Очаквам частният сектор да преоткрие културата и изкуството като бизнес

Интервю с Весела Кондакова, Бюро „Творческа Европа“


От МOVE.BG, публикувана на 9 септември 2017

Продължаваме да изследваме предизвикателствата пред съвременния културен сектор в България в поредица от материали, част от проекта „Иновативните фестивали - за хората, икономиката и умните градове“. Този път разговаряме с Весела Кондакова от Бюро „Творческа Европа“, подпрограма Култура.

 

Кои са най-честите грешки, които допускат българските кандидати за финансиране по програма творческа Европа?

 

Кандидатите често не боравят добре с ресурсите си – време, екип, партньори. Друга типична грешка е, че очакват всяка програма с отворена покана да финансира техния проект. И след това започват „адаптациите“ – на дейности, на типове разходи, търсене на „проформа партньори“. За всеки проект си има подходящ механизъм за финансиране, и не е задължително това да е европейска програма.

 

На какъв принцип се разпределят бюджетите за програмата по страни в ЕС?

 

Програма „Творческа Европа“ не разпределя средства. Принципът за финансиране на даден проект е качество - на предложените дейности, на партньорския екип, на екипа за управление и др. Поканите са онлайн и са отворени за кандидати от всички държави участнички в нея, и се оценяват от независими експерти.

 

Кои са приоритетите или заложените теми, които изтласкват даден проект напред?

 

Програмата има общи приоритети, а всяка от поканите – и специфични приоритети. Добре е кандидатите да се запознаят с контекста на програмата, преди да формулират проектното си предложение. Ако имат въпроси, Бюрото е на разположение да им съдейства.

 

Какво е основното нещо, което според вас трябва да се подобри в културния сектор у нас? (напр. публики, политики, нагласи, мениджмънт)

 

Културният сектор е динамична система, в която всеки от участниците/условията е определящ за крайния резултат. Чрез промяна на политиките, ще се променят процедурите и правилата за реализиране на фестивалните събития, което ще наложи промени в управлението(мениджмънта). И крайният резултат ще е различно предлагане, съответно промяна в публиките.

 

Напълно възможен сценарий е и обратният ред на промени – от публики, към видове фестивали и тяхното управление, до политики.

 

Как оценявате фестивалния живот у нас?

 

Накратко – своеобразен. Наблюдават се както равностойни фестивали на световни формати, така и фестивали с най-причудлив характер.

 

Можете ли да дадете успешни примери за фестивали, които се финансират от програмата в България? А някои по-любопитни примери от Европа?

 

Като успешни примери от България могат да се посочат „Нощ на фестивалите“ на Асоциация „Фабриката“, “Puppet Nomad Academy“ на Фондация „За Родопите“, „София филм фест“ и „В двореца“. И като цяло – всички български фестивали, които преминаха селекцията за Знак за европейски фестивал и наградата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа.“

Интересни европейски примери – Версополис, платформата за поезия, съчетаваща голям брой, различни по характер и размер фестивали.

 

Кои са най-големите потенциали за развитие на България в културния сектор?

 

За мен в България има много дефицити в културната сфера, които са условие за стартиране на различни инициативи. Да се започне от липсата на пространства за изпълнителски изкуства, което явление има и обратен знак – голям брой незаети пространства (често дори в много добро състояние!), лишени от „програмиране“, преминем през недостига на активна критика, формираща грамотна и взискателна публика, което автоматично сваля качеството; недостатъчното обучение по изкуства в общообразователния и академичния курс; недостатъчно и/или недобре провеждани конкурси, които да поддържат изпълнителските умения; негъвкавостта при финансирането на събития или обекти на културата и изкуството… Възможните примери са много. Очаквам частният сектор да преоткрие културата и изкуството като бизнес, и така да определи нови правила за съществуване, а не оцеляване на секторите.

 

Проект „Иновативните фестивали - за хората, икономиката и умните градове“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа 2017 от  фондация МОЖЕ.БГ, в партньорство с ОКИ Дом на културата "Искър" и Фондация " Бауерзакс".

Мненията и/ или заключенията, изразени в материала, не представляват официално становище на Столична община.

Автор
още по темата

още от Решения за България: Култура