментар по темата за контролирания вот, прякото му влияние върху резултатите от изборите и възможните решения.

Кои са най-разпространените практики за контролиране на вот по време на местни избори?

„Прозрачност без граници“ разработи специфична методология за наблюдение на изборния процес през 2009 г. Тогава класифицирахме най-сериозните нарушения в рамките на четири основни категории: административни нарушения, незаконна реклама и агитация, купуване на гласове, контролиран вот.

Последната категория "контролиран вот" въведохме неслучайно като инструмент за допълнителна оценка на онези изразни форми, които не могат да бъдат пряко класифицирани като "купен вот". Нерядко те са съпровождащ метод за верифициране на купения вот, но през последните няколко години констатираме все по-отчетлива тенденция за оказване на натиск върху избирателите дори без използване на финансови стимули.

Колко гласа очаквате да бъдат контролирани на предстоящите местни избори, ако въобще е възможно да се направи такава прогноза?

Мисля, че такава прогноза никой не би могъл да направи, именно защото става въпрос за престъпления по смисъла на нашия наказателен кодекс. Много рафинирани станаха практиките. Вече не сме толкова често свидетели на онези съвсем открити размени на блага, които виждахме например през 2009 г. Това, което показват нашите изследвания от последните проведени избори, е, че около 3% от избирателите дават потвърждение, че върху тях е оказан натиск или им е било предложено да бъде купен техния глас. 3% е показател за едно сериозно въздействие върху избирателите и изборния процес.

Тук говорим за резултати от представителни социологически изследвания. Ако сравним с резултатите от нашето пряко наблюдение, можем да потвърдим, че тези данни до голяма степен кореспондират с него, което показва, че 4% е делът на купения вот. Ако прибавим и контролирания по други механизми вот, делът може да достигне и до 18%. Това е наблюдение, фокусирано върху рискови секции и върху работата на общинските и районните избирателни комисии. Много широка е палитрата от нарушения. Никой не би могъл да каже с прецизност какъв точно е техният дял.

Как протича самият процес по контролиране на вота?

Контролирането на вота се извършва на няколко етапа – по време на предизбораната кампания, в рамките на изборния ден и впоследствие. Процесът на оказване на натиск е дълъг и не се случва само в рамките на изборния ден или преди това. Нашите наблюдения показват, че около 2-3 месеца преди изборния ден стартира процесът по купуване на вот, а вече може да говорим и за разрастващи се практики на оказване на натиск върху избирателите, без да бъде пряко закупуван техния глас. Говорим за зависимости, които имат и социално-икономически характер. Определени хора, било то поради нисък социално-икономически статус, било поради безработица и ниски доходи, са подложени на натиск да продадат своя глас.

В рамките на изборния ден всъщност контролът върху избирателите се осъществява от различни участници в изборния процес - застъпници, представители на политическите партии, членове на секционните избирателни комисии, но и присъстващи в изборния ден лица без обозначен статус, но с ясна за един опитен наблюдател функция - да проверяват дали избирателите гласуват така, както се е очаквало от тях. Когато говорим за местната власт, можем да включим още една категория лица, които пряко оказват въздействие, лица, които пряко наблюдават какво се случва в рамките на изборния процес – това са представителите на местните власти.

След приключване на изборния ден е важно да се установи как са гласували избирателите.

Тук е важно тези участници да се включат в преброяването на бюлетините. Те всъщност установяват дали планираният брой гласове е излязъл или не. Държа да подчертая, че натискът продължава и впоследствие, особено ако резултатите не излязат точно. Свидетели сме на случаи на уволнения, заплахи със саморазправа, случаи на побои също ставаха известни във връзка с предходни избори.

Схемите за оказване на натиск се съобразяват със спецификата на местната общност, със спецификата на социалния статус на хората, с тяхната изолираност от други общности и т.н. Мога да отбележа и съставянето на списъци на избиратели, на членове на техните семейства –контрол, осъществяван от мениджъри или ръководители на средни нива във фирми. Ако има добре създадена организация, може да бъде проконтролирано с относителна точност дали определеният брой хора, гласуващи в тази секция, са гласували така, както им е казано.

В ромските общности натискът се осъществява благодарение на няколко неясно провъзгласени лидери на общността или пък на лихвари – хора, които са предоставили заем, и на практика разполагат с всички възможности за оказване на икономическо въздействие.

Колко решаващо е влиянието на 3-4 процента контролиран вот за крайния резултат от изборите?

Твърде общо е да правим генерализация, че изборите са купени при подобен дял на натиска върху избирателите или на купения вот. Но трябва да отчитаме, че подобен дял е съизмерим с избирателната бариера в България. Знаете, че при нас политически партии могат да получат представителство в национален мащаб, ако са прескочили 4%-ната бариера. Дори ако си представим, че този дял на купения вот е разпределен между различните политически партии, то със сигурност можем да приемем, че подобно въздействие може да доведе до вкарването на едни или други депутати в парламента, до изкривяване на изборните резултати.

Когато обаче говорим за местни избори, нещата се променят значително, защото присъствието на едни допълнителни 100 или 200 души може изцяло да промени изборните резултати. В някои общини можем да говорим за опити за превземане на институциите на местната власт. Когато новите избиратели по постоянен или настоящ адрес съставляват 62% от населението, което постоянно живее в една община, тогава наистина можем с основание да говорим за опит за превземане на институциите на местната власт.

Очаквате ли да има контролиран вот при провеждането на предстоящия референдум?

От 2009 г. наблюдаваме детайлно изборния процес. Прави впечатление, че колкото по-пряк е материалният интерес на политическите партии и кандидатите от достъпа до властта, толкова е по-активен натискът за купуване на гласове. В този смисъл референдумите са в много по-малка степен натоварени с риск от оказване на натиск и пряко купуване на гласовете. Сравнителните данни ни показват, че всъщност именно на местни избори натискът става най-сериозен. Това е свързано пряко с възможността за достъп до институциите на местната власт, с достъпа до преките ресурси за преразпределяне.

Кои са най-сериозните фактори, които благоприятстват контролирания вот?

Няколко са водещите фактори, които определят този висок дял на контролиран вот, нетипичен за нашето разбиране, за демократичното разбиране. На първо място искам да отбележа ниския социално-икономически статус на българите. Това е факт, който не може да бъде пренебрегван. Съчетан с още два други фактора, наистина води до сериозно повишаване на риска от купуване на гласове и контролиран вот.

Втората причина е начинът, по който функционират политическите партии в България. Голяма част от тях се провалят в това да представляват ефективно интересите на своите избиратели, на своите симпатизанти и членове. Ставаме свидетели на разочарование на избирателите от политическите партии. Виждаме едно затваряне на партиите в тесен кръг от партийни лидери, които взимат решения, немотивирани от очакванията на техните избиратели. Има разминаване между декларирани намерения и реални действия. Това е вторият фактор, който води до разочарование от политиката, от политическите партии и изобщо от участие в изборния процес.

Третият фактор е специфичната политическа култура на част от българските граждани, които не считат, че правото на свободен политически избор е важна категория, отказът им да защитават ефективно своите граждански интереси. Това създава условия за разрастване на негативните практики.

Можете ли да посочите едно решение, което смятате че трябва да се приложи? Знаем, че предлагате комплекс от мерки, но коя е най-важната, за да се ограничат проблемите в изборния процес?

Бих поставила акцента върху две неща. Едното е съставяне на избирателните списъци по нов начин. През последните години ставаме свидетели на все по-голямо разрастване на пропастта между броя на избирателите, които са включени в избирателните списъци, и реалното население, което живее в България.

Ако говорим за първата мярка, върху която трябва да се фокусират усилията, тя е промяна на подхода за съставяне на избирателните списъци. Ние сме свидетели на съставяне на избирателни списъци въз основа на регистъра на ГРАО. Той е създаден с други цели. Ние имаме нужда от избирателен регистър, който отразява реална картина на населението, живеещо в страната. Това на практика ще позволи много по-добро функциониране на целия изборен процес по-нататък, а може да доведе и до ограничаване възможностите за манипулации в рамките на изборния ден, извършвани от членове на секционните комисии – дописване  на избиратели, гласуване вместо избиратели.

Втората мярка, върху която поставяме акцент, е промяна на начина, по който се отчитат изборните резултати. Предложихме създаване на регионални преброителни центрове – места, в които по прозрачен начин, пред всички, но на едно общо място, да се преброяват гласовете, но не от една секция, а от няколко секции в рамките на общините. Това ще позволи да бъдат отчитани на светло резултатите от вота, така както се случват, пред очите на журналистите и наблюдателите, а не понякога в рамките на изборни помещения, в които само и единствено членовете на секционните избирателни комисии знаят какво се случва.

Фактът, че се преброяват в такива окрупнени центрове, въздейства психологически на избирателите

. Те разбират, че не може да бъде отчетен техния глас, тогава когато се броят бюлетините на една цяла община. Не е такъв случаят в рамките на една малка избирателна секция от 300 - 500 души, където всички се познават и където лесно може да бъде направена сметката дали хората са гласували по начина, по който се е очаквало.

Създава ли електронното гласуване повече възможности за контролиран вот или електронното гласуване предотвратява възможностите за такъв?

Това е въпрос на технология. Аз не смятам, че технологията е факторът, който движи и определя начина на участие в рамките на изборния процес. Това, върху което „Прозрачност без граници“ е фокусирала своите усилия в рамките на тази предизборна кампания, е да информираме българските граждани за аргументите в подкрепа на въвеждането на електронно дистанционно гласуване и за аргументите против въвеждането на електронно дистанционно гласуване в интернет. Акцентираме върху необходимостта българските граждани да осъзнаят, че те имат право да изразят своето мнение, да направят информиран избор и по този начин да задължат политиците да предприемат мерки за изпълнение на волята на народа.

Очаквайте в края на месец октомври публикуването на Наръчик за изборна реформа, а дотогава следете страницата му във Фейсбук.

Източник снимка: БНР

MOVE.BG